Не всички критики към България са обосновани

В последно време редовно ни критикуват. От една страна това са европески институции предимно по структурни въпроси и липса на резултати в борбата с корупцията и източването на средства на европейските данъкоплатци. От друга страна, това са международни организации като МВФ, понякога частни компании, като Данске Банк и някои западни медии по отношение на макроикономическото ни развитие и по специално на определени показатели.

Още в самото начало може би трябва да се отбележи, че критиките, свързани с отлагането на структурни реформи, правосъдието и вътрешния ред и очевидното разхлабване на бюджетната дисциплина през последната половин година са напълно оправдани, докато останалите са не толкова оправдани или въобще не са. В една от последните статии[1] за „проблемите" в Централна и Източна Европа и в частност за България, се твърди, че регионът е задлъжнял силно, като „според експерти, България е следващия кандидат за фалит". Дали това е така? За изненада на някои, а със сигурност и на автора на статията в Халделсблат, данните показват нещо друго:

Брутен външен дълг (публичен и частен) на страните в ЕС, по последни налични данни (без Люксембург и Малта)

Източник: „The World Factbook", CIA, собствени изчисления

Както се вижда от таблицата, към края на 2008 г. България е на далечното 16-то място в ЕС по размер на брутния външен дълг като процент от БВП (109.2%). На практика, от всички стари страни членки, единствено Финландия, Италия и Гърция имат по-добър показател, като външният дълг на Германия (страната, откъдето идват критиките) възлиза на почти 4.5 трилиона долара и също така е по-висок от българския като процент от брутния продукт. Що се отнася за Централна и Източна Европа като цяло, то само една държава от региона – Латвия – е в челната десетка по степен на задлъжнялост (10-то място). Предвид наличните данни, всякакъв род твърдения, че външният дълг на българската икономика и държава е неспасяемо висок, и то в сравнителен план, са несъстоятелни.

Като допълнение трябва да се посочат още няколко особености на външния дълг, които затвърждават виждането, че към момента той не е „опасен" за макроикономическата стабилност:

• Към края на януари 2009 г., като процент от БВП дългът възлиза на 99.4%, като според указаното в таблицата за края на 2008 г., намалява с над 10%.
• За това намаление най-силно допринася спада в задълженията на сектор „Банки", а не редукция на публичен дълг или с други думи не е налице едно често изказвано опасение, че частният сектор взима / получава безконтролно отвън и не може да връща (както се вижда, в условията на финансова криза, депозитите на чуждите банки в техните поделения в България, което е най-значимият дял на банковия дълг, намаляват);
• Дългът на сектор „Държавно управление" е само 7.2% от БВП (под 10% от общия външен дълг), което безспорно е много добро развитие, тъй като от една страна, поемането на задължение представлява и доверие от страна на заемодателя към заемателя, в случая към българския частен сектор, а от друга, този товар не се носи на общо основание от всички данъкоплатци, а директно от онези, които са получили доверието, средствата и вероятните бъдещи изгоди;
• Дългосрочните задължения са 63.8% от дълга, а краткосрочните 36%, като и двата компонента намаляват спрямо края на миналата година (колкото повече са краткосрочните задължения, толкова по-рисков е дългът).

Както се вижда не всяка критика и мнение, които идват някъде отвън са верни per se. Това обаче далеч не означава, че основания за критики няма – напротив те са десетки – съдебна система, корупция, купуване на гласове, държавно гарантирани и държавни монополни сектори, лоша администрация (въпреки броя служители и средствата за модернизация), пенсионна, здравна и образователна системи и т.н.

[1] Достъпна на адрес: http://www.handelsblatt.com/politik/konjunktur-nachrichten/einstige-wachstumsregion-schwaechelt;2219792;0