Нов тренд: Софиянци се връщат на село*

*Интервюто с Явор Алексиев е публикувано за първи път

във в-к „24 часа” на 15 декември 2016 година.

 

– 29 хиляди души са напуснали страната, 25 хиляди са се заселили у нас през 2016 г. според доклад за демографското развитие на страната, обявен от социалното министерство. Каква е рекапитулацията от тази почти занулена миграция, г-н Алексиев?

– През последните 15-20 години огромната част от движението на населението е вътре в самата страна. 3-ма на всеки 4-ма души, които сменят местожителството си, го правят в рамките на страната, а по-малко от една четвърт се насочват към чужбина. Но все пак е радващо, че механичният прираст почти е стигнал положителни стойности през последната година. Иначе дълготрайните тенденции си остават едни и същи – страната продължава да страда от т.нар. брейн дрейн Тоест предимно наши млади специалисти напускат страната, за да търсят препитание в чужбина.

– Сред емигриращите от държавата мнозинството са в трудоспособна възраст. Отварят ли дупка в националния пазар на труда?

– Действително има проблем с миграцията на хора в трудоспособна възраст, независимо дали става дума за мъже, или жени. Освен че това са хора, които биха могли да финансират и бюджета, и пенсионната система, те са и в детеродна възраст. И това е проблем, защото когато всяка година НСИ изчислява смъртността и раждаемостта на населението, тъкмо миграцията на млади хора е тази, която хем увеличава смъртността, влошавайки възрастовата структура на населението, хем потиска и раждаемостта, защото се раждат по-малко деца. Това е едно от обясненията защо имаме отрицателен прираст на населението, т.е. защо живородените деца са по-малко от починалите. Но ако погледнем коефициента на плодовитост у нас, който Евростат изчислява, по принцип по среден брой деца в семейство България не е далече от нивата в ЕС.

– Не можем ли да си “внесем” раждаемост? Според доклада у нас има засилена миграция от Турция, Сирия и Русия.

– Чисто статистически това би могло да стане. Но до този момент не сме виждали ясни тенденции, че това ще е дълготраен процес. Специално през последните години механичното движение на населението от Русия, Турция и страните от Близкия изток към България е продиктувано по-скоро от липса на избор, отколкото от осъзнаването на България като трайна дестинация. Голяма част от заселващите се тук после напускат страната. А колкото до миграцията от Турция, тя винаги е била висока и винаги националната статистика е имала проблем с нейната оценка. Реално погледнато, ние всъщност не знаем колко хора живеят в области като Кърджали. Ако вземем данни от НСИ за броя на населението там и поискаме от НОИ данни колко са социално осигурените, ще излезе, че 105% от населението в област Кърджали е здравноосигурено. Това, разбира се, няма как да се случи. Просто наистина има проблем с оценката на миграционния поток от Турция Така че по-скоро новото е Сирия и Русия. А защо тези хора идват тук? Защото, колкото и да не ни се вярва, България не е нито Турция, нито Русия, а една европейска държава, която дава възможност за реализация в рамките на целия ЕС. Надеждата е, че част от “пришълците”, които идват тук, са предприемачески настроени и искат да развиват бизнес у нас. Но ако гонят социални помощи или привилегии, най-вероятно България няма да е последната им спирка.

– Впрочем около 11 хиляди сънародници се завръщат в родината. Има ли тенденция престоят им тук да е траен, да е окончателно завръщане у дома?

– През последните няколко години пазарът на труда в Западна Европа постепенно се затваря за чужденци, което е нормално, защото някои от тези държави все още изпитват проблеми с високата безработица. Те не могат да осигурят работа на собственото си население, което понякога води до популистки ходове – като например кампании срещу “чуждата” работна ръка Целта на подобни политически формирования е да ограничат външната конкуренция с цел печелене на гласове и политически облаги. Това пречи на някои новопристигнали в чужбина наши сънародници да се реализират. Но едва ли ще станем свидетели на тяхно масово и окончателно завръщане в родината по тази причина. След Брекзит се видя дори, че живеещи в ЕС, установени в Англия, които имат работа и пребивават законно, ще успеят да се задържат там. Има обаче признаци, че някои сектори на българската икономика, като например IT сектора, успяват да издърпат обратно специалисти в страната. И причината за това е, че заплатата на работещ в този сектор си съперничи с тази, която негови западни колеги получават в европейските дъжави. Тук обаче с тези пари може да се поддържа висок стандарт на живот. Освен това има социалноосигурителен таван, над който доходите на човек стават необлагаеми и по тази причина има разлики и в данъчното бреме. Допълнително влияе факторът приятели и роднини, който кара някои наши емигранти на Запад да се завърнат. Така че – да, по тази линия имаме развитие.

– Германия, Англия и Испания са трите държави, в които се заселват 48 на сто от мигрантите ни. Имате ли данни какъв трудов ресурс излиза от България и какъв влиза?

– Когато става дума за тези три държави, обикновено говорим или за висококвалифицирани специалисти, или за работещи в т.нар. нетъргуем сектор на икономиката – например медицинските сестри. Ще дам пример – когато българи, работещи в IT сектора, разработват приложение и го продават в Берлин, техният клиент е германският потребител. Те затова и получават по-високи заплати. Затова може да постигнат по-висок стандарт на живот, без да напускат страната. Но ако става дума за учител, медицинска сестра, строителен работник, те няма как да изнесат труда си в чужбина, без да отидат да живеят там.

– Според доклада 37,6% от българите са вътрешни мигранти. Любопитна е тенденцията за връщане от градовете към селата. С какво е привлекателно българското село?

– Макар общата статистика да показва такава тенденция, трябва да направя уточнението, че най-голямото движение по направлението град-село е регистрирано от столицата към околните села. Всъщност широката Софийска област тази година е номер едно по привлечено население. Само тази година 3000 души са напуснали столицата и са се заселили в широката Софийска област. Една очаквана и дори малко закъсняла тенденция заради сгъстяването на населението в София, растящите цени на имотите, подобрената инфраструктура и по-лесния достъп до столицата от околните населени места. В развитите западни икономики тази тенденция е трайна и вероятно ще стане такава и у нас. Предполагам, че ще я наблюдаваме не само в София, но и във Варна, Пловдив и други големи градове в страната, но не и в малките населени места.

– Голямата българска болка е ниската раждаемост. В Пловдив например дават 5000 лв. за раждане на дете. Как да решим този демографскидефицит?

– С пари и административни хватки държавата трудно ще успее да подлъже хората да си родят повече деца и да останат да работят тук. Видяхме в годините преди кризата, когато преживяхме своеобразен бейби бум, че да направиш семейство и да родиш дете, зависи от очакванията за бъдещето на страната и от неговото лично спокойствие като гражданин. Така че разпокъсаното ни общество, което се модифицира, и в парламента през последните 2-3 години показва липсата на ясно изразена посока, в която да вървим. Това кара хората да бъдат предпазливи. Но ако икономиката ни продължи както през последната година и половина да расте с добри темпове, ако икономическата стабилност се завърне, можем да очакваме и повишаване на раждаемостта. Не бива да забравяме, че европейската тенденция е за по-малко и по-късни деца – 30 години достигна средната възраст на софиянките,които раждат. В днешните трудни времена решението дали да създадеш дете се планира все по-внимателно. Затова е важно накъде ще тръгне икономиката ни.


Свързани публикации.