Недостатъчността на основанията да се вземе окончателно решение за АЕЦ Белене

Преди
През 1990 – 1991 г. мотивите за спирането на проекта за АЕЦ Белене бяхав крайна сметка икономически. И експертизата на БАН (1990 г.), и разглежданетона старата преписка във ВНС (останало от предишното събрание), комисиятапо опазване на околната среда (1990 – началото на 1991 г.) стигнахадо извода, че а) не е ясно дали икономиката се нуждае от тази мощности б) дори и да има нужда, няма средства.

Становището на екипа на БАН имаше едно допълнение – че строителствотона “Белене” е и обществено неприемливо, т.е. общественото мнение бепротив.

И БАН, и комисията нямаха на практика други аргументи, освен посочените.Иначе казано основания за отрицателните становища, произтичащи от гледищена опазването на околната среда и сеизмичен риск, не бяха намерени.“Политически” опасения – освен посоченото обществено настроение – същонямаше.

Сега
През миналата седмица се състояха предварителните разговори с потенциалнитеучастници в проекта за (повторно) изграждане на АЕЦ Белене, а през тазизапочна обсъждането на начинанието по същество.

Аргументите в полза на осъществяването са в действителност същите:общото заключение на Оценката на въздействието върху околната среда(ОВОС) е подобно на това на БАН от 1990 г. – няма съществени рисковена състоянието на околната среда.

Проведените проучвания на общественото мнение показват общо взето многоположително отношение. Това развитие е обяснимо.

Разбира се, за проект като този е добре тези изводи да бъдат потвърдении от други източници. Но е очевидно, че правителството бърза. Планирасе обществените обсъждания да свършат през първата седмица на май, ав началото на седмицата премиерът спомена, че изграждането на “Белене”би трябвало да започне до края на годината.

За разлика от преди, икономическите аргументи са крайно недостатъчни.

Освен това АЕЦ Белене има и морално-политически аспект: в година предиизбори е необходимо широко политическо съгласие за предприемането натакъв проект. Причината е очевидна: тези които днес подпишат договориза “Белене” след година могат да не отговарят за управлението на страната.

Елементарният преглед на поведението спрямо сроковете за извежданена експлоатация на Козлодуй 3 и 4, на конкурсите за ОВОС на “Белене”и на аргументацията “за” показва, че отношението на това правителствокъм проекта е почти религиозно , много по-идеологическо от нагласитена правителството на Андрей Луканов.

Стопанската неяснота
Известни съображения по повод икономическият смисъл на проекта бяхаизказани на 26-ти при обявяването на стопанските идеи от предизборнатапрограма на НДСВ. Стана ясно, че министърът на финансите “разглеждаположително” въпроса за евентуални правителствени гаранции за проекта.

На 27-ми на кръгла маса на ЦИР бяха разпространени някои допълнителни(в сравнение с познатите от ОВОС) икономически аргументи – най-вечеедна графика за съотношението на маргиналните разходи за производствона електроенергия в България и други страни.

Основният мотив за проекта “Белене” е, че – независимо от срока наизвеждане на Козлодуй 3 и 4 от експлоатация – има два сценария: илида се изградят заместващи мощности, или да се купува електроенергия(за покриване на липсващите количества).

Засега обаче не може да се смята за доказано нито че такива количестваще са необходими, нито че вносът ще бъде по-неизгоден от евентуалновътрешно производство (от АЕЦ Белене). Ръстът на потреблението не еизвестен, а ефектът от по-малкото разпиляване на електроенергия е понеравен на мощността на един реактор (от 1000 мегавата).

Размерът на държавните гаранции, били те преки или чрез договор заизкупуване на електроенергия от новата централа за период от 15-20 години,също не е ясен. Затова и бъдещите изпълнители не могат да предложатсвоите условия и договарят своите цени за изпълнение на проекта.

Няма и сценарии за цените за повторно обогатяване и евентуално складиранена отработеното гориво.

Исторически най-близката цена за изграждане на подобна централа (седин реактор) е 2,7 милиарда евро (АЕЦ Темелин). По неизвестни причиниза “Белене” се цитират и по-ниски цифри, например 1,5 милиарда евро.

Крайно неясен е и още един основен аргумент – сравнението маргиналнитеразходи за производството на един мегават/час електроенергия с тезиразходи в други страни. Нито един от параметрите на тези изчисленияне е разкрит пред публиката: нито какви мощности и инвестиции са заложени,нито какъв е времевият период на направените сметки.

Освен тези неясни сметки няма оценка и на външното търсене. Всъщностте не биха могли и да бъдат направени, за краткият период, определенза подготовка на концепцията. Освен това данните за вътрешния пазарса предимно от периода 2002-2003.

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).