Ново изследване на ИПИ: Финансово състояние на държавните предприятия в България

Автор: Георги Вулджев / 19.08.2016
2 гласа, средно: 5.0 от 5

| пълен текст на изследването |

Държавните предприятия представляват една много важна част от икономиката на България. Приходите им през 2015 г. се равняват на 13% от БВП, но дори тази цифра подценява тяхното икономическо влияние, защото ключови сектори като енергетика, железопътен транспорт и водоснабдяване са доминирани именно от такива предприятия. И въпреки че на хартия държавните предприятия не са част от държавния бюджет, тяхното финансово състояние оказва сериозен ефект върху състоянието на публичните финанси. През 2015 г. общата сума на субсидиите и капиталовите трансфери от републиканския бюджет към публични предприятия е общо 2,7 млрд. лв. или 3,1% от БВП, като те остават относително стабилни около 3% от БВП през последните години.

Източник: Министерство на финансите

Въпреки тяхната важност за икономиката и тежест върху бюджета, до момента не е публикуван анализ върху финансовото състояние на предприятията в публичния сектор. Това е сериозен пропуск, особено с оглед на факта, че през последните няколко години процесът на приватизация на тези предприятия е на практика замразен, а субсидиите и капиталовите трансфери към тях продължават да растат,при това по-бързо от БВП.

Това накара ИПИ да разгледа финансовото състояние на държавните предприятия, като се опита и да направи финансов анализ на база на някои от най-разпространените вторични показатели за възвращаемост и задлъжнялост. За тази цел бяха консолидирани данните от финансовите отчети на всички държавни предприятия (общо 158 на брой), за които МФ е публикувало отчети за всяка една от последните три отчетни години – 2013, 2014 и 2015 г.

Направеният анализ се фокусира върху три основни индикатора, чрез които можем да придобием сравнително пълна представя за финансовото здраве на предприятията в публичния сектор. Тези индикатори са:

1) нетната печалба на предприятията след данъци

2) годишната възвръщаемост върху техните активи

3) размер и динамика на тяхното ниво на задлъжнялост,изразено чрез съотношението на задълженията към собствения капитал

Даните показват, че като цяло финансовото състояние на държавните предприятия се влошава през 2014 и 2015 г. спрямо базисната 2013-та година. Броят на губещите предприятия значително нараства до 72 през 2014 г. и въпреки че леко спада до 62 през 2015 г., остава над нивото от 55 през 2013-та. Общият финансов резултат сериозно се влошава от 493 млн. лв. нетна печалба през 2013 г. до 266 млн. лв.загуба през 2014 г. През 2015 г. ситуацията се подобрява и отново е отчетена нетна печалба, но този път от само 85 млн. лв. Задълженията на предприятиятарастат през всяка една от разгледаните години и през 2014 г. темпото на натрупване на дългове дори изпреварва ръста на БВП.

Медианната възвръщаемост на активите е много ниска. През всяка една от разгледаните години тя дори не доближава 1%, което означава, че една голяма част от държавните предприятия на практика не отчитат никаква възвръщаемост. За сравнение, в частния сектор препоръчителната възвръщаемост, която едно предприятие трябва да достигне, за да се счита за добра инвестиция, е около 5%.

Нивото на задлъжнялост като цяло е паднало през периода, но в определени ключови сектори като здравеопазване и енергетика се покачва. Тревожно е, че медианното съотношение на дълг към собствен капитал за предприятията с годишни приходи над 100 млн. лв. е шест пъти по-високо от медианното за всички предприятия. Това ясно показва, най-големите и важни предприятия са и най-задлъжнелите.

Фокусирайки се върху 10-те държавни предприятия с най-високи приходи (които формират 78% от приходите на всички ДП)се забелязва, че техният финансов резултат е значително по-лош от средния. Средната им печалба е по-ниска от тази за всички държавни компании през всяка една от разгледаните години. Същото се отнася и за възвръщаемостта на техните активи. През 2014 и 2015 г. медианната възвръщаемост на активите на 10-те най-големи държавни предприятия дори е отрицателна. Пет от тези предприятия са били на загуба през 2015 г., докато през 2013 г. губещите са само три. Задлъжнялостта на тези предприятия също сериозно се влошава. Тяхното медианно съотношение на дълг към собствен капитал стремглаво се покачва от 0,83 през 2013 г. на 1,33 през 2015 г., което представлява ръст от над 60%.

Забелязва се, че напоследък някои предприятия подобряват своето финансово състояние „на хартия“ благодарение на чисто счетоводни трикове. Например, нивото на задлъжнялост на БДЖ-Пътнически превози сериозно спада през 2015 г. благодарение на чисто счетоводни записи. Към 31.12.2015 г. стойността на собствения капитал на дружеството е с над 90% по-висока в сравнение с година по-рано. Това обаче се дължи основно на преоценка на определени дълготрайни материални активи, а не на погасяване на дългове.

През първото полугодие на 2016 г. имаше подобно подобрение в нетната печалба на БДЖ-Товарни превози, което се дължеше основно на по-ниски отчетени разходи за амортизация вследствие на промяна в счетоводната политика (вижте тази статия за повече детайли). Подобни чисто счетоводни подобрения не отразяват реална оптимизация в дейността на въпросните предприятия.

Данните показват, че финансовото състояние на държавните предприятия като цяло остава лошо през последните няколко години – печалбите падат, възвръщаемостта е много ниска и дори отрицателна при десетте най-големи предприятия, а задлъжнялостта при основните играчи расте с много бързи темпове. Същевременно с това влошаване обаче, субсидиите и трансферите от държавния бюджет към тези компании продължават да растат, дори в условията на хроничен бюджетен дефицит. Въпреки това през последните години процесът на приватизация е не само замразен, но дори поема в обратната посока – ре-национализират се приватизирани дружества, а други се добавят към забранителния списък за приватизация. Крайно време е държавната политика по отношение на публичните предприятия да бъде преосмислена и да се пристъпи към изчистване на забранителния списък и приватизация на повечето държавни компании.

| пълен текст на изследването |