Не пипайте ДДС-то за детските стоки

Миналата седмица Асоциацията на търговците на стоки за детето внесе в Парламента подписка за премахване на ДДС върху детските стоки за деца от 0 до 3-годишна възраст. Основното твърдение в мотивите към подписката е, че тази промяна ще „доведе до регламентирано предлагане на по-евтини, но висококачествени стоки и ще предизвика силен социален ефект за насърчаване и подкрепа на отговорното родителство”. Като подкрепа на искането е посочено, че в някои държави в ЕС има много ниски и дори нулеви ставки за детските стоки.

Всъщност, данните на ЕК за ДДС в страните от ЕС  показват, че средното ниво на ставката за детски стоки в страните от ЕС е над 19%, като при изчислението на тази аритметична средна се включват и двете държави, в които ставката е 0% – Великобритания и Ирландия. В допълнение, както се вижда от графиката, само в седем страни-членки ставката е по-ниска от тази в България, докато в другите 19 е по-висока или равна. Това показва, че България съвсем не е изключение и ДДС-то за детски стоки е дори под медианата от 21% за ЕС.

ДДС за детско облекло в ЕС

Източник: European Commission, VAT Rates Applied in the Member States of the EU, July 1, 2013 

Да се върнем на основния мотив за искането ДДС за детските стоки да е 0%.

От социална гледна точка е наивно да се смята, че премахването на ДДС за детски стоки ще доведе до 20% спад на цените на тези стоки или пък увеличаване на раждаемостта. Първо, по-вероятно е търговците просто да увеличат маржа на печалбата си. Второ, в икономиката при подобни действия се наблюдава неефективен социален ефект, когато всички данъкоплатци плащат привилегированото третиране на определена група от хора (тези, които купуват детски стоки). Това подпомагане е много по-скъпо и неефективно за икономиката и самите родители, отколкото пряката помощ за нуждаещите се.

От политическа гледна точка подобно преференциално отношение към един отрасъл би било грешка, тъй като неминуемо ще доведе до натиск от страна на други „ключови” сектори. През последните години наред с туризма, искания за по-ниско ДДС имаше за хляба, лекарствата, книгите и т.н. Ако се поддадат на това искане, управляващите биха загубили най-силния си аргумент за неутрално данъчно третиране.   

От икономическа гледна точка няма и не би могло да има нито един смислен аргумент за намаляване на ДДС само на определени стоки и услуги. Преференциалното третиране на отделни сектори изкривява стимулите на пазара и би могло да доведе до насочване на инвестиции и ресурси към по-малко ефективни производства.