Нерационално захласване по био-горива*

Законодателите покачват цената на храната и енергията

Разстроени ли сте от бързо покачващите се разходи за храна и високите цени на бензина? Можете да благодарите на членовете на Конгреса и администрацията за тази ситуация. Голяма част от Щатите преживяват тежка суша. Това не е по вина на политическата класа, но тя е направила последствията от сушата много по-тежки за целия свят.

Първо, фактите:  царевицата и соята са най-големите зърнени култури в САЩ и са използвани в много от храните, които почти всеки консумира ежедневно. Конгресът субсидира и разпореди използването на етанол в горивата. В момента около 40% от царевичните култури в САЩ се използват в производството на етанол. Цената на царевицата нарастна в резултат на изкуствено създаденото от правителството допълнително търсене. В резултат на по-високите цени много фермери започнаха да отглеждат повече царевица и по-малко други култури, като пшеница, което от своя страна вдигна цената на тези култури, заради по-малкото производство.

Ефектът на сушата е по-малка царевица, но по закон много от останалата царевица трябва да бъде използвана в производството на етанол, водейки до още по-високи цени, които достигнаха рекордни нива миналата седмица. От своя страна това покачва цената на другите култури, които са засегнати от сушата, водейки до по-високи цени на почти всички култури. Царевицата и други култури също така се използват за фураж за животни. Това означава, че производството на месо е по-скъпо, което ще доведе до рязък скок в цената на месото.

Цената на царевицата е грубо казано еднаква по целия свят, като същото важи и за другите култури. САЩ безспорно е най-големият производител, както и износител, на царевица и храни със своите 40% световен дял. Когато цените в САЩ се покачат, същото става и с цените за навсякъде другаде по света. Хората в бедните държави могат да харчат до три-четвърти от доходите си за храна, така че покачването й може да предизвика истинско страдание и глад. По-бедните хора в САЩ също харчат много по-голям процент от доходите си за храна  и затова покачване на цените им причинява повече страдания, отколкото на по-заможните.

Аргументът за разпоредбата за етанол в горивата целеше да направи САЩ енергийно независима и да намали емисиите на въглероден двуокис. А сега неудобните факти: скорошни изследвания показват, че въглеродните емисии от отглеждането, събирането, обработването и изгарянето на царевица под формата на етанол са много по-големи от тези при производството и употребата на петрол и газ.

Етанолът увеличава разхода на колите за същото разстояние, тъй като е по-малко енергиен от бензина, и причинява голямо износване на двигателите. И без субсидиите етанолът е по-скъп и от петрола, и от газта.

Нововъзникващите технологии за хидравлично разбиване и други техники за добив на газ и нефт, както и големите скорошни открития, означават, че Северна Америка можеше бързо да стане енергийно независима (цел, която сама може да бъде поставена под въпрос, но това е темата на друга статия), ако не бяха прекомерните забавяния и други ограничения на производството от страна на федералното правителство.

Политиците не успяват или не искат да разберат, че и хранителните, и енергийните пазари са калорични. Председателят на Нестле, най-голямата хранителна компания в света, Питър Брабек-Летмат, отбелязва  – „Единствената разлика е, че при хранителния пазар са нужни 2,500 калории на човек на ден, докато при енергийния – 50,000 калории на човек”. Той добавя: „По-голямата част от световното производството на захар сега отива в направата на био-горива. За изработката на 1 литър чист етанол от захар са необходими 4,600 литра вода”. Изводът е, че използването на огромни количества храна и вода за производството на сравнително малко био-гориво е икономическа лудост, когато светът е залят от много по-евтино гориво и газ, извличането на които трябва само да бъде позволено

Така че, когато си пуснете новините  и видите много гладни хора в бедни държави, бунтове за храна в Европа и Близкия изток, и американци, които страдат и се възмущават от високите цени на храната и ненужно високите цени на енергията, трябва да си спомните, че истинските виновници в тази глобална трагедия са членовете на Конгреса и политиците в други държави, които са гласували за тези налудничави политики.

Но чакайте, вероятно ще става и по-лошо. Дори и сега членове на Конгреса и администрацията на Обама заплашват производителите и продавачите на храна с контрол на цените. Контролът на цените се е провалял всеки път, когато е бил пробван през последните 2,000 години, но някои никога не си взимат поука. Всеки, който е взимал основен курс по икономика, би трябвало да се научи, че по-ниските цени увеличават и търсенето, и предлагането, а по-високите цени ги намаляват.

Отговорни, осведомени и загрижени членове на политическата класа ще действат, за да премахнат изискванията за етанола и други био-горива, както и ограниченията върху производството на петрол и газ, които не издържат на приемливи анализи на ползите. Ако направят така, цените на газта и петрола ще паднат, а ако не го направят, може би ще има достатъчно мъдри гласоподаватели, които да отстранят безотговорните политици от длъжностите им.

* Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ на 23 юли, 2012 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Васил Николов – стажант в ИПИ.  

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.


Свързани публикации.