Не е луд този, който взима субсидии, а този, който му ги дава

Любопитна информация: малък френски град обвинил доста известната и изключително печеливша авиокомпания Ryanаir в изнудване за това, че от компанията искали общината да увеличи четворно вече съществуващите субсидии за авиосектора до 1,4 милиона евро на година. В противен случай Ryanair щели да прекратят полетите си от и до местното летище.

Бързо проучване показва, че това не е първият случай, в който авиокомпанията открито заявява, че иска директен финансов трансфер от държавата, т.е. пари на данъкоплатците. Това се е случило на редица малки летища в Европа и вече се откроява като цялостна стратегия на компанията. Звучи изумително, нали? Една от най-печелившите авиокомпании на континента да иска държавата да й даде пари! Защо? Отговорът е: защото може. Защото държавата има практиката да дава.

Преди около година, когато кризата се разрастваше и у нас, бяхме свикнали всяка седмица някой бранш да иска пари от държавата: туризъм, строителство, земеделие (те не са и спирали) и пр. И тази стратегия не е изненада, имайки предвид лекотата, с която предишното правителство харчеше парите на данъкоплатците. След смяната на властта и поемането на задължението да се орязват публични разходи, стана ясно, че тези номера няма как да минават. Все пак земеделците, тези ветерани в къде просията от държавата, къде в изнудването й, успяха да си издействат (допълнително към традиционните субсидии) още няколко десетки милиона лева, и това може да се отчете като провал на правителството. Земеделците, към които голяма част от обществото изпитва съжаление и симпатия, са същите хора, които периодично блокират пътни възли и центъра на София, както и гранични пунктове с Гърция (гръцките им „колеги" са със същите искания), предизвиквайки щети за милиони на огромен брой хора, които работят без да искат финансова помощ от държавата.

Изводът е, че ако има практика на раздаване на субсидии, искане винаги ще има. Когато хората виждат възможност да вземат, те ще опитват. Както и Ryanair. Както другите браншове. Докато се раздават субсидии, броят кандидати за тях не просто ще расте, но и те ще стават все по-настоятелни. Ще започнат да считат субсидията като нещо, което им се полага, и ако не им се угоди, исканията ще придобиват все по-насилствен характер, какъвто е случаят със земеделците.

Порочната практика насърчава продължаването й. За да бъде спряна трябва да има ясни правила, валидни за абсолютно всички:

• Всяка фирма или бранш да се конкурира свободно и наравно, без българската държавата да дава каквито и да било субсидии на никого.
• Всяка фирма или бранш да изпълнява наравно данъчно-осигурителните си задължения към българската държава, като никоя не се ползва с преференции.*

Накрая да се върна на казуса Ryanair. Компанията не прави нищо лошо, освен да се възползва от безумната практика и от глупостта на политиците и чиновниците, преразпределящи чуждите пари. За да може компанията да функционира и да печели, самолетите й все отнякъде трябва да излитат и кацат. Дори и без да бъде субсидирана, тя ще избере къде да го прави. В противен случай, ако градовете започнат да се конкурират коя ще й даде повече пари, това вече е истинската дефиниция на т. нар. „състезание към дъното", термин, който често се използва и неправомерно.

Преди време се заговори, че Ryanair имат интерес да започнат да летят от и до летище Пловдив, но за идеята все още не се говори сериозно в общественото пространство. По непотвърдена информация, а и с оглед на стратегията на компанията, е възможно в момента да се водят неофициални преговори за евентуална субсидия. Първо: това ще бъде в нарушение с принципите, за които говорих досега, и второ: търсенето на нискотарифни полети у нас вече е достатъчно високо, за да направи идването на Ryanair у нас рентабилно и без субсидии.

* Изследване по темата за данъчните преференции можете да намерите тук