Някои акценти в оценките на Световната банка за стопанските перспективи на България

В началото на седмицата, в гранитната зала на министерския съвет бе представен новият икономически меморандум на Световната банка за България. Съдейки по изказванията на не малка част от присъстващите, оценките и препоръките останаха не докрай и не съвсем правилно разбрани.

За първи път има пълно съвпадение между оценките и препоръките на банката и тези на независимите наблюдатели на ставащото в българската икономика, с оценките на пазарно ориентирани и либертариански мислещи икономисти, включително предложенията на ИПИ.

Предишните икономически меморандуми на банката бяха относително едностранчиви, а отделни нейни доклади до не съвсем отдавна препоръчваха или приемаха като непреодолими тенденции някои очевидно несъстоятелни мерки от рода на увеличаването на администрацията и данъците, за да се посрещнат „предизвикателствата на присъединяването към ЕС”. Тогава се налагаше да оборваме тази несъстоятелност. Сега меморандумът е по-задълбочен и цялостен, и банката привежда допълнителни аргументи за политиките, отстоявани от споменатите наблюдатели и икономисти.

 

Натрупване на капитал и данъци

За първи път Световната банка разглежда подробно приноса на натрупването на капитал за растежа на стопанството и благосъстоянието на България. С неизбежната политическа коректност банката се спира на разширяването на възможностите да се произвежда повече и по-добре (т.е. на разрушаването на капитал) през 80-те години и периода до 1997 г. (1)

В тези оценки банката използва методологията на изчисляване на обща факторна производителност. Това е направено подробно в параграфи 2.25-2.30 (2) от меморандума.

Изводите на екипа на банката в тази област са два.

Първо, потенциалът за растеж, производство и сближаване с равнищата на благосъстояние на ЕС не се използва и ограничава (2.32 и 2.35). Това се доказва от обстоятелството, че фирмите не използват около 30% от производствените мощности, от сравнително ниската заетост и съсредоточаването на работната сила в отрасли със сравнително стагниращо производство.

Второ, натрупването на капитал отнема по-дълго време отколкото в други страни, измъкнали си от клещите на централното планиране заедно със или дори по-късно от България (2.35, 2.38-2.39 и Приложение “D”).

От таблицата в приложението, която привеждам тук съкратен вид е очевидно, че общият растеж на БВП на България е от два до три пъти по-нисък от този в повечето страни, с които гражданите й инстинктивно се сравняват, и повече от седем пъти по-нисък от растежа на БВП в Полша.

Само Хърватска е близо до България, но страната до средата на 1990-те години беше във война и бе силно засегната от т.нар. Косовска криза от 1999 г.

С изключение на Румъния равнището на БВП на човек от населението е най-ниско. Но Румъния дотогава бе управлявана от Николае Чаушеску.

 

Страна

БВП на човек 1991 (USD)

Растеж на БВП на човек 1991-2003, % средни стойности

Словения (1992)

8 710,6

1,05

Литва

3 218,5

-0,49

Македония

2 764,9

-0,72

Полша

2 771,9

3,68

Румъния

1 484,2

0,19

Сърбия и Черна Гора (1996)

1 709,5

1,5

Латвия

3 245,6

0,74

Естония

3 534,6

1,34

България

1 586,9

0,48

Унгария

4 287,6

1,56

Словакия

3 637,1

1,05

Хърватска

4 538,4

0,4

Чехия

4 681,5

0,82

Източник: WB, Bulgaria, CEM 2006

 

Анализът дава основание за извода, че „икономическият ръст може да се ускори, ако България догони степента на реформите, които вече са осъществени от най-напредналите сред новите страни-членки” на ЕС (2.39).

Как трябва да стане това? Отговорите на този въпрос са най съществената част от меморандума. Ще се спра само на най-важната част от тях.

Ето най-категоричната и все пак позната препоръка (8.7), която този път бе безпогрешно разпозната от пресата:

  • намаляване на данъците и осигуровките

  • и реформи на пенсионното дело, здравеопазването, социалното подпомагане.

Ето и точния цитат:

  • “България ще трябва да обуздае увеличаването на социалните разходи.

  • Необходими са реформи в системата за социална защита за подобряване на нейната ефикасност и фискална стабилност и за да се даде възможност за намаляване на данъчно-осигурителната тежест върху заплатите, която създава значителни стимули за сивата икономика и за укриване на данъци, и която ограничава разкриването на работни места.

  • За тази цел три области са от особено значение: задълбочаване на реформата в системата за социално осигуряване, реформиране на системата на здравеопазването и реформиране на системата за социално подпомагане.”

(Трябва да каже, че меморандумът се занимава и с образованието, но препоръките са по-половинчати и боязливи от онова, което препоръчват българските коментатори.)

Основното в тези реформи трябва да бъде търсенето на връзка с ускорено натрупване и печелившо използване на ресурси (капитал), които позволяват да се произвежда и живее по-добре в бъдеще.

Високото облагане пречи на формирането на капитал.

Високото облагане на корпоративните и личните доходи пречи на преобразуването на дохода в капитал. Когато в дадена страна, да речем – България, поддържа високо облагане на дохода и неефективни правителствени разходи, тя поддържа формирането на капитал от наследство, чрез завземане от другите и втвърдява обществените структури и неравенства.

Когато дадена страна, да речем – България, иска до постигне направеното от други страни с по-богати граждани, тя трябва да намали данъчно-осигурителната тежест в по-голяма степен от средното в тези страни.

Такива са част от посланията на меморандума, изчистени от неизбежната политическа коректност. Историческо потвърждение на правилността на този подход може да бъде намерено и в обстоятелството, че сегашните богати страни не са имали такова високо данъчно облагане и толкова големи правителства, когато в миналото са били бедни.

 

Квази-данъци

С тях е свързана следващата най-съществена препоръка на Световната банка: „за да подобри управлението и финансовата отговорност в публичния сектор, правителството трябва да опрости прекомерно усложнената законодателна и регулативна рамка и да приложи напълно новите рамки за финансова отчетност, както и националните и секторните антикорупционни стратегии” (пак там).

Какви са оценките на банката в тази област.

Изводът е, че България в на правната, съдебната и регулативните области изглежда най-зле в сравнение всички останали от Нова Европа (ако тук включим Балканите)

Това ще рече, че правната и регулаторната система на страната са:

•  най-сложни

•  най-неефективни, т.е. липсва институционална способност да се осъществят приетите политики и прилагащите ги норми. (6.23).

Интересното е, че до този извод се стига не чрез допитване до общественото мнение, а чрез използването на обективни измервания. Най-важният показател тук е използването на т.нар. договорно-интензивни пари, съотношението на безналичните разплащания към широките пари, известни на икономистите като „М2”.

Смисълът на измерването се състои в това, че когато изпълнението на договорите е ефективно и евтино, хората се чувстват уверени и спокойно прибягват до безналични и банкови разплащания. Когато това не е така, те използват „кеш” и бартер. По този показател България е по-зле не само от новите страни-членки на ЕС, но и от Румъния, Македония, Русия, Украйна, Узбекистан, Армения, Беларус, Албания и Грузия.

Само по някои показатели (по производството по несъстоятелност) отделни страни (Полша, Словакия, Румъния и Словения) са малко по-зле от България (виж параграф 6.15).

Но изследванията на Световната банка са от 2003 г., а след това в много от тези страни започнаха и осъществиха реформи в тези области. Въпреки опитите за рефор


Свързани публикации.