Новитетирани на Европа

Представете си клуб, в който членовете на отборите по волейбол обичатда пийват и да хапват повече отколкото да се упражняват и в резултат натова са много дебели и не са във форма.

Клубът решава да увеличи броя на членовете си и да включи група хора, коитосъвсем наскоро са станали независими от тиранични родители и сега работятздраво за подобряване на състоянието си. Новодошлите желаят да се присъединяткъм отборите по волейбол.

Досегашните играчи казват на новите: “Не е честно, защото вие сте по-слабии по-енергични отколкото сме ние и следователно вие трябва да си сложитеколан с тежести, за да станете толкова бавни, колкото сме ние.”

В горния пример заменете дебелите играчи с Франция и Германия, а здравоработещите по-тънки играчи с десетте нови членове на Европейския съюз ище започнете да разбирате потисничеството над нова Европа.

Повечето европейски страни постигнаха бърз икономически растеж в периодамежду втората световна война и 80-те години на 20 век. Германия беше считаназа икономическо чудо, защото след военната разруха тя достигна най-високоравнище на доходите на глава от населението в Европа.

Чудото се получи чрез премахване на контрола над цените, установяванетона стабилни пари, избягването на репресивни данъци и регулации и възприеманетона върховенство на закона. Вече постигнали просперитет, французите и германците,както и някои от съседите им, започнаха да повишават данъците си, за дапреразпределят доходите и се развиха като безсмислени регулативни държави.Резултатът от това лесно се предвижда и той е, че икономическият растежв Германия и Франция почти спря, като в Германия днес равнището на доходана човек от населението е малко по-ниско от средното за ЕС преди разширяването.

Тъй като източно- и централноевропейските страни страдаха от комунизмачетири десетилетия, равнището на реалните им доходи е средно 47% от тована страните от ЕС.

Осем от тези страни (плюс Малта и Кипър) влязоха в ЕС на 1 май. За да настигнатостаналите, тези нови членки се нуждаят от конкурентни предимства спрямостарите, така че да могат да привлекат необходимите им чуждестранни инвестициии да стимулират производителните стопански дейности. Тези предимства могатда са във вид на по-ниски данъци, по-малко икономически регулации и по-силнамобилност на труда.

Но затова пък бюрократите от стария ЕС се опитват да разширят регулациитена пазара на труда в ЕС за новите членки, които да направят почти невъзможноуволнението на непроизводителни работници. Тези регулации доведоха ЕС донисък растеж на работните места в частния сектор през последните две десетилетияи до много висока безработица.

Обаче, едновременно с това, тези бюрократи от “стара” Европа заявяват,че са разтревожени от прилива на работници от новите страни-членки. Европейскитебюрократи в Брюксел изглежда, че не могат да схванат очевидното – че най-добриятначин за един унгарец да остане в Унгария вместо да се премести в Берлинв търсене на работа е да му се позволи да си намери добра работа в Будапеща.Вместо това политиците от “стара” Европа продължават да се опитват да наложатпо-високи данъци и по-големи регулации в Унгария, които могат само да убиятрастежа на работните места, да оставят унгарците относително бедни и потози начин да насърчат бягството на работниците към страни с по-високи заплати.

Бившите комунистически страни силно намалиха данъчните си ставки, за дастанат по-конкурентни в международен аспект. В резултат на това те растатмного по-бързо от повечето страни от ЕС – т.е. те ги настигат, каквато точное целта им. Вместо да аплодират това французите и германците се опитватда го спрат.
Германският канцлер Герхард Шрьодер наскоро поиска от новите членки да приематминимално равнище на данъците (т.е. колан с тежести). Германците и французитетвърдят, че търсят “данъчна хармонизация” вместо “унищожителната данъчнаконкуренция”.

Разбира се, в реалния свят данъчната конкуренция е силно желана, защотопринуждава правителствата да действат по-ефективно и защитава както джобовете,така и свободата на данъкоплатците. Аргументът срещу данъчната конкуренцияе еднакъв с искане от страна на неефективен скъп магазин към нов евтин магазинда повиши цените си, “за да бъде честен”.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), членовена която са богатите страни, ще има среща в Берлин на 4 и 5 юни. Срещатаще се проведе по повелята на французи и германци, чиято цел е да накаратстраните с ниски данъци извън ЕС да се съгласят с “еднакви мерки на игралнотополе” (да се чете “данъчна хармонизация”). Французите и германците осъзнават,че дори да успеят да наложат данъчната хармонизация на новите членки наЕС, те все още ще бъдат неконкурентни спрямо страните с ниски данъци, аоттук идва и желанието им да разширят потисничеството си отвъд пределитена ЕС.

Американското правителство ще вземе участие в срещата на ОИСР. Изказваниятаот страна на Белия дом от времето на Буш по принцип са в подкрепа на данъчнатаконкуренция и против хармонизацията. Същевременно някои представители наминистерството на финансите на Буш подкрепиха мерки, насочени към ограничаванена данъчната конкуренция. Американците, които разбират, че е вредно и нехуманнода се пречи на бедния да забогатее, могат само да се надяват, че на срещатана ОИСР администрацията на Буш ще се противопостави на потисниците от “стара”Европа и недвусмислено ще застане до страните, подкрепящи икономическиярастеж.

––––––––––––
Статията е публикувана в The Washington Times на 1 юни 2004 г.

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).