14-12-2006

Необходим ли е Закон за комасация на земеделските земи?

Обратно към коментарите от броя * (Word Format)

През месец юли в Народното събрание бе внесен законопроект за комасация на земеделските земи. Необходимо ли е да се приеме отделен Закон за комасация на земята или да се въведе отделен механизъм за извършване на комасация в основните поземлени закони? На този въпрос едва ли може да се даде един единствен недвусмислен отговор, тъй като комасацията на земята е неделима част от управлението и администрацията на поземлените ресурси и основен елемент на организацията и устройството на територията и държавата. Необходимостта от този закон се предопределя от няколко факта:

Реформата в селското стопанство започна с реституция на земята и се извърши в условия, които доведоха до раздробяване на земята, при което селскостопанското производството е неефективно. Според изследване на ИПИ, броят на парцелите в България през 1997-1998 г. е бил 8,007 милиона със среден размер на площта от 3.92 ха, което е близко до броя парцели през 1897 г. – 7,98 милиона.
Комасацията на земята цели оптимизирането на използването на земеделските земи и екологичното развитие на дадена страна. С комасацията на земя ще се постигне:

По-голяма ефективност и производителност: разпределението на земята в по-малко на брой и по-големи парцели с по-добра форма, които се намират близо до селскостопанската сграда, води до значителни икономически предимства. Освен това така се намалява количеството на неизползваната земя между парцелите.

Положителен екологичен ефект: по правило по-големите парцели дават възможност на земеделските стопани да използват по-малко интензивни методи на обработване на земята, което от своя страна намалява неблагоприятното въздействие върху околната среда, предизвикано от използването на нитрати и фосфати при отглеждането на земеделската продукция. Това води и до по-добро планиране на използването на водни ресурси за напояване.

На земеделските стопани и местната общност се предоставя възможност да управляват земята и да поемат отговорност за стопанисването й: децентрализираната собственост върху земята дава по-равноправни икономически възможности на хората от селските райони и им създава по-голямо чувство за лична отговорност и усещане, че контролират собствения си живот. Много по-вероятно е собствениците на земеделски земи да са заинтересовани от добруването на местната общност и гражданите й, когато за задоволяване на нуждите си разчитат на местни предприятия и фирми за услуги.

Развитие на селските райони. Комасацията на земеделските земи директно влияе върху регионалното развитие. Този процес също така спомага за генериране на ресурси за цялостното подобряване на стандарта на живот в селските райони, включително за строежа на по-добри жилища, за по-добро образование, здравни услуги, транспорт и възможности за отдих и културни занимания.
Комасацията на земята, осъществена в рамките на успешна поземлена реформа, освен това е част и от по-успешна социална политика, която привлича хората към земеделските райони и им осигурява нови възможности, вместо да прогонва бедните от тези райони по посока към градовете.
Раздробяването на земята (определено като множество несвързани един с друг парцели, които принадлежат на един собственик на земеделска земя) е традиционно в България. Това води до традиционното обособяване на голям брой дребни собственици и създаването на нежизнеспособни и неконкурентни структури в земеделието.
Малките парцели са пречка за прилагането на нови технологии, за машинна обработка и механизация, както и за въвеждане на нови производствени модели. Разпръснатите парцели спъват пространственото планиране, което засяга поземлената администрация, планирането на използването на земята, стопанисването и управлението на земята.
Наред с това процесите на естествена комасация чрез пазарни продажби, които все още са незначителни по обем, са в зачатъчен стадий. За разлика от продажбите, пазарът на земеползване чрез арендни договори може по-лесно да постигне известно окрупняване на земята, но и той е недоразвит и не осигурява достатъчна сигурност на земеползването за земеделското предприятие, което желае да инвестира в подобрения върху арендуваната земя.
Раздробяването на земята оказва отрицателно влияние върху устойчивото развитие на селските райони, доколкото селското стопанство е основният и единствен източник на доходи и заетост в тях. Подобряването на възможностите за изкарване на прехрана в селските райони е свързано с възможността за успешно разпределение на ресурсите, а в тесния смисъл това означава комасация на земята и пространствено планиране. Анализът на сегашното законодателство в областта на комасацията на земята доведе до един основен извод: съществуващото понастоящем законодателство не предлага никакъв метод за комасация на земята (извън възможността за замяна на собствена земя за държавна или общинска земя).

Комасацията на земята е изключително важен въпрос, при решаването на който държавната намеса би трябвало да се сведе до минимум, като се предостави максимална свобода за изява на свободната инициатива на собствениците. Ето защо е необходимо приемането на Закон за комасацията на земеделските земи, който да дава правната рамка за стартирането на прозрачни и лесни за изпълнение процедури за окрупняване на поземлените ресурси и който – на свой ред – ще даде възможност на собствениците сами да поставят началото на комасацията. Сегашното състояние на земеделието в България изисква да се възприеме по-гъвкав подход, който ще използва всички възможности за естествена консолидация на земята.