Необходим ли е Закон за комасация на земеделските земи?

Обратно към коментарите от броя * (Word Format)

През месец юли в Народното събрание бе внесен законопроект за комасация на земеделските земи. Необходимо ли е да се приеме отделен Закон за комасация на земята или да се въведе отделен механизъм за извършване на комасация в основните поземлени закони? На този въпрос едва ли може да се даде един единствен недвусмислен отговор, тъй като комасацията на земята е неделима част от управлението и администрацията на поземлените ресурси и основен елемент на организацията и устройството на територията и държавата. Необходимостта от този закон се предопределя от няколко факта:

  • Реформата в селското стопанство започна с реституция на земята и се извърши в условия, които доведоха до раздробяване на земята, при което селскостопанското производството е неефективно. Според изследване на ИПИ, броят на парцелите в България през 1997-1998 г. е бил 8,007 милиона със среден размер на площта от 3.92 ха, което е близко до броя парцели през 1897 г. – 7,98 милиона.
  • Комасацията на земята цели оптимизирането на използването на земеделските земи и екологичното развитие на дадена страна. С комасацията на земя ще се постигне:

По-голяма ефективност и производителност: разпределението на земята в по-малко на брой и по-големи парцели с по-добра форма, които се намират близо до селскостопанската сграда, води до значителни икономически предимства. Освен това така се намалява количеството на неизползваната земя между парцелите.

Положителен екологичен ефект: по правило по-големите парцели дават възможност на земеделските стопани да използват по-малко интензивни методи на обработване на земята, което от своя страна намалява неблагоприятното въздействие върху околната среда, предизвикано от използването на нитрати и фосфати при отглеждането на земеделската продукция. Това води и до по-добро планиране на използването на водни ресурси за напояване.

На земеделските стопани и местната общност се предоставя възможност да управляват земята и да поемат отговорност за стопанисването й: децентрализираната собственост върху земята дава по-равноправни икономически възможности на хората от селските райони и им създава по-голямо чувство за лична отговорност и усещане, че контролират собствения си живот. Много по-вероятно е собствениците на земеделски земи да са заинтересовани от добруването на местната общност и гражданите й, когато за задоволяване на нуждите си разчитат на местни предприятия и фирми за услуги.

  • Развитие на селските райони. Комасацията на земеделските земи директно влияе върху регионалното развитие. Този процес също така спомага за генериране на ресурси за цялостното подобряване на стандарта на живот в селските райони, включително за строежа на по-добри жилища, за по-добро образование, здравни услуги, транспорт и възможности за отдих и културни занимания.
  • Комасацията на земята, осъществена в рамките на успешна поземлена реформа, освен това е част и от по-успешна социална политика, която привлича хората към земеделските райони и им осигурява нови възможности, вместо да прогонва бедните от тези райони по посока към градовете.
  • Раздробяването на земята (определено като множество несвързани един с друг парцели, които принадлежат на един собственик на земеделска земя) е традиционно в България. Това води до традиционното обособяване на голям брой дребни собственици и създаването на нежизнеспособни и неконкурентни структури в земеделието.
  • Малките парцели са пречка за прилагането на нови технологии, за машинна обработка и механизация, както и за въвеждане на нови производствени модели. Разпръснатите парцели спъват пространственото планиране, което засяга поземлената администрация, планирането на използването на земята, стопанисването и управлението на земята.
  • Наред с това процесите на естествена комасация чрез пазарни продажби, които все още са незначителни по обем, са в зачатъчен стадий. За разлика от продажбите, пазарът на земеползване чрез арендни договори може по-лесно да постигне известно окрупняване на земята, но и той е недоразвит и не осигурява достатъчна сигурност на земеползването за земеделското предприятие, което желае да инвестира в подобрения върху арендуваната земя.
  • Раздробяването на земята оказва отрицателно влияние върху устойчивото развитие на селските райони, доколкото селското стопанство е основният и единствен източник на доходи и заетост в тях. Подобряването на възможностите за изкарване на прехрана в селските райони е свързано с възможността за успешно разпределение на ресурсите, а в тесния смисъл това означава комасация на земята и пространствено планиране. Анализът на сегашното законодателство в областта на комасацията на земята доведе до един основен извод: съществуващото понастоящем законодателство не предлага никакъв метод за комасация на земята (извън възможността за замяна на собствена земя за държавна или общинска земя).

Комасацията на земята е изключително важен въпрос, при решаването на който държавната намеса би трябвало да се сведе до минимум, като се предостави максимална свобода за изява на свободната инициатива на собствениците. Ето защо е необходимо приемането на Закон за комасацията на земеделските земи, който да дава правната рамка за стартирането на прозрачни и лесни за изпълнение процедури за окрупняване на поземлените ресурси и който – на свой ред – ще даде възможност на собствениците сами да поставят началото на комасацията. Сегашното състояние на земеделието в България изисква да се възприеме по-гъвкав подход, който ще използва всички възможности за естествена консолидация на земята.


Свързани публикации.