Необходима е повече прозрачност при управлението на публични проекти

Тази седмица Световната банка представи редовния си доклад за новитестрани-членки на Европейския съюз. Специален фокус на доклада са публичните инвестиции в инфраструктура като фактор за икономически растеж и конвергенция на 10-те нови страни-членки към средните нива на доходи в ЕС.

Препоръките на Световната банка по отношение на осъществяване и управление на публичните проекти са свързани с наличието на адекватни и процедури по планиране и управление на публичните средства. Това е особено актуална и важна тема от гледна точка на ефективното усвояване на европейските фондове, насочени към развитието на транспортната и енергийна инфраструктура в страната. Публичните инвестиции в инфраструктурни проекти не трябва да се ръководят от целта да се постигне максимално усвояване на европейски фондове и съответно – да се финансират основно проекти, които попадат в рамката на европейските правила, а средствата трябва да се насочат към проекти, които носят най-голяма икономическа полза за страната.

Шест са основните препоръки на Световната банка по отношение на управлението на публичните средства:

  1. Публичните инвестиционни стратегии трябва да се вписват в рамката на националния бюджет. За целта е необходимо да има стратегия с ясни приоритети, подкрепени с анализ, изчисления и икономическа обосновка на предложените проекти.
  2. За финансирането на големи инвестиционни проекти трябва да има поет дългосрочен ангажимент от правителството, че ще бъдат осигурени нужните средства и те трябва да са заложени във фискалната рамка на страната.
  3. Конкуриращите се публични проекти трябва да се оценяват чрез анализ разходи-ползи, за да се изберат проектите, които носят най-голямата добавена стойност и ползи за обществото.
  4. Изпълнението на проектите трябва да бъде съпътствано от мониторинг и оценки след приключване на дейностите. Оценките могат да правят от различни публични институции, включително и от Министерството на финансите.
  5. За да се осигури прозрачност, е необходимо да се извършва независим одит и да има публична отчетност на проектите.
  6. Трябва да се насърчават и развиват уменията за управление на проекти на заетите в държавната администрация.

Реалността в България

Като имаме предвид тези препоръки, можем да оценим ситуацията в България по отношение на управление и осъществяване на публични проекти. През последните години страната извърши важни реформи в областта на публичните финанси чрез въвеждане на програмно бюджетиране в министерствата, фискална децентрализация, по-прозрачни правила и отчетност в бюджетната процедура, намаление на извънбюджетните сметки, наличие на фискални правила и строга отчетност пред органите на ЕС. В същото време обаче, има много още какво да се желае в областта на използване на публичните средства, за да се спрат корупционните практики и да се повиши доверието на данъкоплатците и убеждението им, че техните пари се използват рационално и по предназначение.

Ето няколко публични факта:

  • Няма анализ разходи-ползи и сравнителен анализ на алтернативите на най-скъпия публичен проект в историята на следкомунистическия период на България – строежа на АЕЦ „Белене".
  • Информацията, свързана с концесионната сделка за магистрала "Тракия", не е обществено достъпна (тъй като представлява "търговска тайна") въпреки обществения натиск, породен от съмненията за злоупотреба и скандалните моменти, свързани с избирането на концесионер без търг или конкурс, както се изисква според Закона за концесиите.
  • В края на миналата година за 18 работни дни се изхарчиха близо 1 млрд. лв. от преизпълнението на приходите в бюджета приоритетно за инфрастуктурни проекти. Тези средства не са били предвидени в Закона за държавния бюджет за 2007 г. и се гласуваха набързо от парламента, с противоречиви отзиви и липса на обществен дебат и консенсус по изразходването им.
  • През 2007 г. се осуети отдаването на концесия на летище "Пловдив", въпреки че концесионирането на летището е включено като приоритет в дългосрочната стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 г.
  • Въпреки че докладът е засекретен, стана ясно, че одитът на KPMG на фонд "Републиканска пътна инфраструктура" във връзка с програмите ФАР и ИСПА показва наличието на констатации за сериозни нарушения и конфликт на интереси.

Нека всеки сам прецени – отговаря ли управлението на публични инфраструктурни проекти в България на стандартите, предложени от Световната банка?

В тази връзка Мартин Димитров от ОДС внесе предложение в парламента за изменение на Закона за достъпа до публична информация, с което се иска отмяната на търговската тайна като основание за засекретяване на публична информация. Ако бъде прието, това ще бъде една значима стъпка напред по пътя към по-добро управление на публичните средства в страната. Тъй като липсата на информация и непрозрачност водят до невъзможност за публичен контрол за ефективност и целесъобразност на изразходваните средства. А всички ние, данъкоплатците, имаме право да знаем за какво се харчат парите ни!

 

 


Свързани публикации.