Няма мое, няма твое – общо е Берое
Сделката за прехвърляне на собствеността на ПФК Берое на „ТЕЦ Марица изток 2” събужда един сериозен въпрос – за какво ни беше дългата и мъчителна приватизация, започнала от 97-ма година, като сега държавата изкупува частната собственост? Краткият отговор е – Защото българската държава е изключително лош собственик. Толкова лош, че в рамките на по-малко от 10 години след 89-та фалира два пъти, след което се налага да се приватизират държаните от нея компании, защото тя няма пари.
Казвам държавата, защото ТЕЦ-а е държавна компания, чийто капитал е собственост на Българския енергиен холдинг, който е 100% държавна собственост. Тази „държава”, обаче, не е някакво абстрактно понятие, за което всички са чували, но никой не е виждал. Акционерите (или собствениците) на държавата са всички граждани в нея, а институциите, които се занимава с държавна политика са единствено назначени изпълнители. Така че като говорим за държава, имаме предвид гражданите ѝ.
След краткото припомняне на така неприятните събития от края на миналия век и уточнението за собствеността на държавата, да се върнем към прехвърлянето на акциите на футболния клуб. Някои казват, че на държавата ѝ направили „подарък”, тъй като прехвърлянето на акциите на клуба е направено безвъзмездно под формата на дарение. Това е хубаво, но не се казва с какви дългове е прехвърлен клубът. Те са важни, защото ако получиш нещо безплатно, но след това се окаже, че дължиш пари, цената на новата придобивка изведнъж се увеличава. За един такъв пример говори информационна агенция БЛИЦ – в деня на сделката са изплатени всички задължения към футболистите, но не е ясно колко още подобни има.
Проблемът със задълженията се изостря допълнително, като се има предвид, че финансовото състояние на клуба не е цветущо, меко казано, и той ще разчита за финансиране от собственика си. Не е тайна, че футболните отбори в страната са на сериозна загуба и едва ли скоро ще излязат на печалба. С други думи държавата – данъкоплатците, ще финансира старите задължения на футболния клуб. Но по-лошото е, че същите данъкоплатци ще финансират и бъдещите загуби на клуба. Именно това става ясно от изказването на кандидата за кмет на Стара Загора Живко Тодоров: „Берое се нуждае от финансова стаблиност, а ТЕЦ-ът е може би най-мощното предприятие в региона, което може да осигури тази сигурност. Ние се радваме на този факт, защото това означава, че зелено-белите вече няма да имат проблеми като досегашните и финансовата стабилност ще даде по-добър път за развитие на отбора”.
Не случайно започнахме с кратка предистория на това, че държавата е лош собственик, защото тази малка подробност може допълнително да натовари нищо неподозиращите данъкоплатци. Ако новото ръководство на клуба реши да се възползва напълно от подсигурената финансова стабилност, която ТЕЦ-а осигурява, нищо чудно изведнъж да се увеличат разходите. Разбира се, такива слухове вече има, а очакванията са за удвояване на бюджета на клуба до 3 млн. лв.
Като цяло решението е безумно. ТЕЦ-ът няма никаква експертиза в управлението на футболен клуб и няма причина да се занимава с подобни дейности, а парите, които ще финансират загубите на клуба няма да се използват за подобряване качеството на услугата, която ТЕЦ-а предлага. С две думи всички плащат, футболният клуб печели. Още когато беше оповестено прехвърлянето на собствеността, управляващите побързаха да се оправдаят, че всичко е законно. Това обаче не означава, че е рентабилно или че е в най-добрия интерес на обществото, а просто че е намерен нов начин за отклоняване на средства с друго предназначение.
