Недомисленото европейско финансиране на МВФ

На срещата на върха на лидерите на страните от Европейския съюз (ЕС) на 8-9 декември беше постигнато съгласие страните-членки на Съюза да решат до 10 дни дали да предоставят допълнителен ресурс на Международния валутен фонд (МВФ), което би увеличило средствата, с които разполага фондът, с до 200 млрд. евро. Предвид напускането на срещата от страна на английския премиер, още тогава беше под съмнение дали Великобритания ще осигури средствата (говореше се за 30 млрд. евро). Две седмици след срещата постигането на общата цел изглежда още по-малко вероятно.

Самата идея, с която лидерите на страните от ЕС подходиха към финансирането на МВФ, изглеждаше съмнителна. Понеже Европейската централна банка, както и централните банки на отделните страни, нямат право да финансират държавите в ЕС, лидерите на еврозоната решиха да прескочат това ограничение, като предоставят повече ресурси на МВФ, който пък да използва набраните 200 млрд. евро за финансовите нужди на страните от ЕС.

До тук вече имаме два проблема. Първо – прескачане на Лисабонския договор, което поставя под съмнение спазването му в бъдеще и второ – набирането на средствата, още повече предвид напускането на срещата от премиера на Великобритания. Цялата идея е свързана и с концептуален въпрос за работата на МВФ – допустимо ли е целевото финансиране на институцията, т.е. да ѝ се отпуснат средства само за да финансира определена страна или регион.

Тези три проблема щяха да бъдат безпредметни, ако парите се предоставяха безусловно за провеждане дейностите на организацията. Това обаче е трудно да се повярва, при положение, че при спасяването на три страни от еврозоната – Гърция, Ирландия и Португалия, МВФ не можа да приложи мерките, с които е така добре позната в Югоизточна Европа, Югоизточна Азия и Южна Америка. Вместо това тя беше принудена да прави компромиси заедно с другите двама участници в спасителните дейности – Европейската комисия и Европейската централна банка, т.нар. Тройка. Т.е. дори да приемем, че 200 млрд. евро бъдат събрани, не е изключено много страни в ЕС, особено такива, които са имали споразумения с МВФ и такива извън него да възроптаят срещу двойния стандарт при политиката на институцията.

Тъй като въпросът за прескачането на Лисабонския договор говори достатъчно за себе си, да преминем направо към събирането на тези 200 млрд. евро. До момента едва 5 от 17 страни от еврозоната, като Франция не е сред тях, са изразили ангажимент да осигурят финансиране за фонда. То обаче не е безусловно, тъй като предложените 45 млрд. евро от Германия са при условие, че страни извън ЕС също предоставят допълнителни средства. Заедно с това страни като Гърция, Ирландия и Португалия – които получават помощ от МВФ, няма да се включат към общата вноска. Т.е. общо се събират около 73 млрд. евро, над половината от които условни.

По отношение на страните в ЕС, но извън еврозоната, единствено Дания, Швеция, Полша и Чехия са се съгласили да отпуснат допълнителни средства за справяне с европейската дългова криза. Швеция и Чехия обаче смятат да отпуснат средствата при условие, че всички останали страни в ЕС, които не са членки на еврозоната, също се ангажират с финансирането. Англия е изразила желание да подпомогне Фонда с 10 млрд. английски лири, но не по линия на ЕС, а като член на Г20, т.е. средствата няма да са целеви. Унгария, Румъния и Латвия няма да се присъединят към инициативата заради споразуменията си с МВФ, а Литва отказа, защото „няма възможност”. България също отказа да участва в „подпомагането на финансово недисциплинирани страни”, обясни финансовият министър Симеон Дянков. Т.е. общо се събират над 23 млрд. евро, част от които са условни.

За пореден път лидерите на страните от ЕС излязоха с недообмислено предложение, което, независимо че технически не нарушава европейската конституция, противоречи на принципите на Лисабонския договор – правителствата да финансират други правителства в ЕС. Заедно с това изглежда, че дори и половината от целта – 200 млрд. евро, няма да бъде достигната. Най-лошото обаче би било запазване на практиката реформите и постигането на целите на страни, които получават финансова помощ, да се налагат не от МВФ, който има дългогодишен опит в тази сфера, а от Тройката, в която има очевиден конфликт на интереси.

Доброволното предоставяне на средства на Фонда за справяне с кризата може и да е добра идея, но само, ако му бъде позволено да приложи нужните мерки за това. МВФ има нужната експертиза за това, но при наличието на много проблемни страни, има нужда от допълнителни средства. Лидерите на ЕС обаче успяха да опорочат и тази идея, като започнаха да поставят условия – „ние ще дадем, но само ако и вие дадете”. Това е абсурдно, защото страни като Полша, Словакия, Словения и Балтийските страни нямат нищо общо с дълговата криза в еврозоната, но от тях се изискват средства. Тяхно право е да откажат да плащат за безразсъдната фискална политика на други страни.


Свързани публикации.