Недостатъците на проектозакона за лобирането
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
След общия обзор в миналия брой на двата проектозакона за лобирането, внесени в парламента, днес продължаваме с прегледа на конкретните текстове на този, чийто вносител е народният представител Борислав Цеков. Тази работа ще продължим и през следващата седмица, тъй като предполагаме, че тъкмо този вариант ще бъде в основата на работата на законодателите (ако изобщо решат да се занимават с такъв проект).
Основният недостатък, разбира се, е в определението на „лобистка дейност“.
Такава е дейността „с цел оказване на въздействие при: 1. приемане, изменение, допълнение или отмяна на нормативен или административен акт, както и за отхвърляне на проект за такъв акт; 2. осъществяване или отхвърляне на конкретни управленски мерки и действия, свързани с разработването и/или изпълнението на правителствени програми и инициативи“ (чл. 3, ал. 2 от проектозакона на г-н Цеков).
Според ал. 3 на същия член това е още и дейността на лобистите (т.е. лицата, практикуващи лобизъм по занятие), „свързана с организиране, техническа подготовка, информационно осигуряване и експертно съдействие за упражняване на конституционното право на петиции и предложения до държавните органи от един или повече граждани, когато е тях се цели оказване на въздействие в случаите [посочени по-горе]“.
Доколкото се получава толкова широка хипотеза, че под определението за „лобист“ и „лобизъм“ попада всяко застъпничество за обща полза и упражняване на елементарни права за достъп до парламентарна демокрация, авторът за законопроекта е сметнал за нужно да опише 11 (единадесет) изключения.
По-съществените сред тях са, че в категорията на тази дейност не биха участниците в тристранните разговори с правителството, медиите, политическите партии, неправителствените организации (финансирани от ЕС и чуждестранни правителства) и най-важното:
Изказване или предоставяне „мнение, становище, изследване или друга информация от общ характер но икономически, социални или политически въпроси, които не съдържат конкретни предложения за приемане, изменение, допълнение или отмяна на нормативни или административни актове, както и за отхвърляне на проекти за такива актове (курсивът – наш)“.
Такъв е текстът на чл. 3, ал. 4, т. 9.
Ако тези текстове бъдат приети, а бъдещият закон се спазва, ефектът ще бъде следния:
а) организациите, финансирани от местни източници (членски внос, дарения, собствени източници и др. под.) не ще могат да изказват становища пред народни представители, президента, органите на изпълнителната власт и пр.;
б) не ясно за какво ще се изказват мнения и становища изобщо, щом те не трябва да имат конкретни предложения „за приемане, изменение, допълнение или отмяна на нормативни или административни актове“.
Очевидно законосъобразни ще бъдат само одобрителните възклицания.
