Нека харченето за съдебни сгради да започне сега
С измененията в Конституцията от декември 2015 г. Народното събрание прехвърли отговорността за управлението на имотите на съдебната власт от Министерството на правосъдието към Висшия съдебен съвет (ВСС). Мотивът бе, че така съдебните органи ще имат по-голяма независимост от изпълнителната власт. Тази промяна е резонна, стига имотите да бъдат управлявани и поддържани ефективно и прозрачно. Един от сериозните рискове при новото положение е, че управлението на собствеността се прехвърля от едноличен орган на колективен. Висшият съдебен съвет има 25-членен състав, което означава, че отговорността за сериозните материални и финансови решения може да бъде размита.
На заседанието на Висшия съдебен съвет на 5 октомври бе обсъдена защитата на проектобюджета на съдебната власт, изпратен в Министерството на финансите. В поискания от ВСС бюджет правят впечатление няколко пера. На първо място, това е размерът на поисканите средства за капиталови разходи за 2017 г., който е 37,5 млн. лв. при 8,5 млн. лв. за 2016 г. Нормално е това перо в бюджета да се увеличи именно защото ВСС ще се грижи за сградите на съдебната власт. Но разходите за тези сгради година по-рано, докато са под шапката на Министерството на правосъдието, са 12,5 млн. лв. Т.е. ВСС иска 2,5 пъти повече средства за поддръжка, закупуване, изграждане и ремонтиране на сгради, отколкото са били предвидени за 2016 г. Ако тази сума е обоснована, не би имало проблем, но по-надолу ще видим и някои конкретните разходи, които показват, че мотивите не са особено убедителни:
1. В проектобюджета са предвидени 7,9 млн. лв. за „изготвяне на геодезическа експертиза за терена, проектиране и строително-монтажни работи, в който се намира почивна база „Св. Св. Константин и Елена””. С решение от 9 юли 2014 г. Министерски съвет предоставя на Прокуратурата имот „почивна база Св. Св. Константин и Елена” с площ от 16 240 кв. м. и 9 сгради с различно предназначение. Предназначението на тази сграда не е описано в проектобюджета, но от заседанията на Висшия съдебен съвет става ясно, че идеята е имотът да бъде използван за „обучение”. Изниква резонният въпрос – не може ли Прокуратурата да провежда своите обучения в Националния институт на правосъдието, който е създаден с такава цел или има нужда от 16 декара, 9 сгради и 8 млн. лв. за строително-монтажни работи и евентуално бъдещи разходи за обзавеждане.
2. На 18.09. 2015 г. с решение на Министерски съвет се предоставя на Министерството на правосъдието, за нуждите на Прокуратурата, безвъзмездно поземлен имот в ж.к. „Надежда” с площ 13 975 кв. м. и сгради с разгъната застроена площ 5 812 кв. м., които да бъдат стопанисвани от Прокуратурата за целите на Бюрото за защита на лицата, застрашени във връзка с наказателно производство. В проектобюджета на ВСС за 2017 г. са поискани 3,7 млн. лв. за ремонт на предоставените сгради.
Според Годишния доклад за дейността на прокуратурата за 2015 г. в бюрото работят 94 служители, отговарящи за защитата на 36 лица. Към момента само 4 от тези лица са с постоянна физическа защита. Дейността по защита на свидетелите в наказателния процес е изключително важна и отговорна. Една от критиките в доклада на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка в правосъдието от януари тази година е, че българските власти не успяват да се справят със защитата на ключови свидетели по дела от особен обществен интерес. Но именно поради значимостта на тази дейност е важно инвестициите в нея да водят до ефективна дейност и резултати. Логичните въпроси са дали сгради с близо 6 декара застроена площ и 14 декара земя и 3,7 млн. лв. първоначална инвестиция за ремонти ще доведат до по-ефективна защита на свидетелите.
3. В проектобюджета са предвидени 3,7 млн. лв. за строеж на нова съдебна палата в гр. Сливница, като от тях 1,1 млн. лв. са предвидени за 2017 г., а останалите – за 2018 г. Сегашната съдебна палата се помещава на етаж от сградата на Община Сливница. Съдебните състави в този съд са 5, а общият брой на съдии и служители е 22 души. Районната прокуратура на Сливница, която се помещава също в съдебната палата, има 7 прокурори по щат и 7 служители. Разумен разход ли е инвестиция от 3,6 млн. лв. за строително-монтажни работи и още толкова за обзавеждане и оборудване за сграда, в която ще се помещават 36 магистрати и съдебни служители? В зависимост от натовареността, 5 съдебни състава могат да извършват нормално своята дейност в една или две съдебни зали, каквато е практиката в повечето районни съдилища, а 12 магистрати могат да извършват своята дейност в 6 или 7 кабинета. Препоръчваме на Висшия съдебен съвет да обмисли вариант, при който да се закупи готова двуетажна сграда в центъра на Сливница, която би била напълно достатъчна за целите на съдебната палата и би била няколко пъти по-малка инвестиция от планираната.
4. Предвидени са също 5,5 млн. лв. за ремонт на сградата, намираща се на бул. „Драган Цанков” 4, където в момента се помещава Софийска районна прокуратура. Както е известно обаче, прокуратурата ще се премести заедно с наказателното отделение на съда в новата сграда на бул. Скобелев 23 (т. нар. Военно НДК). От мотивите не става ясно какво налага този ремонт и кои ще са органите на съдебната власт, които ще бъдат настанени на мястото на прокуратурата.
От изведените 4 примера се вижда, че удвоеният размер на предвидени разходи за управление на собствеността в съдебната власт се дължи най-вече на планирани строежи или основни ремонти на сгради, за които няма ясна обосновка. Няма цялостен анализ и техническа оценка на сградите на съдебната власт, след като през юни 2014 г. Министерството на правосъдието открива обществена поръчка за такъв анализ, но през октомври същата година тази обществена поръчка е прекратена. Преди да се предприемат каквито и да е строежи и основни ремонти, следва да бъде изготвен именно такъв цялостен анализ, който да покаже какво е състоянието на всички сгради на съдебната власт, след което да бъдат приоритизирани разходите. Ако това не бъде направено, остава неясно по какъв критерий приоритетен капиталов разход е, например, строежът на почивна база на прокуратурата за 8 млн. лв.
