16-11-2012

Негативните ефекти от фиксираното минимално заплащане*

Предложенията за увеличаване на минималното работно заплащане (МРЗ) със сигурност имат своята политическа популярност, тъй като са разглеждани като начин за повишаване на доходите на т.нар. работещи бедни. Основната констатация, до която достига обаче икономическата теория вследствие на своите емпирични изследвания през последните 70 години, е, че увеличенията на фиксираните минимални заплащания водят до намаляване на заетостта. Колкото по-висока е ставката в сравнение с нивата на заплатите на конкурентния пазар, толкова по-голяма загуба на заетост се отчита. Докато МРЗ на теория има за цел да подобри икономическото благосъстояние на работещите бедни, негативните ефекти удрят непропорционално именно най-слабо квалифицираните и тези в неравностойно положение – в това число и хората с увреждания, младежта, имигрантите и етническите малцинства. Някои от причините са:

много бедни американци (63,5%) не работят, и по този начин нямат каквито и да е трудови доходи;
дори и сред работещите бедни връзката между печелещите ниска почасова ставка и живеещите в бедност е слаба. Налице е коренно противоположната зависимост. Това е така, защото повечето работници, които печелят от увеличението на минималната работна заплата, живеят в семейства над прага на бедността и повечето от тях получават заплащане над изискуемия минимум;
увеличението на МРЗ косвено се заплаща от потребителите под формата на по-високи пазарни цени, което пряко вреди на бедните, защото те диспропорционално страдат от ценовата инфлация.

От 1995 г. насам 8 проучвания на пазара на труда в САЩ са разгледали връзката между доходите и увеличенията на минималното заплащане. 7 от тях установяват, че повишенията нямат ефект върху бедността. Последното федерално увеличение на минималната работна ставка от $5,15 на $7,25/час засегна само 15,8% от работниците, които попадат в графата на бедните домакинства. Статистиката показва, че плануваното увеличение до $9,50, декларирано като обещание от Обама, ще благоприятства само 11,3% от тези работници. Проучванията наистина отчитат, че някои нискоквалифицирани работници, които живеят в бедни семейства, запазват своята работа и печелят от нарастването на доходите им. Въпреки това основният процент трудещи се губи работното си място или има значително намалени работни часове на седмица, което отново води до загубата на доходи и увеличаване на бедността.

Източник: Бюрото за трудова статистика към Департамента по труда, САЩ

Основна теза на поддръжниците на МРЗ е, че фиксираното заплащане има положителен ефект върху доходите на възрастните, работещи на пълно работно време и чиито семейства (с деца) са с ниски доходи. Данните като цяло не подкрепят това твърдение. Повечето работници, които са на минималното заплащане, са младежи, служители на непълно работно време или от семейства, които не попадат под прага на бедността.

По данни на Бюрото за трудова статистика към Департамента по труда на САЩ, 1,8 милиона почасови работници са получавали минималното заплащане от $7,25 през 2010 г. Те могат да бъдат разделени на две големи групи:

51% са на възраст от 25 години и нагоре. 29,2% от тези работници живеят в бедни или близо до равнището на бедност семейства. Само 20,8% от тях са родители, работещи на пълно работно време;
49% са тийнейджъри или млади хора на възраст под 24 години. По-голямата част (62,2%) от тази група живеят в семейства с доходи от два или повече пъти над нивото на официална граница на бедността в страната. Само в семействата на работници тийнейджъри, получаващи МРЗ, средният доход е почти $70 600. Само 16,8% са под линията на бедността. Трябва да се има предвид, че фиксираното минимално почасово заплащане се отнася до работниците от всички възрастови групи.

Освен промените в заетостта, емпирични изследвания документират и други способи, чрез които в условията на пазарна икономика предприемачите се нагаждат спрямо увеличените ставки. През 1995 г. Съвместната икономическа комисия на Конгреса публикува детайлен 50-годишен преглед на академичните изследвания върху МРЗ в САЩ. Проучването установява широк кръг от преки и косвени ефекти, които могат да възникнат, сред които:

увеличаване на вероятността за по-голяма продължителност на безработицата за нископлатените работници, особено по време на икономически спад;
стимулиране на работодателите да намалят обученията на персонала;
повишаване на смяната на работни места;
възпрепятстване на работата на непълно работно време (part-time job) и намаляване на посещаемостта в училище;
стимулиране на работодателите да намалят социалните придобивки на работниците;
повишаване на инфлационния натиск;
повишаване на младежката престъпност в резултат на по-високата безработица;
насърчаване на работодателите да наемат незаконно пребиваващи чужденци.

* Статията е резюме на доклада на Института Катон (Cato Institute) “The Negative Effects of Minimum Wage Laws”, с автор Марк Уилсън, публикуван през юни 2012 г. Оригиналният текст на английски е достъпен тук. Резюмето е на Димитър Вучев, стажант в ИПИ.