Някои елементи на фискалната децентрализация
През седмицата Народното събрание взе решение за промени в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), според които се предвижда общинските съвети да могат да освобождават отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси. Разликата с досега действащия закон е, че вече това право ще може да се използва както за граждани, така и за юридически лица.
Според ЗМДТ местните такси са за битови отпадъци, за ползване на тържища и тротоари, за на детски ясли, кухни и градини, домове за социални грижи и лагери, за добив на кариерни материали, за технически услуги, за административни услуги, за откупуване на гробни места, туристическа такса, за притежаване на куче и др. Гражданите на общината можеха да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на тези услуги, но това не се отнасяше за останалите лица. Това се регламентира в наредба, която се приема от общинския съвет, като изключенията се отнасят до ограничен кръг от граждани. Лицата, които не ползват услуга през годината или определен период от нея, се освобождават изцяло или частично Някои лица – инвалиди, многодетни родители; ветерани от войните, военноинвалиди – се предвиждат облекчения при ползването на някои услуги.
По отношение на юридическите лица – за тях досега не са били предвидени изключения, а ако се въведат такива, те също трябва да се регламентират в наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги. Възраженията на представителите на опозиционните партии в случая са свързани с възможността общинският съвет да реши да даде привилегии на определени фирми да не плащат за получаваните от тях услуги за сметка на останалите. Такова решение би противоречало на принципа за постигане на по-голяма справедливост при определянето и заплащането на местните такси, който е заложен в ЗМДТ.
Според Закона цените на тези услуги трябва да са достатъчни, така че приходите да са равни на разходите за извършването им. Изключения се допускат, когато се приема, че е налице силен обществен интерес и тогава разходите може да са по-високи. При равни други условия обаче, ако част от компаниите бъдат изключени или получат облекчения за плащането на дадена услуга, разходите за нея трябва да се поемат от останалите ползватели, което означава, че цената за тях трябва да се повиши. Следователно едните потребители ще субсидират другите, което ще наруши принципа на ползите – при те ще плащат повече спрямо ползите, които получават.
Тази дискреционна власт на общинските съвети ще може да бъде използвана от компании с по-силни лобита, които евентуално да се освободят изцяло от плащането на общински такси. Добре организирани групи с общ интерес ще могат да се възползват от влиянието си за сметка на останалите членове на общината. Аргументът, че общините ще могат по този начин да привличат инвеститори не е състоятелен. Правилният подход е оптимизиране на разходите за предоставяне на услугите, така че те да станат по-лесно достъпни за всички граждани вместо привилегироването само на част от фирмите.
Като цяло смисълът на фискалната децентрализация е да се дадат повече правомощия на общините, тъй като на местно ниво по-добре може да се отговори на нуждите на гражданите, защото са налице повече знания за спецификата им. Трябва да е ясно, че преференциите не са добро средство за получаване на конкурентни предимства, тъй като изкривяват стимулите както на бизнеса, така и на общинските служители. Те създават предпоставки за корупционни практики и за неравно третиране на членовете на общината. Ако общините (чрез избраните в тях органи за управление като кметовете и общинските съвети) действително имат желание да привличат повече бизнеси и в тях да се откриват повече работни места, те трябва да се опитат да постигнат това чрез повече ефикасност на изразходените средства, чрез въвеждане в по-голяма степен на електронно управление и ограничаване на дискреционната власт на общинските чиновници. Освен това те трябва да се стремят към освобождаване от услуги, които биха могли да се предоставят при пазарни условия, както и да ограничат степента на намеса в работата на бизнеса и налагането на разходи във вид на време и средства за съобразяване с общинските регулации.
За съжаление по отношение на общинските данъци се предвижда да е налице долна граница, която ще ограничи конкуренцията между общините. Тук също не трябва в рамките на дадена община да се дават привилегии на някои фирми спрямо останалите, а да се разчита на една по-ниска ставка за всички. Това трябва да се съпровожда с все повече електронни услуги за гражданите и бизнеса при оптимизиране на разходите за извършването им.
