Неясни поръчки за проверка на обществените поръчки

Автор: Иван Брегов / 24.02.2017
3 гласа, средно: 5.0 от 5

С встъпването си като служебен министър-председател проф. Герджиков възложи проверка относно състоянието на министерствата и дейността по провеждането на обществените поръчки /ОП/, като изиска в 14-дневен срок да бъдат разкрити злоупотребите, ако има такива, и решени проблемите[1]. Оставаше някой да свърши работата за кратко време и с предполагаем резултат. И така тази седмица широко медийно бяха разгласени редица нарушения. Преди да се съгласим с подобни твърдения или да ги отречем, обаче, сме длъжни да разгледаме същността на извършената проверка.

Първото условие за да утвърдиш върховенството на правото е да следваш спазването на закона. Компетентен ли е, в своето качество, проф. Герджиков да разпореди подобна процедура? Съгласно конституционните си правомощия Министерският съвет /МС/, начело с премиера, извършва общото ръководство на държавната администрация. В случая със спешните проверки отговорната за извършването им администрация  е Дирекция „Главен инспекторат" към Министерски съвет[2]. Значи се предполага процедурата да е законосъобразна.   

Остава въпросът с компетентността.

Компетентен ли е Инспекторатът към МС да стигне до задълбочено изследване на поръчките? От изложения от Инспектората доклад не разбираме каква е била методиката, по която се е провела проверката. Не научаваме и какъв е бил експертният състав на проверяващите. Но предвид съдържанието на финалния доклад, изготвен за 20 дни с общ обем от 4 страници и съдържащ предимно имена на институции, можем да си дадем сметка що за експертно начинание е това.

„Главният инспекторат формулира серия препоръки за преодоляване на дефицитите, част от тях засягат законовата уредба на обществените поръчки“, каза министър-председателят. Как тези препоръки кореспондират с "чисто новия” ЗОП, влязъл в сила преди няма и година?

Мерките по доклада са три и ако първата за повишаването на капацитета на администрацията е ясна, то как да разбираме втората препоръка, която гласи: „Изграждане и въвеждане в експлоатация на централизирана уеб-базирана платформа за възлагане на електронни обществени поръчки.Тази мярка е предвидена да влезе в сила от 1-ви юли 2017 г. по реда на чл. 40 от ЗОП, тоест експертите от Главния инспекторат на МС препоръчват на закона да влезе в сила по-рано от предвиденото. Третата мярка е за промяна на ЗОП и правилника по прилагането му в посока на „оптимизиране на процедурите по възлагане на обществени поръчки и за обжалване на решенията на възложителите”. Какво точно се има предвид с тази формулировка, никой не може да каже, тъй като липсват каквито и да е детайли.

На този фон веднага се намеси и Прокуратурата, за да засили усещането за експресно наказване на неизвестните извършители на злини.   

Ако проверката имаше реалната задача да установи нарушения по провежданите от кабинета „Борисов 2” обществени поръчки, с нея следваше да се захванат институции със специална компетентност и правомощия по закон. А такива именно са Агенцията за обществени поръчки /АОП/, Държавната финансова инспекция /ДФИ/ и Сметната палата /СП/. Можеше това начинание да приключи не за 14, а за 800 дни, но да бъде резултатно, аргументирано и достатъчно детайлно по отношение на констатациите и препоръките си. През това време далеч по-ценно би било Инспекторатът към Министерски съвет да вложи усилията и уменията си в проверка на наличието или липсата на конфликт на интереси при възлагането на поръчките, където дефицитът на информация и дефицитът на резултати вървят ръка за ръка.

А от времето, когато проф. Герджиков  беше председател на НС, до днешното време, когато е служебен премиер, популизмът, изглежда, се е ускорил неимоверно – вече благоденствието се изпълнява не за 800, а за 14 дни.

 

 


[1] „Обещахме в предходните дни да разкрием лошите практики и злоупотреби. Затова искам да ви помоля в рамките на двуседмичен срок, не повече, да ми представите вашите аналитични доклади за състоянието в поверените ви министерства и – това е много важно – с конкретни предложения за тяхното решаване. В двуседмичен срок аналитични доклади с конкретни предложения!”,  Стенограма № 6 на Министерски съвет от 30.01.2017 г.

[2] Съгласно чл. 62 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация