Не е ясно за какво става дума, но е вредно както и да го гледаш*


1. Не е имало война, не е имало скоро и хиперинфлация, данъците намалят и донякъде се опростяват процедурите по плащането им, приватизацията е почти свършила – няма извънредни обстоятелства износа на капитали и неизпълнението на задължения, които да оправдаят някакво извънредно законодателство. Единственото което наближава са избори и някой може да си мисли, че в резултат ще дойдат на власт хора, които са изнасяли капитали, не са плащали данъци и са свързани с организираната престъпност. Изобщо не било чудно, ако някаква част от търсените “изнесени капитали” вече “са се върнали”.

2. В България износът на капитали е свързан или с криминална дейност, или с кражби в големи размери от настоящи или бивши държавни служители. До началото 1989 всяко занимание с бизнес е почти престъпление. Приближените на тогавашните власти са първите, които са имали възможност да изнасят. Други са имали възможност да създадат и източат банки и държавни предприятия, да създадат пирамидално организирани инвестиционни договори и др. под. В преобладаващият случай тези деяния и са в рамките на закона или няма доказателства за неговото нарушава.

3. За кое от изброеното става дума тази седмица – съвсем не е ясно. От една страна, бе приета процедура за отнемане на незаконно придобитото имущество. Ако се приложи някакво извънредно законодателство по повод изнесени пари и пр. – в момента на изнасянето това е криминално деяние, вероятно замисълът (ако го има) е точно тази част от работата да отпадне.

4. Икономическите наблюдатели обаче имат предвид друго – най-често опрощаване на данъци (чието неплащане е също криминално деяние). Това е случай, в който извънредното законодателство е рутинна процедура, еднократно символично облагане на укритите суми и индулгенция за чисто минало. Очевидните печеливши от тази акция ще са пак държавните служители, чиито злоупотреби само по линия на обществените поръчки – според отчетите на държавния вътрешен финансов контрол – не падат под 1% от БВП годишно (грубо казано, около 300 милиона лева годишно). Това е безсмислено начинание, дори само поради факта, че нищо не е направено за да се запушат дупките и засили публичния контрол. Може би става дума за опрощаване тъкмо на този вид престъпления. (Защото парите от наркотици и друг подобен бизнес едва ли биха били облагодетелствани. България все пак не е Афганистан.)

5. Очевидно никой не иска да помогне на средния данъкоплатец. 1/3 от надселението произвежда доход (работещи в не субсидираните части на стопанството). Преразпределетелната тежест на човек от тази група през 2004 е поне 3 000 лева пряко изземван и прехвърлян доход.

При отчитането на т.нар. квази-данъци (данък-време, работа с администрацията, съобразяване със законите, косвени и преки влияния на държавната намеса върху цените и пр.) преразпределителната тежест вероятно ще достигне около 4 000 лева. Толкова е било прехвърлянето на доход на човек от работещите в САЩ пред 1997 г. Разликите в доходите и качеството на онова, което получаващ срещу данъците там и тук са известни. Основният стимул за неплащане на данъци е в системата, а не в злата умисъл на тези хора. Дори и да се заяви частично укрития доход, в отделните случаи размерите са малки, но и при тази категория клиенти на новото извънредно законодателство системата остава непроменена. Значи неминуемо ще повтори същото нерегистриране на доходи в бъдеще.

6. В предложението за някаква форма на амнистия всъщност се съдържа един романтичен възглед за крадеца, който се връща в родината си от любов към ония, които е грабил. Онези избягали капитали, които вече са могли да се върнат са направили това поради оценена добра перспектива под формата на дружества регистрирани в чужбина, например Цуг, Швейцария, остров Ман, Кипър и пр. За тях вече съществува амнистия чрез неспазване на изискванията за доказване на произхода на парите, РМД и контрабанден внос. Тези нарушения, доколкото ги е имало, най-вероятно изобщо не могат да бъдат разкрити – поради, сложнота на процеса, незаинтересованост или липса на елементарни умения у онези, които би следвало да прилагат закона.

7. Основния недъг на такъв подход, е че поставя под въпрос законността. Страна, в която крадците не ги съдят, едва ли може да се надява на благоденствие. По неизвестни причини в замисъла бе вмъкнат и аргумента “пазарна икономика” барабар с “плуралистичното” общество, заради които “капиталът трябвало да бъде амнистиран”. Грабенето няма общо пазарната икономика, капиталът не плод на грабеж, а плурализмът не е мирно съжителство на крадци и ограбени.

 

 

 

–––––––––

*Статията е публикувана във вестник Труд на 8 юни 2005 г.

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).


Свързани публикации.