Нови програми на социалното министерство – от заетост към квалификация

Тази седмица министър Масларова обяви намерение за промяна в политиката на социалното министерство на пазара на труда. На мястото на съществуващите програми, които плащат на работодатели и фирми за наемане на безработни, се предвижда пренасочване на финансовите средства към курсове за квалификацията и преквалификацията на безработни. Промяната е продиктувана от очерталата се тенденция през последните няколко месеца за намаляване на официалната безработица под 8% и в същото време недостиг на квалифицирани кадри в редица сфери като строителство, текстилна индустрия, хотелиерство и др.

Според отчета на правителството за двете години от управлението му, за периода август 2005 – юли 2007 г. са разкрити 240 хил. нови работни места в икономиката. Този успех, обаче, се дължи не на програмите за заетост на социалното министерство, а най-вече на създаването на предпоставки в икономиката за развитие на бизнеса и частния сектор.

Министър Масларова обяви, че за двете години от управлението на правителството, са открити 10 хил. нови работни места с държавни субсидии. През 2006 г. са включени в програмите за заетост 138 хил. души и 47 хил. души са преминали обучение, което е струвало на данъкоплатците 201 млн. лв. За първите шест месеца от 2007 г. в програмите за заетост и обучение са преминали 100 хил. души, което в парично изражение е 69 млн. лв. Освен тези обобщени данни, обаче, няма анализ колко от преминалите обучение са били трайно наети на работа и какви са дългосрочните ефекти за тях от социалната политика.

В същото време, през 2006 г. и началото на 2007 г. има други фактори, които изиграха положителна роля върху трудовия пазар. Осигуровките бяха намалени с 6 процентни пункта и имаше промени в трудовото законодателство по посока либерализация и по-голяма гъвкавост на пазара на труда във връзка с хармонизацията на българското законодателство с това на ЕС. Именно това са двигателите за увеличаване на заетостта и намаляване на безработицата в икономиката.

Следователно, трябва да се отговори на следните въпроси преди да се вземе решение за промяна в политиката на социалното министерство:

• l Какви ще бъдат разходите за тези програми – не само преките разходи за финансиране и осъществяване на проектите, но и за изграждане на административен капацитет и подготовка на политиките?
• l Какви са ползите и ще бъдат ли достатъчни, за да покрият разходите?
• l Каква е алтернативната цена на тези разходи? По-малко разходи за социални програми теоретично означава повече средства на разположение у данъкоплатците или финансиране на други публични програми. Именно това е целта на програмното бюджетиране – да се конкурират помежду си различни проекти и програми и да се финансират тези, които носят най-голяма нетна полза за обществото.
• l Може ли да се решава централизирано от какви умения имат нужда търсещите работа?

На всички тези въпроси е нужно да се предостави аргументиран отговор. В основата на всяко решение на индивидите стои личната мотивация и интерес и държавата не може да квалифицира и обучи някой, ако той няма желание и достатъчно стимули затова. Следователно, за да постигне целите си, правителството трябва да търси и пазарни подходи като въвеждане на ваучери за образование, намаляване на осигуровките и данъчната тежест, което ще остави повече средства на разположение в работодателите за квалификация на персонала, либерализиране на наемането на работна ръка от чужбина, което ще послужи като стимул за повишаване на квалификацията и производителността на труда на българските граждани.