Не е нужна актуализация на бюджета, а овладяване на разходите

Автор: Десислава Николова / 05.07.2013
24 гласа, средно: 4.8 от 5

През изминалата седмица министър-председателят Пламен Орешарски хвърли поредната бомба в публичното пространство с декларацията, че се налага актуализация на бюджета за 2013 г. заради очаквания за неизпълнение на заложените приходи и в същото време – умишлено „занижени” разходи, които налагат ревизия нагоре. Сумата, която Пламен Орешарски спомена по отношение на непланираната „дупка” в бюджета, т.е. евентуалното увеличение на дефицита след актуализацията, бе „1-2 млрд. лева”. Тук няма да коментираме сериозността на едно такова изказване – при положение, че заложеният дефицит по закона за бюджета за 2013 г. е около 1,1 млрд. лева, то има огромна разлика между повишение на този дефицит с близо 100% или с 200%. И това един бивш министър на финансите и настоящ премиер би следвало да го знае много добре.

Малко по-късно, на специално свикана пресконференция от финансовото министерство, министърът на финансите Петър Чобанов потвърди новината за подготвяната актуализация на бюджета, като даде и малко повече информация за нейните параметри. Според него факторите, които налагат тази актуализация, са следните:

1/ очаквания за неизпълнение на приходите на Агенция „Митници” с 450 млн. лева тази година.

Агенция „Митници” събира ДДС върху вноса, акцизи и мита. Това, което се вижда при тези три пера до май е, че като цяло те се представят на нивата от миналата година, а дори и малко по-добре. Събраният ДДС върху вноса е с около 38 млн. лева повече за първите 5 месеца, акцизите – с 34,5 млн. лева по-малко, а митата са донесли 8,3 млн. лева повече. Т.е. като цяло няма проблем със събираемостта тази година спрямо миналата, а очевидно изначално са заложени нереалистични приходи за агенцията.

Освен очакваните по-ниски приходи на Агенция „Митници” тази година, министър Чобанов цитира и някои други приходни пера, които най-вероятно ще донесат по-малко от заложените приходи (като данъка върху доходите от лихви, за което ние отдавна предупреждаваме). Все пак по теза пера цитираните разминавания са доста по-малки и не биха могли сами по себе си да предизвикат актуализация.

В същото време, обаче, ако се погледне цялостната картина, се вижда едно увеличение на приходите и помощите със 7,2% или 792 млн. лева спрямо 2012 г., като приходите са с 477 млн. повече (изцяло заради повече данъчни приходи), а помощите – с 315 млн. лева. Т.е. по-глобално погледнато, проблем с приходите в бюджета няма и ако този темп на увеличение се запази, заложеното увеличение от 1,8 млрд. лева за цялата година е постижимо.

Тук, обаче, идва вторият фактор, който според министър Чобанов налага актуализацията, а именно

2/ невърнато ДДС в размер на 315 млн. лева, което правителството би искало да изчисти като задължение. Невърнатото ДДС беше и едно от основните „открития” на министъра на финансите в правителството на ГЕРБ Симеон Дянков при поемането на бюджета през кризисната 2009, но тогава бяха споменати близо двойно по-големи суми за връщане. За съжаление няма никакви публично достъпни данни за динамиката на задържания ДДС през годините – според заявление за достъп до информация от БГНЕС по-рано тази година, тази сума е била по-висока и е стигала 365 млн. лева към края на февруари. Дори и да приемем (нереалистично), че задържаният ДДС се изчисти до 0, то пак ръстът в приходите от ДДС само за първите 5 месеца с 336 млн. лева ще го позволи – т.е. тук отново няма някаква особена драма.

3/Обща сума на поискани от министерствата около 900 млн. лева допълнителни (т.е. небюджетирани) разходи. Като примери за непредвиден разход министър Чобанов даде някои социални разходи (най-вероятно свързани със социалните мерки на правителството) и разходи за проекти по оперативните програми, които не са заделени  в бюджета за 2013 г., но ще трябва да се направят за подготовка на проекти за новия програмен период от 2014 г. нататък. Все пак, 900 млн. лева е много сериозна сума, а примерите, дадени от Чобанов, далеч не я изчерпват, а дори съставляват много малка част.  След пресконференцията непредубеденият слушател остава с впечатлението, че някакви големи разходи умишлено не се споменават (според някои това са най-вече разходи за плащане на Росатом по АЕЦ Белене).

Тук въпросът е как са аргументирани тези искания – на министрите това им е работата, да искат повече за своето министерство, а на финансовият министър работата е да отхвърля тези искания. Ако наистина се прецени от МФ, че някои от тези допълнителни разходи са неотложни и важни, то тогава трябва да се потърсят възможности за спестяване или отлагане на по-малко важни разходи. Това всъщност направи и служебното правителство – одобри социален пакет, който бе финансиран изцяло с вътрешни спестявания от забавени инфраструктурни проекти. Т.е. възможности винаги има, въпросът е дали има желание да се търсят и да се вземат непопулярни решения или се избира по-лесния път на щедро харчене и удовлетворяване на всякакви искания за разходи.

 4/ Нужда от ревизия на заложения дефицит от 1,4% от БВП нагоре, но не повече от Маастрихтския критерий за 3% - т.е. възможно е над двойно увеличение на дупката в бюджета. Едно такова увеличение ще заличи с лека ръка трудно постигнатата консолидация в бюджета от 2009 г. насам.

