Нови лицензи в строителството

Наскоро Министерството на регионалното развитие и благоустройството обяви скандален проектозакон за условията и реда за регистрация на физически и юридически лица, извършващи строителство , който не само въвежда режим на безсмислено свръхрегулиране в строителния отрасъл, но и дава регулативни права на една от организациите на строителите. Седмица по-късно, министерството подготви променен законопроект, който предвижда вместо това със заповед на министъра да се създаде чисто нова структура, в която да членуват строителите. За съжаление, няма принципна разлика между двата законопроекта.

 

Според проектозакона “ Строежите от първа до пета категория включително по чл. 137 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) могат да се изпълняват само от строители, които са вписани в Професионалния регистър на Камарата на строителите в България .” Сред строежите от първа до пета категория попадат както магистрали и язовири, така и частни пътища, производствени и жилищни сгради, паркове и т.н. С други думи, това означава, че почти всички строежи по Закона за устройство на територията могат да се изпълняват единствено от строители, вписани в новата казионна структура, създадена с новия закон.

Както и друг път сме писали по повод на подобни проектозакони в други браншове, премахването на конкуренцията между няколко конкуриращи се организации и създаването на една монополна организация, която да представлява интересите на всички в бранша е неефективно решение. Никога не може една организация да защитава интересите на всички – просто защото всички имат различни интереси.

Малките фирми имат различни интереси от големите, а те пък имат различен интерес от средните. Държавните фирми имат различни цели от частните, както и новите фирми имат много различен интерес от тези, които вече са се утвърдили и действат отдавна в бранша. Отделните фирми са конкуренти помежду си много често, а някои от тях може би въобще не желаят да членуват в подобна организация. Интересно е, че в проектозакона е записано, че “Камарата на строителите… не допуска монополизъм…”, а в същото време самата камара има монополно положение.

Според проектозакона новата Камара на строителите “ изготвя кодекс по професионална етика на строителите и упражнява контрол по спазването му ”. С други думи, тази организация получава много силни регулативни права спрямо строителите. Това може да доведе до сериозно намаление на конкуренцията и увеличаване на регулирането в икономиката – противно на обявените цели на правителството и противно на смисъла на икономическите реформи.

В същото време, Камарата ще има право да определя цените за вписване в професионалния си регистър. Тъй като огромна част от строителите ще са задължени да се впишат в този регистър, това дава на камарата възможност да наложи своеобразен данък по свое усмотрение върху тях. Както всеки данък, това пречи на развитието, но по-важното е, че ако цената е прекалено висока, това ще представлява бариера на входа за навлизане в отрасъл строителство, т.е. намаление на конкуренцията. И това не е всичко – Камарата ще има и регионални структури, което вероятно ще създаде допълнителна административна работа и разходи. За своята издръжка, Камарата ще налага и членски внос, както и встъпителни вноски, които също ще се заплащат от строителите.

За вписване в регистъра, освен подаването на десетки документи, е необходимо и компаниите да разполагат с изискващото се техническо оборудване (средства) за извършване на заявените строителни и монтажни работи и с необходимия постоянен инженерно-технически персонал; наетият инженерно-технически персонал да притежава техническа правоспособност съобразно придобитата специалност и образователно-квалификационна степен, професионален опит, познания и техническа компетентност по отношение на действащото техническото и трудово законодателство; наетите работници да притежават подходяща професионална квалификация, достатъчни практически знания и умения за изпълнение на извършваните строителни дейности.

Освен това, строителните компании, които искат да изпълняват строежи от първа и втора категория, трябва да имат средносписъчна численост на персонала от не по-малко от 50 човека; годишният оборот за предходната финансова година да е не по-малък от 1 500 000 лв. и стойността на дълготрайните материални активи за предходната финансова година да е над 200 000 лв.; да притежават сертифицирана система за управление на качеството по БДС EN ISO 9001.

Тези и други задължения дават възможност на председателя на управителния съвет на камарата да откаже вписване на много компании – защото не отговарят на един или друг не съвсем смислен критерий. От друга страна, той има и дискреция да прецени дали компаниите отговарят на някои от критериите, които могат да се тълкуват по различен начин. Освен че създава стимули за корупция, това ефективно позволява да се спира навлизането на нови компании на пазара, ако камарата реши така. Възможно е, разбира се, и точно определени компании да не се допускат – заради лични конфликти или други подобни.

В проектозакона има и интересна административно-наказателна част. Според нея, ако едно лице изпълни строеж без да е вписано в професионалния регистър, то ще плати между 3000 и 50000 лева глоба. При това налагането на глобите се вменява на държавен орган – ДНСК. В преходните разпоредби пък е записано, че сдружението “Българска строителна камара” се прекратява в момента, в който законът влезе в сила. Това представлява посегателство върху частната собственост и свободата на сдружаване, които са защитени от Конституцията. Ако това се случи, след 1-2 години може да се приеме и закон, според който Институтът за пазарна икономика се влива в държавния мастодонт БАН или Американският университет става филиал на Русенския университет.

Без да се спираме повече на множеството детайли в проектозакона, можем да разгледаме по-общите проблеми. А те са следните:

  • Проектозаконът създава бариери за навлизане в бранша, което намалява конкуренцията.

  • Проектозаконът дава огромна дискреционна власт на председателя на Камарата, което увеличава риска от корупция и изкривяване на пазара.

  • Вероятно, както други подобни сдружения, Камарата ще наложи и минимални цени и ще започне да действа като монопол или картел ( Испанският опит в подобни случаи е много интересен – там е приета поправка в наказателния кодекс, според която налагането на бариери за навлизане и определяне на минимални цени се наказва със затвор. Тук е точно обратното – това се насърчава със закони. )

  • Всички строители ще трябва да заплащат допълнителен данък под формата на членски внос, встъпителни вноски, такси за регистрация, такси за обучение и пр.

  • Дават се регулативни права на едно сдружение – което противоречи на целта да се намалява регулирането в икономиката.

Предложеният проектозакон за условията и реда за регистрация на физически и юридически лица, извършващи строителство е вреден за икономическото развитие и за благосъстоянието на българските граждани. Затова той не трябва да се приема.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Свързани публикации.