Новини от икономическа комисия (октомври 2010 г.)

Вчера (28 октомври) бе проведено безпрецедентно заседание на няколко парламентарни комисии – икономическа, бюджетна, здравна и комисия по труда и социалната политика се събраха да обсъдят и гласуват на първо четене законопроектите за държавният бюджет, бюджета на държавното обществено осигуряване и бюджета на НЗОК. Заседанието бе безпрецедентно, тъй като всички четири комисии заседаваха едновременно, което означаваше, че зала „Изток” на Народното събрание приюти и правостоящи.

Стълпотворението беше тотално – над 100 народни представители (членове на комисиите), множество гости (браншови организации, синдикати) и журналисти. Към тях прибавяме и четирима министри – Симеон Дянков, Трайчо Трайков, Стефан Константинов, Тотю Младенов, управителя на БНБ Иван Искров, подуправителя Калин Христов, председателя на Сметната палата проф. Валери Димитров и т.н. С две думи, най-мащабното и в същото време безсмислено обсъждане на бюджета в скорошната история на страната ни. Единствено дебатите в пленарна зала се доближават като брой хора до този фарс, при това ако всички депутати са в залата.

В подобна обстановка за дебат едва ли може да се говори. Продължилото четири часа заседание само потвърди това, което така или иначе знаем – няма реформи, всички мрънкат за пари и хаосът е пълен. „Титаничен” дебат се развихри около точната сума на разходите за здравеопазване – дали са 3,005 млн. лв. или 2,992 млн. лв. или каквато и да е била друга произволна сума. Така и не се разбра колко ще е сумата, след като здравният и финансов министър застанаха зад 3,005 млн. лв., но само на думи и без да обяснят защо подобна сума не присъства в нито един от документите подложени на гласуване.

Макро рамката бе дискутирана, като опасенията на депутатите бяха по отношение на заложения икономически растеж, както и на ролята на износа за възстановяването на икономиката ни. Румен Овчаров и Петър Димитров в един глас заявиха, че имат опасения за приходната част на бюджета – и двамата се обърнаха към Дянков с въпроса защо номинално при няколко милиарда повече БВП, приходите не се променят и означава ли това, че парите потъват някъде (с препратка към данните за корупцията в България на Трансперънси интернешънъл). Отговор общо взето не последва, поради безумния характер на заседанието – задаваха се много въпроси, които се натрупваха преди да бъде дадена дума на министрите, които от своя страна даваха обобщени отговори.

Всъщност, сметките на Дянков бяха основна тема и всички се надпреварваха да спорят кой е най-некомпетентен. И стари и нови министри се обвиняваха в тотално неразбиране на материята и съсипване на държавата. Конструктивният дебат бе кратък и се насочи към отказа от реформи и липсата на буфери в бюджета. На думи всички се съгласиха колко е хубаво да има реформи и буфери, но това по никакъв начин не промени позицията на управляващите. Идеята за фискален борд бе отново повдигната от Мартин Димитров и подкрепена от Симеон Дянков.

Щенията за повече и повече пари отново не липсваха. Самият министър на здравеопазването докато представяше бюджета си каза няколкократно, че трябват още пари – хем толкова ни били възможностите, хем би било хубаво да има още пари. Представители на лекарите и фармацевтите също си поискаха своето – тоест повече пари.

Ударна група синдикати не пропусна заседанието, като ясно бе заявено, че никакви права не бива да бъдат отнемани на работниците – тоест всякаква пенсионна реформа на изхода (стаж, възраст, ранно пенсионира и т.н.) е блокирана по подразбиране.

Накрая, след като журналистите се пребориха с персонала за отоплението на залата и температурата падна под 26 градуса (аз стоях четири часа прав до термометъра и следях както дебатите, така и температурата), бюджетите бяха приети и безсмислието приключи.

По-предния ден (27 октомври) се проведе и редовно заседание на икономическа комисия, което също имаше особен заряд. Всичко вървеше протоколно, докато не дойде време за обсъждане на новия закон за подземните богатства. Основен момент в закона е, че концесиите ще се контролират изцяло от Министерство на икономиката, а не от няколко ведомства, както е в момента. Поради това и министърът на икономиката Трайчо Трайков беше на заседанието да защити законопроекта.

Повратна точна в законопроекта се оказа ролята на общините в целия процес – имаше и гости кметове на малки общини. Дискусията варираше от това дали общините трябва да бъдат поне уведомени за концесии или проучвателни дейности на тяхна територия, до това дали общините трябва да имат право на вето – тоест да казват да или не. Предложенията на министерството се оказаха неясни за членовете на комисията, които не видяха ясни текстове, които да защитават интересите на общините. Членовете на комисията общо взето се обединиха около мнението, че общината трябва да бъде задължително уведомена, ако нещо се случва на нейна територия, както и да се мисли за контролни механизми, но само в случаите, когато има нарушения.

Беше решено да се създаде работна група към комисията, която заедно с министерството да изчисти текстовете и да гарантира интересите на общините. Въпреки това, министърът на икономиката завърши като каза, че приема това решение, но не е готов за съществени промени в първоначалният текст, което означава, че споровете по тази тема ще продължат.

Този коментар е осъществен благодарение на щедрата подкрепа на американския народ чрез United States Agency for International Development (USAID). Съдържанието е отговорност на авторите и не ангажира позицията на USAID или на правителството на САЩ.

Коментарът е осъществен и благодарение на German Marshall Fund на САЩ (GMF), но съдържанието не ангажира позицията на GMF или на Balkan Trust for Democracy.

Настоящият коментар е част от проект “Securing citizens’ inclusion in public governance through increasing NGO capacity and strengthening consultation process”.