Не реформирай това: МОСВ замисля да смени сегашната система за управление и рециклиране на отпадъците с по-лоша

Автор: Красен Станчев* / 24.07.2015
0 гласа, средно: 0.0 от 5

Преди около две седмици Investor.bg писа, че Министерството на околната среда и водите „проучва какви са възможностите за въвеждане на депозитната система“ (за предплащане и връщане на опаковките от напитки и пр.). Не е ясно какво точно ще обхване тази система.

Но още по-неясно е защо изобщо министерството се занимава с тази работа.

Първо, същото министерство има подобно проучване от края на 2012 г., което показва, че ползите от такава система са съмнителни, а разходите за въвеждането й - сигурни[i]. Оттогава досега нищо не се е променило.

Второ, подобни схеми, свързани с плащанията за опаковки у нас, се обсъждат от 1990 г. Ето малко история.

Тогава моя скромност и покойния Илко Ескенази се опитвахме да пресметнем ефектите от две мои идеи за „облекчаване“ на управлението на отпадъците и рециклирането. Вината бе у мен. Като председател на комисията по околна среда в парламента, аз се чувствах длъжен да предложа нещо в тази насока. Отначало идеята ми бе да въведем данък върху отрицателните външни въздействия, за да се предотвратят разходи за лица, които не са предизвикали тези въздействия. Това е т.нар. Данък на Пигу (по името на известния британски икономист). Илко, който имаше много повече опит в законодаването набързо, ме накара да разбера, че този данък ще създаде стимули за скрито изхвърляне на отпадъци, невъзможност за наблюдение и контрол и желание за избягване на данъка.

Но на мен хрумна втора идея: да намалим наполовина данък оборот[ii] за повторно използване и/или рециклиране на отпадъците, знаейки, че вече по Указ 56 от 1989 г. са учредени фирми, които се опитват да правят точно това. Но и тази идея се оказа глупава. Защо? Защото: а) бе невъзможно да се определи размер на депозит, който покрива разходите за повторна употреба; б) при ПЕТ бутилки (тогава кенове практически нямаше) разходите за рециклирането не се покриваха дори при пълно опрощаване на данъка; в) данъчните власти не можеха да предотвратят или наблюдават дали наистина има рециклиране; г) то би се превърнало в монопол на НЕФТОХИМ (единственото предприятие с естествен достъп до суровината за ПЕТ), но и там нещата не можеха да се наблюдават в реално време.

Трето, съгласно годишните доклади на самото министерство, БВП расте, а замърсяването – намалява.[iii] Донякъде това е следствие на естествени стопански процеси: от 2002 г. досега потреблението на енергоресурси става по-ефективно (поради по-адекватно ценообразуване, технологични иновации, преструктуриране на икономиката и общо по-ефективно използване на ресурсите, както и поради фалит на големите замърсители).

Четвърто, заедно с това оползотворяването и рециклирането на отпадъци се подобрява и разширява независимо от спада в икономиката през 2009 г., надминава очакванията на Изпълнителната агенция „Околна среда” и се отчита редовно в годишните доклади за състоянието на околната среда и от статистиката. Както е видно от следната, заимствана от последния такъв доклад таблица.

 

 

2009

2010

2011

2012

2013

Оползотворяване (%)

46

48

50

53

56

Рециклиране (%)

45

47

49

52

54,9

 

Пето, пак от тези доклади е видно, че битовите отпадъци на човек от населението намаляват, че броят на обслужените граждани се увеличава, а отпадъците се обработват по-ефективно (повече отпадъци се рециклират с по-малко разходи).

 

 

1999

2009

2013

На човек (кг.)

599

587

434

Обслужено население (%)

77,6

96,6

98,2

Рециклирани (хил.т.)

769

887

271

Прегледът на данните на НСИ за опазване на околната среда също не предизвиква и сянка на тревога.[iv] Напротив.

Шесто, икономически погледнато, това се дължи на естествено възникналите фирми за рециклиране на отпадъците. Благодарение на тях общият ръст на инвестициите в обработване на отпадъци от 2011 към 2012 г. е почти 30%, а за 2013 – почти 10%. С най-голям дял са разходите за оползотворяване и обезвреждане на отпадъците - 56% за 2013 г. (64% за 2012 г.). Междувременно, като дял от БВП, след 2009 г. разходите за опазване на околната среда спадат от 2,5% за следващите три години до средно 1,9% от БВП.  През 2013 г. равнището на тези разходи вече надминава предкризисните стойности и е 2,7% от БВП.

Накъсо: системата работи, околната среда е по-чиста, проблем няма и изследването на министерството от 2012 г. не е оборено от никакви факти.

Впрочем то съдържа и преглед на опита в други страни (Германия, Дания, Швеция, Естония, Канада и САЩ): там се потвърждава същото, което двама народни представители разбрахме, правейки сметки на коляно. Актуализираните анализи на този опит бяха представени в София преди около месец. Всички анализи сочат, че депозитната система е неизгодна. Високите й разходи не могат да бъдат покрити от сумата на депозита и от нея произтичат същите непредвидени ефекти като при „данъка на Пигу“ за превенция на външните въздействия.[v] Очевидно за МОСВ този опит и анализите му също нямат значение. За него не представляват интерес и опитите, например в Австрия, мероприятията по подобряване на управлението на отпадъци да се остават на доброволната инициатива на предприемачите.

Единственият извод, до който стигам, е че министерството преразпределя бизнес в нечий интерес, за сметка на работещите в отрасъла и търговията изобщо.

 

* Авторът е доцент в СУ и председател на УС на ИПИ; кратък вариант на тази статия бе публикуван на 22 т.м. в Investor.bg. 

 


[i]Виж страницата на самото министерство: www.moew.government.bg/files/file/.../Final_Report_Deposit_Systems.doc

[ii]ДДС влиза от 1994 г. и смисълът му бе да се въведе надежден източник за приходи на правителството.

[iii] Всички данни са от последния наличен доклад (http://www.riew-sofia.org/index.php/2014-02-03-21-18-13) на МОСВ за състоянието на околната среда в България.

[iv] Виж: http://www.nsi.bg/node/2541 .

[v]Данни за това бяха също публикувани от Investor.bg на 26 юни т.г., а такъв преглед прави и Denkstatt, виж: Боян Рашев. Депозирай това! 25 юни 2015. Екип, http://ekipbg.com/depoziray-tova/ .