Нелегалният труд в България е сред най-високите нива в ЕС

Автор: Адриана Младенова / 26.10.2007
0 гласа, средно: 0.0 от 5

Тази седмица Европейската комисия разпространи становище относно сивия сектор на трудовия пазар в рамките на Евросъюза. Докладът на комисията се базира на резултати от изследване на Евробарометър, проведено през втората половина на 2007 г. във всички страни-членки на ЕС. Според него България е на първо място по показателя оценка на дела от БВП, който се произвежда от работа "на черно" - 35%. Недекларираният труд не е проблем само за България, той е широкоразпространен феномен в рамките на целия ЕС, който оказва негативно влияние върху икономическия растеж и затруднява фискалната политика на страните. Еврокомисарят по заетостта и социалните въпроси Владимир Шпидла отбеляза, че през последните години не се забелязва осезаемо намаление на сивия сектор на трудовия пазар, дори напротив - в някои страни и сектори проблемът се задълбочава.

За да бъде ефективна борбата със сивия сектор и да излязат трудещите се "на светло" е необходимо да се отговори първо на въпроса: Защото хората не декларират в пълна степен доходите от труда си? Тъй като хората за рационални същества, техните действия се ръководят от обективни фактори и подбудите им следват икономическата логика. Работещите или работодателите не декларират официалния трудов доход, когато ползите от недекларирания труд, които включват най-вече спестени данъци и социални осигуровки и по-малко разходи, свързани със съобразяване с регламентите и законодателството (напр. стандарти за безопасни условия на труд, отделено време при взаимодействие с данъчната администрация и др.) са по-големи от разходите, а именно - вероятността да бъдат глобени и санкционирани; загуба на право да участват в социално-осигурителната система и загуба на други социални права (майчински, обезщетения при трудова злополука, минимална заплата и др.).

В резултат от спестените разходи, заетите в сивия сектор придобиват предимство пред официално заетите, което не се дължи на по-висока производителност или по-добри качества. От друга страна фирмите, които работят в сивия сектор, не могат да достигнат потенциала си, защото обикновено нямат достъп до банков кредит или друг вид финансиране.

Макроикономическите ефекти от наличието на сив пазар на труда са загуба на приходи в бюджета от данъци и осигуровки, подценени макроикономически показатели като ниво на заетост и икономически активно население. Допълнително бреме за фиска може да дойде от факта, че някои неофициално заети се възползват от облаги на държавната социална система като обезщетения за безработица, въпреки че получават доход.

Резултатите от проведеното проучване на Евробарометър в рамките на ЕС показват следното:

§ Един от основните фактори за наличие на сив пазар на труда в ЕС са високото ниво на облагане на труда чрез данъци и социални осигуровки, недобрата структура на данъчно-осигурителната система.

§ Административните бариери и регулации са сред най-важните фактори за наличието на сив сектор, особено при сезонната работа.

§ Секторите, в които се отчита най-голям процент нелегално заети, са домакинската работа (19%) и строителството (16%), следвани от сектора на хотелиерство и ресторантьорство (8%) и услуги, извършвани с личен труд (9%).

§ Най-много нелегално заети има сред студентите, самоосигуряващите се и безработните.

§ Хората като цяло не са запознати с последиците и потенциалните санкции, ако бъде установено наличието на недеклариран труд.

Какво може да се направи, за да се формализира пазарът на труд в България?

Пакетът от мерки, които предлага Европейската комисия за намаляване на сивия сектор на трудовия пазар в ЕС и които действително ще доведа до изсветляване на българската икономика, са:

§ Намаление на облагането на труда и промяна на стимулите в социално-осигурителната система по посока по-ясно обвързване на придобитите пенсионни права с размера на вноските, които се правят през годините. Това може да стане, като се увеличи дела на втори и трети стълб на пенсионно осигуряване в България и се премахне монопола на НЗОК и др.

§ Намаляване на разликата в облагането на труда между заетите и самонаетите и хората на граждански договор и трудов договор. Уеднаквяването на данъчното облагане сред трудещите се предотвратява опитите да се "лъже" системата.

§ Намаляване на административните пречки и опростяване на процедурите. Въвеждането на онлайн регистрация и обмяна на информация между административните звена по електронен път ще бъде добра инициатива в тази насока. Като добър пример може да се посочи улесняването на регистрацията на работници в Гърция (за семейните работници), Франция (за сезонни работници в селското стопанство, хотелите и ресторантите), Холандия (за домашните помощници), което е довели до увеличаване на официалната заетост в тези сфери.

§ Отваряне на пазара на труда. От 1 януари 2007 г. 10 страни-членки на ЕС отвориха без ограничение трудовите си пазари за работници от България и Румъния. Това са Чехия, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Словения, Финландия и Швеция. За другите страни-членки Европейската комисия е дала преходен период до края на 2009 г., когато и трябва да отворят трудовите си пазари за свободно движение на работна ръка в рамките на Евросъюза.

Европейската комисия посочва и мерки с противоречив характер и според нас те няма да доведат до позитивни резултати. Сред тях са:

§ Увеличаване на минималните заплати и спазване на колективни трудови договори по сектори, които се договарят между синдикати, организации на работодателите и правителството.

Въпреки че целта на минималните заплати е да подпомага нискоквалифицираните работници и младежите без опит, ефектите, които се получават от наличието на регулации в заплащането на труда, са точно обратни. Минималните заплати увеличават разходите за наемане на работа именно за младите и неквалифицирани работници и в дългосрочен план ги обрича на бедност. Това е и една от причините голям процент на недекларирания труд да се предлага именно от студентите и младежите. В страни като Франция, Германия, Австрия минималните заплати са сред най-високите в ЕС в номинално изражение и там безработицата сред младежта е най-висока.

§ Намаляване на облагането на труда върху по-ниско производителните професии.

Наличието на данъчни облекчения за част от работещите и раздаването на привилегии от една страна затруднява администрирането на данъчната система, а от друга - изкривява стимулите за наемане на работа, което повлича опити да се спестят разходи чрез подаване на невярна информация на данъчните служби и пр.

Европейската комисия не предлага криминализиране на укриването на данъци. Това е крайна мярка, която няма да реши проблема, защото в голяма част от случаите недекларирането на дохода е начин на оцеляване за работещите и фирмите поради наличието на непосилен данъчен товар, множество регулации и регламенти.

При правилните условия и необходимите стимули пазарът няма да работи в сивия сектор, защото разходите по неспазване на законите и разпоредбите ще бъдат по-големи от ползите. Проучването на Евробараметър де факто показва, че пазарът на труд в България все още не е достатъчно гъвкав, администрацията е тромава и регулациите, данъците и осигуровките представляват непосилно бреме за голяма част от работещите и бизнеса.


Графика 1: Какви са причините да не декларирате пълните доходи от труда си?

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 


Източник: Евробараметър на база проучване, проведено в ЕС-27 през 2007 г.

 

Графика 2: Какво Ви накара да купите стока/услуга от неофициалния пазар?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник: Евробараметър на база проучване, проведено в ЕС-27 през 2007 г.