Някои бележки по платежния баланс

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

Тази седмица БНБ представи статистика за платежния баланс за периода януари-август 2001 г. В тази връзка бихме искали да коментираме следното:

1/ За разглеждания период дефицитът по текущата сметка достигна 294.9 млн. щ.д., като е с 42.5 млн. щ.д. по-малък в сравнение със същия период на миналата година. Намаляването на дефицита спрямо предишната година се дължи на нарастване на приходите от услуги, основно туризъм и други (в тази графа се включват постъпленията от продажбата на лиценза за втория GSM оператор).

2/ Търговското салдо е отрицателно (-996 млн. щ.д.), като се влошава с 313.5 млн. щ.д. спрямо аналогичния период на миналата година. За времето януари-август 2001 г. износът (ФОБ) възлиза на 3394 млн. щ.д., което е с 8,7% или 272.8 млн. щ.д. повече в сравнение с предишната година. Най-значително нарастване се отчита в износа за страните от ЕС (12,9%), който в края на разглеждания период достига до 1875,9 млн.щ.д. В структурата на износа според начина на използване се отчита най-интензивно нарастване на износа на потребителски стоки – 18% спрямо първите осем месеца на 2000 г. За вноса (ФОБ) се наблюдава нарастване от 15,4% (586.3 млн. щ.д.), спрямо съответния период на миналата година като достига до 4390 млн. щ.д. Ако обаче разгледаме салдото на търговския баланс при внос на база СИФ (по този начин към вносната цена се добавят транспортните разходи и застраховката, които при условия ФОБ по „някакъв начин“ се включват в графа услуги на платежния баланс), дефицитът набъбва до 1322 млн. щ.д.

3/ Значителното влошаване на салдото на търговския баланс се дължи основно на нарастването на вноса от страните от ЕС. Това е напълно обяснимо предвид съществуващото споразумение за преференциални условия на търговия между България и Общността. През 2001 г. това споразумение на практика загуби преходния си асиметричен характер и условията за достъп до двата пазара в значителна степен се изравниха, което най-вече благоприятства вноса на масови потребителски стоки в България.

4/ За периода януари-август 2001 г. салдото по финансовата сметка е положително – 106 млн. щ.д., като се подобрява с 29.5 млн. щ.д. спрямо същия период на 2000 г. (76.5 млн. щ.д.).

5/ Преките инвестиции за разглеждания период възлизат на 331.6 млн. щ.д. и са с 128 млн. щ.д. по-малко спрямо аналогичния период на м. г. Най-вероятно това се дължи на забавянето на основните макро-показатели през 2001 г., както на ЕС, така и на САЩ, което предизвика намаляване на инвестиционната активност в световен план, както и преориентиране на инвестициите към региони с по-ниска рискова характеристика. Събитията от 11 септември допълнително намалиха инвестициите в глобален план и направиха инвеститорите изключително предпазливи.

6/ През периода януари-август 2001 г. портфейлните инвестиции на резиденти в чужбина нарастват с 126.6 млн. щ.д., като за сравнение през същия период на предишната година тяхното увеличение е в размер на 105.9 млн. щ.д. Портфейлните инвестиции са в много висока степен чувствителни на всяка промяна в доходността, тоест при първите очаквания за стагнация или дори забавяне на растежа се наблюдава отлив на портфейлни инвестиции.

7/ Дали дефицитът по търговския баланс трябва да се разглежда като фактор, който затруднява растежа и увеличава рисковете за платежния баланс? Положителният отговор на този въпрос следва логическата връзка, че след като износът създава работни места, следователно увеличаването на вноса следва да се свързва с ограничаване на потенциала за развитие на дадена икономика. Подобен извод не е коректен, защото нарастващият внос при недостатъчни брутни вътрешни инвестиции (какъвто е и случаят на България) се използва за финансиране на икономическия растеж. Подобен финансиращ за икономиката ефект имат и чуждестранните инвестиции. На тази основа може да се прогнозира, че при очакваното намаляване на чуждестранните инвестиции и запазване темпа на растеж на икономиката от порядъка на 4-6% е много вероятно дефицитът по търговския баланс да нарасне, вследствие на нарастване значението на вноса като финансиращ растежа фактор.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.