Новото предложение за ревизия на бюджетната рамка 2014-2020 на ЕС
От тази седмица Европа разполага с второто предложение на кипърското председателство за ревизия на Многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС за 2014-2020 г., но това съвсем не я приближава до разбирателство по бюджета на Общността. На този етап изглежда, че европейският парламент рано или късно ще трябва да преглътне очертаващите се като неизбежни съкращения, колкото и да не му се иска, просто защото алтернативата на неразбирателството е по-стряскаща от временното отстъпление (виж тук).
Новото предложение на кипърското председателство трябва да даде основа за преговори, които да се увенчаят с успех на срещата на правителствените лидери на 27-те на 22-23 ноември. Най-точната дума за него е „предпазливо”. Същевременно то е категорично, че съкращения в размер поне на 50 млрд. евро са неизбежни. Избраният подход прави опит да балансира различните интереси, минавайки по линия на най-малкото съпротивление.
Графика 1: Предлагани съкращения спрямо предложението на ЕК от юни 2012
Източник: http://capreform.eu
По най-спорната тема – Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, предлаганите съкращения са най-малки – 1,9% при 3,7% за цялата МФР. По първи стълб (директните плащания) се предлага намаляване на разходите с 0,27% на година, или с общо 1,3% за периода 2015-2020 г. Резервът при кризи за селското стопанство се предлага да бъде намален от 3,5 млрд. евро на 1,5 млрд. евро. Също така се предлага държавите-членки да могат да прехвърлят между 10 и 15% от Първи към Втори стълб. Обратното също ще бъде възможно за страните с директни плащания под 90% от средните за ЕС (каквато е България), само че в размер между 5% и 10%. Тук е редно да се подчертае дебело нещо, което не винаги става ясно от изказвания на представители на министерство на земеделието и горите – преките плащания за българските производители няма да се изравнят с тези на западноевропейските им колеги и през следващия програмен период. В предложението не е изказана категорична позиция дали трябва да има таван на преките плащания. Допуска се и възможност т.нар. „зелени” плащания да бъдат по-ниски от 30%. С други думи новото предложение е толкова компромисно, че реално не преследва някаква конкретна политика. То създава предпоставки за запазване неравновесията както между фермерите от отделните държави-членки, така и между отделните подсектори на селското стопанство. На този фон основното искане на България, ако съдим по изказванията на министър Найденов, е таванът на обвързаните директните плащания да се увеличи до 10% (по възможност дори до 15%), които да бъдат насочени към животновъдството.
Същевременно в предложението на кипърското председателство е залегнала друга промяна, която потенциално може да намали средствата за България по линия на политиката за сближаване. Предлага се максималното финансиране, което държава-членка може да получи по кохезионния и структурните фондове да бъде намалена от 2,5% от БВП на максимум 2,36%.
Ако трябва да обобщим, новите предложения задълбочават конфликта между националните правителства и наднационалните еврократи в ЕК и ЕП. Те също така са в известен ущърб на догонващите страни като България, донякъде благоприятстват големите нетни бенефициенти като Франция, а същевременно са далеч от исканията на страни като Германия, Швеция и Холандия за по-драстични съкращения на разходите.
