Нужда от повишаване на гъвкавостта на пазара на труда

Документът „Споразумения за гъвкаво работно време и равенство между половете. Сравнителен преглед между 30 европейски държави” [1] започва така:

„Повишаването на гъвкавостта на работното време е важен елемент от европейската стратегия по заетостта (Насоки по заетостта 21). Предприятията трябва да станат по-гъвкави, за да отговорят на внезапни промени в търсенето, да се приспособяват към новите технологии и да са в състояние да се обновяват постоянно, за да останат конкурентоспособни. Гъвкавостта, обаче, е не само идентифицирана като важен елемент в търсенето на конкурентоспособност от работодателите. Също така по отношение на предлагането, съвременните служители търсят работа на непълно работно време и/ или на гъвкаво работно време, която да отговори на техния предпочитан начин на живот и да съчетаят професионалния и семейния живот.”

Нарастването на интереса и прилагането на гъвкавостта се дължи както на търсенето, така и на предлагането на пазара на труда. От страна на търсенето, необходимостта от гъвкавост се е увеличила поради по-променливите пазарни условия, засилената конкуренция и необходимостта от работна сила, която може да се приспособява лесно към технологичното развитие. От страна на предлагането има голямо търсене на по-добър баланс между работа и семеен живот, което може да се преведе като по-голямо търсене на гъвкавост на работното време. В резултат на това развитие, съществува нарастваща гъвкавост в продължителността на работното време; работните места вече не са организирани строго по 40-часова работна седмица в продължение на 48 седмици годишно, а са станали по-разнообразни. Това най-лесно се илюстрира от нарастването на работата на непълно работно време, особено при жените: средният дял на жените, които работят на непълно работно време (на възраст повече от 15 години) сред ЕС-27 е повече от 30%. Наблюдава се и тенденцията към по-голяма гъвкавост при разпределянето на работното време през работната седмица и годината; работещите на пълен работен ден не са изключени от тенденцията на нарастваща гъвкавост при разпределянето на работното време. Границите на нормалния работен ден са се разширили и работа в събота и неделя е все по-често срещана.

Индивидуализацията в работното време е сравнително широко разпространена в северните и западните страни-членки на ЕС. За сметка на това, традиционната 40-часова работна седмица остава често срещано явление в новите държави-членки. Гъвкавото работно време, например, е по-скоро широко разпространено в Дания, Швеция, Германия, Финландия и Норвегия, докато Гърция, Кипър, Румъния и България показват нисък резултат. Данните също така показват, че в повечето страни мъжете по-често имат достъп до гъвкави работни графици от жените, но разликите са сравнително малки.

Важен показател за гъвкавостта по отношение на продължителността на работното време е делът на служителите, работещи на непълно работно време. Най-високият процент на работещи на непълно работно време е в Холандия, както за мъжете, така и за жените (съответно 25,3% и 75,8%). В Германия, Норвегия, Австрия, Обединеното кралство, Белгия, Швеция, Дания, Исландия и Люксембург делът на жените, работещи на непълен работен ден, също е относително висок – над средния за Еврозоната и ЕС, като Норвегия, Дания, Исландия, Швеция, Обединеното кралство, Ирландия и Финландия също показват относително висок процент и при мъжете (над 10%). Най-ниските нива са в източноевропейските страни, особено в България, Словакия и Унгария. Разликата между половете (измерена в процентни пункта) изглежда най-силно изразена в Холандия с резултат от 50,5. В Румъния и България тази разлика е много малка – по-малко от един процентен пункт, тъй като в Румъния процентите за мъжете и жените са приблизително равни, а в случая с България –на практика работа на непълен работен ден не съществува.

Графика 1: Дял на работещите на непълен работен ден

Източник: Евростат, данните са за първото тримесечие на 2010 годинаБележка:*Няма събрани данни за Швейцария за съответния период

Проучване сред компании в 21 европейски държави показва, че непълното работно време е по-често срещано в по-големите предприятия (Anxo et al. 2007). Почти половината от малките предприятия (с по-малко от 50 наети) имат служители, работещи на непълно работно време, те са около 80% в средните (50-199 наети) и големите предприятия (с 200 и повече).

Съществуват и големи различия между секторите, като работата на непълно работно време се среща по-често в сферата на услугите: 68% от мениджърите на предприятия в сферата на услугите отчитат, че в тях има наети служители на непълно работно време, в сравнение с 51% от мениджърите в промишлеността. Непълното работно време е особено популярно в здравеопазването и социалните дейности, образованието, други обществени, социални и битови услуги, хотели и ресторанти.

В допълнение – изглежда, че има обратнопропорционална (но слаба) връзка между дела на работни места и разпространението на работа на непълно работно време. Това предполага, че колкото по-голямо е съотношението на квалифицирани служители, толкова по-малка е вероятността предприятието да даде работа на голяма част служители на непълно работно време.

Друга интересна констатация е свързана с първоначалната причина за въвеждането на непълно работно време. Малко над една трета от работодателите твърдят, че основната причина е да се посрещнат нуждите/желанията на работниците, докато около една трета посочват, че основната причина са икономически или организационни нужди. Останалата част от работодателите, заявяват, че е комбинация от двете причини.

Хората могат да работят на непълно работно време и по необходимост. Според данните на Евростат те прибягват до такава заетост, когато не са в състояние да намерят работа на пълен работен ден. Наблюдава се отрицателна връзка между работата на непълно работно време и необходимостта от такава: колкото е по-високо нивото на заетостта на непълно работно време, толкова по-нисък е делът на работещите на непълно работно време по необходимост. В страни с относително висок процент на работещи на непълно работно време, този тип работа е по-вероятно да бъде добре уреден от закона и да се приема много добре.

* Стажант в ИПИ