Някои популярни заблуди за „защитата на потребителите“
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
Все по-често и по различни поводи се коментират европейските изисквания, които трябва да приемем. И ако в редица законодателни промени, които се оправдават с водените преговори с Европейския съюз, трудно може да се ориентираме, то не така е с възприеманите стандарти и изисквания към предлагани на пазара продукти и услуги. Въпреки че не се приемат за водещи в хармонизирането на законодателството към европейското, те са симптоматични както за следваната в ЕС политика, така и за разбиранията на българския кабинет за ролята на правителството на пазара и мотивите за намеса.
За последния месец са приети редица интересни стандарти и изисквания.
Сред тях са тези за пресните плодове и зеленчуци, където се описва подробно какъв трябва да бъде, освен друго, и търговският вид на предлаганите продукти. За разбирането им трябват не само добри познания в латинските наименования на редица сортове плодове и зеленчуци, знания по физика и механика, но и добра преценка, като тази при „лешниците с черупки“ за „добре оформена“, „незначително повредена“, „не видимо деформирана“ черупка на лешниците, които се предлагат на пазара. Всяка една от изброените характеристики определя, както може да се очаква, класа на продуктите. Засега няма, но при това темпо може да очакваме, че ще се определят съвсем скоро и какви могат да бъдат разликите в цените, на които могат да се предлагат продукти, класирани в различни графи. Излишно при тези изисквания ни се струва да отбелязваме, че ще се поддържа регистър на всички, които произвеждат и търгуват пресни плодове и зеленчуци, като натоварените с контрола служители ще проявяват познанията и преценката си за „незначителни дефекти“ и „негодни за консумация“. Освен това инспекторите ще правят „анализи на риска на пазара“, като те ще определят дали да се позволи внос без проверка на съответствие, т.е. инспекторите ще проявят и разбирането си за добра търговска репутация, но извън пазара.
Наред с тези стандарти, с няколко наредби вече са възприети и добрите практики на ЕС при отглеждането на животни. След като преди месеци се регулира грижата за телетата и свинете, вече са разписани задължителните дейности при отглеждане на кокошки носачки. Сред предписанията може да се прочете, че почистването трябва да се извършва „толкова често, колкото е необходимо“.
Прочитът на възприетите изисквания ни провокира към следните коментари:
1/ Стандартите, които се налагат, за да се защитят потребителите, едва ли могат да помогнат за по-добрия им избор, тъй като ограничават конкуренцията на пазара. Тези изисквания за контрола върху качествата на продуктите налагат непредвидими разходи за опериране на пазара, заради което не може да се правят стопански прогнози и да се определят очаквания на пазара (особено при дискрецията, която може администрацията да прояви при прилагането им).
2/ Всички тези изисквания почиват на разбирането, че клиентите не могат сами да преценят това, което могат да придобият на пазара дали отговоря на нуждите им. Затова и се възприемат стандарти, които, по идея, трябва да покрият изискванията на средния потребител на пазара на съответните стоки и услуги. Те не отразяват реално критериите за оценка на потребителите на пазара, тези, по които държавните служители, разписали конкретните норми, смятат, че са нужни за преценка при избор.
3/ Потребителите правят избора си на пазара, като се доверяват на продукти и услуги, за които винаги разполагат с непълна информация и освен това разбират по различен начин. Дори да получат всички технически подробности за стоките на пазара, едва ли това би им помогнало да разберат доколко отговаря на нуждите им, тъй като само като направят избора си, могат да разберат дали ги удовлетворява. Никои правила за търговия, извън тези, които са се наложили на пазара спонтанно, не могат да подадат на всеки информация, която напълно би му позволила за направи своя избор на пазара.
