Не офшорните зони, а правителствата са проблемът

На 23 юли в-к Гардиън публикува резултатите от доклад на „Мрежата за данъчна справедливост“ (МДС).[1] Заглавието – „Богатството не се просмуква: то просто отплува към офшорните зони“, не може да не привлече вниманието на четящата публика. Основната теза на статията и доклада е, че активи, оценени между 21 и 32 трилиона щатски долара (съпоставими цени, 2000 г.) са намерили приют в юрисдикциите с ниски данъци, т.е. са били „загубени в глобалния данъчен рай“. Сума, която, „ако би била обложена с данъци, би стигнала части от Африка да бъдат изправени отново на крака или да бъде намерено решение на кризата на еврото“.

Новото в доклада и статията е, че те съдържат оценка на обема на преводите към юрисдикции с ниски данъци от 139 страни. Методологията не е съвършена, но е приемлива и е единствената, специално разработена за целта. Картината изглежда така.

Необложени с данък активи, избрани страни

Източник: МДС

Неизвестно защо вестникът не споменава периода, за който се отнася оценката, а той е 40 години, от 1970 до 2010 година.

Основният недостатък на методологията на МДС и представянето на доклада е, че в тях не се задава въпроса за алтернативните употреби на въпросните активи и евентуално събраните данъци от тяхното облагане.

Ето един непълен списък на тези алтернативи.

1. Никой не знае дали парите в наличност, ако са били ефективно събрани от съответните данъчни власти, за правителствата на страни като Китай, СССР (Русия), Унгария, Полша, Украйна, Турция, Иран или Казахстан не биха удължили живота на комунистическите и диктаторските режими в съответните страни.  Например, не е ясно дали реформите на Дън Сяопин в Китай изобщо щяха да започнат, макар днес да е сигурно, че благодарение на тях бедните (1,45 щатски долара на човек на ден) в тази страна са намалели от 82% на 16% за същия период.
2. Много вероятната употреба на този ресурс би била следната:

• Водене на война със съседи и анексиране на територии; например СССР в Афганистан, Русия – не само Украйна и Грузия, но и други страни; Китай – спрямо Тайван; или Иран по отношение на Саудитска Арабия и Ирак;
• Потискане на собственото население и елиминиране на политическа опозиция – същите страни, страните от нова Европа преди 1989 г., а Украйна и Казахстан – в по-късен период, до наши дни;
• Финансиране на безсмислени правителствени програми и проекти, като строителство на ненужни атомни централи, пътища и мостове към нищото – преди пет години в Казахстан имаше идея големите реки да бъдат обърнати да текат от север на юг и да поливат степите и пустините;
• Да се поддържат приятелски политически режими и партии в други страни;
• Да биват отдавани в разпореждане на приятелски кръгове на управляващите.

3. Според този вероятен списък приоритети за „Африка“ няма място, освен след приятелските режими на бившите комунистически страни;

4. Ако случайно този приоритет намери място в списъка, събраните от данъци средства биха били преотстъпени на програми на ООН, правителствата на страните „донори“ или ЕС и не малка част от тях би била похарчена за неизвестни безсмислени или дори вредни начинания;

5. Разумно е да се предположи, че ако нямаше юрисдикции с ниски данъци:

• Облагаемият доход не би бил изобщо произведен;
• Той никога не би бил инвестиран в печеливши начинания в страните, от които е бил изнесен или в други страни и региони, например Африка;

6. Ако се предположи, че част от въпросните активи са произведени по криминален начин, от т.нар. черна икономика, при липса на юрисдикции с ниски данъци тези средства би трябвало да бъдат инвестирани в същите криминални дейности. Т.е. бизнес като търговия с хора, оръжие и наркотици би могъл само да се разшири, тъй като доходите не биха могли да бъдат „изпрани“;

7. Конкуренцията между юрисдикциите с ниски данъци ги кара те самите да проследяват „черните пари“ много по-добре от правителствата на страните с високи данъци, които се борят срещу тях. Между другото, причината за бягство на капитали и отговорността за несъбрани данъци трябва да се търси в политиката именно на тези, нарочени за „бели“ в икономическо отношение страни;

8. Ако горното бъде отчетено, ще се види ползата от т.нар. офшорни зони както за глобалната икономика, така и за малоимотните във всички части на планетата, включително богатите страни.

Между другото, в оценките на МДС Българя е с най-малко „избягали“ капитали, сравнена както с бившите страни от СИВ, така и със страни с подобни икономика и население. Това ще рече, че и на това поприще икономиката не е много ефективна.

[1] Вижза организацията: http://www.taxjustice.net/и цитирания доклад – http://www.taxjustice.net/cms/upload/pdf/Price_of_Offshore_Revisited_120722.pdf