Новият икономически ред

Петър Димитров вече положи клетва и е новият министър на икономиката и енергетиката. Ако, както се твърди, той ще следва политиката на Румен Овчаров, то защо трябваше да се избира нов министър. И освен това, ако управлението на икономическото министерство и провежданата до момента политика не са основание за промяната, то значи въпросът остава изцяло политически и (не)постигнатите[1] резултати не са били от значение.

От първите медийни изяви на новия министър, няколко интересни идеи правят впечатление: създаване на банка за развитие, промяна в политиката на регулаторните режими, привличане на чуждестранни инвеститори от "нов вид" и увеличаване доходите на физическите лица.

Според г-н Димитров по най-бързия начин трябва да се създаде българска банка за развитие, която да кредитира износа, което от своя страна се предполага да доведе до намаляване на дефицита по текущата сметка. Когато се обсъжда идеята за създаване на подобна банка, трябва да се имат предвид два много съществени факта.

Първо, моделът на растеж на България, за разлика от този на страните от Далечния изток, който е експортно ориентиран, е базиран на притока на чужди инвестиции. До голяма степен последните предопределят и съществуващия дефицит – колкото повече са те, толкова по-голям е и дефицитът. Т.е. алтернативен и със сигурност по-успешен вариант за неговото ограничаване е да се спрат преките чуждестранни инвестиции – забрана за инвестиране в България, валутни ограничения, по-високи данъци и т.н.

На второ място, но не и по значение е фактът, че все пак някой ще трябва да заплати за всичко това – за да има по-изгодни кредити, някой трябва да покрие диференциала между пазарните лихви и тези, при които ще се отпускат експортни кредити. Т.е. ако новата банка отпуска кредити, да кажем при 5% годишна лихва, за да не фалира, тя ще трябва да може да акумулира средства от вложители при процент по-нисък от 5 на сто (за улеснение приемаме, че таксите за различните операции покриват разходите на банката). Кой обаче ще се съгласи да си даде парите срещу по-ниска от 5% лихва, което може дори да не покрие годишната инфлация? Отговорът е вероятно никой. Следователно, за да види идеята бял свят ще трябва да се осигури бюджетно финансиране, т.е. както вече многократно се е случвало, не на последно място поради интелектуалната изтощеност на социалистите, отново всички ще плащат, а облагодетелстваните ще са само една малка група, разбира се, за сметка на всички останали.

Освен всичко това, трябва да се отбележи, че подобна държавна банка през последните години има – Насърчителна банка – но дефицитът вместо да намалява, нараства. Създаването на втора такава едва ли ще нареди България между водещите износители, но със сигурност цената, която ще платят данъкоплатците, ще е голяма.

В политиката по отношение на регулаторните режими отново не се предвижда нищо позитивно – те няма да се премахнат, съкратят или облекчат, а просто ще се "изнесат максимално към работодателските организации". Т.е. преградите на входа ще се преместят от държавата, върху дейността на която все пак може да се осъществява някакъв обществен контрол, към национални и регионални сдружения, камари и организации, които почти необезпокоявано (особено на местно ниво) ще имат правото да дават или да отказват входен билет на когото пожелаят по собствени съображения. Прехвърлянето на регулаторни правомощия извън държавата на частни организации със сигурност има потенциала да се превърне в много по-голяма пречка за стартиращия бизнес, отколкото ако те останат под контрола на държавата.

Привличането на инвеститори от "нов вид" е друга интересна идея, зад която отново обаче прозира корупция, приятелски фирми и дискриминация. Всеки инвеститор избира къде да отиде на основата на определени параметри за страната, отрасъла и прочие. След като г-н П. Димитров не може да промени съществуващите макроикономически или секторни показатели, трябва да обещае определени преференции на "стратегически" и "чисти" инвеститори, които да компенсират отсъствието на по-добри общи условия. Това обаче със сигурност ще създаде неравнопоставеност между конкуриращите се компании (със и без облекчения) и като цяло негативните ефекти ще са повече. От друга страна, новият министър, въпреки че каза, че е "корпоративно сираче", явно цели в неговото министерство да се решава кой е добър – по-добър – най-добър. Как точно не е ясно…

И последната от новите стари идеи – увеличаване доходите на физическите лица. Ако г-н Димитров е имал предвид доходите на определени групи заети в обществения сектор – то вече се знае как те могат да бъдат увеличени, кой плаща и до какво води това (протести на всички останали, които са били пропуснати). Ако пък, новият министър има предвид всички, то остава да удържи на засега беглите си намеци, че намаления на данъчната и осигурителната тежест са възможни и вероятно осъществими. Е, дано не изчаква твърде дълго, защото има само още две години.

 


[1] Съвсем друг е въпросът дали въобще трябва да има икономическо министерство и какви резултати трябва да се постигат


Свързани публикации.