Дефицит/излишък на широкото правителство, % от БВП

Източник: Евростат

5/ Необходимост от ревизия на допустимия брутен размер на новия дълг за финансиране на дефицита тази година. Таванът за брутен нов дълг тази година според бюджета е 2 млрд. лева, но от тях 1,1 млрд. би трябвало да  покрият заложения дефицит, а 800 млн. лева бяха емитирани през февруари, за да се спази (с известно закъснение) поетия ангажимент за плащане на субсидиите за земеделците през първия месец на годината. Въпреки че парите след това бяха преведени от ЕК през април, а емисията от февруари е с падеж през август, лимитът за брутен нов дълг почти изцяло е изчерпан. Ако трябва да се намери дългово финансиране за още 1 млрд. дефицит (грубо), то това също налага съразмерното повишение и на този параметър в бюджета.

Всъщност дълговото финансиране на нарастващи дефицити е изключително опасен път, по който, ако страната (която и да е) веднъж тръгне, трудно може да се върне назад. Това се видя ясно от дълговата криза в Европа, която вече няколко години не може да бъде преодоляна заради огромната политическа и социална цена, която трябва да се плати, за да се консолидират бюджетите, да се свият дефицитите и да се удържат дълговете.

Ако е преценено, че има неотложни разходи за 2013 г., които не са бюджетирани, то тогава разумните стъпки, които би следвало да предприеме МФ, са следните (по степен на разумност от гледна точка на фискалното здраве):

1/ да потърси и наложи вътрешни спестявания в администрацията. Похвално е, че министър Чобанов е помислил и в тази посока, като е възложил, според неговите думи, замразяване на разходите на министерствата с 5%. Според него, обаче, това ще доведе само до 60 млн. лева спестявания. Тук възникват няколко въпроса – първо, защо само 5%, а не примерно 10 или 15%, при положение, че идентифицираните допълнителни разходи са много по-сериозна сума? В средата на 2009 г., когато министър Симеон Дянков също съобщи за подобна ситуация – по-малки от заложените приходи и очакван значителен дефицит – Дянков възложи 15% съкращение на разходите на министерствата. Част от тях тогава не се съобразиха и направиха по-малки (а дори и никакви в няколко министерства) съкращения, което е още един аргумент да се поиска повече, за да се получи поне някакво съкращение. Дори и в периода на висок икономически растеж и бюджетни излишъци до преди кризата в България се прилагаше правилото за 10% замразяване на разходите в първите месеци на година, докато изпълнението на бюджета покаже, че няма риск за приходите и дефицита и тези пари могат също да се похарчат. В момент, в който българската икономика продължава да стагнира и бюджетът остава на дефицит, едно такова правило за задържане на разходите би било дори още по-адекватно.

Другият въпрос е как точно са сметнати тези очаквани спестявания за 60 млн. лева. В бюджета за 2013 г. разходите на министерствата са общо 5,4 млрд. лева, т.е. дори и при 5% съкращение, то пак получаваме 270 млн. лева – в пъти повече от заявените от министъра.

Тук е и мястото да се коментира какво показва бюджетното изпълнение до май месец тази година. Това, което се вижда от данните на МФ, е че като цяло притеснения за приходите няма. Проблемът е изцяло в разходната част, където виждаме много бързо нарастване на някои разходни пера, т.е. с темпове далеч по-високи от заложените в бюджета. Така например, разходите за заплати и стипендии за първите пет месеца са се увеличили двойно по-бързо - с 8% в сравнение с планирани 4% за цялата година. Разходите за текуща издръжка са заложени да нараснат с 1% за цялата година, а само за първите пет месеца са били надути с над 7%.

2/ Да се увеличат данъци или да се потърсят други приходоизточници, за да се финансират новите разходи. При стагнираща икономика, обаче, такава мярка би могла да има отрицателен ефект върху бюджетните приходи, защото маржовете масово са свити до минимум, чувствителността на данъчните субекти е изострена и те лесно биха взели решение да преминат в сивия сектор, за да оцелеят. В този смисъл, чест прави на това правителство, че не мисли за увеличение на данъците, а дори обмисля премахването на (нискоефективния) разход в/у доходите от лихви, който до май е събрал 29 млн. лева при заложени за годината  130 млн. лева.

3/ Да се приватизира/концесионира/дава под наем държавно имущество и като цяло, да се управлява по-активно и ефективно с цел генериране на приходи, с които да се финансира дефицита в бюджета.

Всъщност за такива проекти изобщо не се говори от сегашното правителство. Липсата на планове и дори намерения в тази насока е необяснима, тъй като това е един приемлив и с ниска социална цена (сегашна и бъдеща) подход за генериране на финансиране за бюджетния дефицит. А държавни компании и други имоти, които отдавна се нуждаят от по-активно управление, има в изобилие. Между другото, трябва да се спомене, че продажбата на имоти и предаването за скрап на стари вагони се мисли като една от стъпките за оздравяване на железниците, но тези планове, дори и да се реализират успешно, ще донесат приходи само и единствено за БДЖ, т.е. не биха могли да се използват за финансиране на бюджетния дефицит.

4/ да се емитира дълг – това, което виждаме, е, че правителството е поело по най-лесния път. (Почти) не съкращава разходи, не приватизира/концесионира, а ще  емитира дълг, който ще се плаща в  бъдеще. За бюджетните финанси, обаче, важи с особена сила пословицата, че правилният път обикновено е трудният  път. Състоянието на икономиките и бюджетните финанси на страните с дългова криза от ЕС са много добър пример за това.

Като цяло, бюджетното изпълнение до момента показва, че проблемът е изцяло в разходната част, т.е. харчи се по-бързо от планираното. При една такава ситуация най-логичното решение е да се надянат юзди на разходите, а не да се търси лесното решение за ревизия на бюджета и завишаване на дефицита. Всичко останало е популизъм и заиграване с едно от малкото поводи за гордост на страната ни – стабилни публични финанси.