Натура 2000 в българското законодателство или кой ще яде круши

Преди месец виден представител на правителството каза, че инвестирането в зоните по „Натура 2000" „не е забранено…, а само механизмите за оценка и критериите за включването на определени обекти ще бъдат по-високи".
Не че някой беше казал, че е забранено… Но често да направиш опонента на незнаещ, глупак или идиот е винаги от полза.

Какви са тези „по-високи" критерии?

Да се характеризира нещо „като по-високо" в семантиката на българската (а и в почти всяка друга, от която имам представа) реч означава по подразбиране, че става дума за нещо по-добро, надеждно, прогресивно и красиво.

Въпросните критерии са описани в Закона за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие. Покрай опита за защита на интересите за собствениците на земи и гори и на местното самоуправление, не остана време за преглед на този законопроект.

Ето какво прави той със статуквото на тези интереси.

1. Отнемане на собственост

С новия чл. 31 се въвежда правилото, че „планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други [такива – К.С.] могат да окажат отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона (подчертаното – от мен)."

Най-напред този текст всъщност казва, че собственикът на земя или гора няма никакви права на разпореждане и ползване. Те стават и де юре, и де факто отчуждени. Което впрочем противоречи на конституцията, на чл. 17.

Това става с подчиняването на целите на собственика на неопределените от никого абстракции за „непосредствено свързване" и „необходимост" на тези цели и намерения на „управлението на зоните". Възможността за отрицателно въздействие е условие за такова отнемане на права.

Не е задължително да сте правник или икономически философ, за да разберете защо става дума за отнемане на собственост. Просто си представете какво става, ако притежавате например круша, но не ви дават нито да ядете, нито да я дадете някому, нито да я изхвърлите, нито да я пазите от изяждане от други хора.

Правилно. Крушата си остава във ваше владение, но вие нямате никаква полза от този факт, по-скоро – само загуби, защото плодът или ще изгние, или ще изсъхне, а вие ще трябва да финансирате неговото съхранение (защото е попаднал под целите на управление на зоната). Със земя и гора нещата са по-сложни: крушата може да се изяде тайно и дори да е регистрирана като част от защитената зона, може да се твърди, че никога не я е имало, а земята и гората не могат да се ядат.

2. Предимство на „органа" над собствениците

Да прецени дали намеренията на собственика съответстват на въпросните „необходимости", „предмети" и „цели" на зоната не е работа на самия собственик. Възможността за „отрицателното им въздействие" върху зоната не се преценява от него. Това „въздействие" не е определено никъде в законодателството. Въпреки препратките към закона за опазване на околната среда.

Този проблем би могъл да се реши, а собственикът и инвеститорът (т.е. продължителят на волята на собственика) носи продуктова и друга отговорност за тези въздействия (вреди). И ако той е участвал – пряко или косвено – във формирането на съответните програми и на приемането на законодателните за това кое въздействие е вредно и кое не.

Не. Преценката за всичко това е на страната на „органа".

Тази преценка има обратна сила на действие от момента на включването на териториите, земите и горите в периметъра на защитените територии и обявяването на този факт по реда на чл. 10, ал. 4 от закона в "Държавен вестник". Няма никакво значение, че между собственика и инвеститорите е имало някакви договори преди това.

В това отношение проектозаконът прилага два-три елементарни административно-речеви трика.

Първо, той (ал. 3 на чл. 31) казва, че на оценка за съответствие няма да се подлагат намеренията (планове, програми, проекти и инвестиционни предложения), „които са в съответствие с параметрите на проекти, планове и програми от по-висока степен (п. – К.С.), на които е извършена оценка … с положително решение и за които не е поставено условие, изискващо изрично провеждането на нова оценка…".

Второ, той въвежда вече цитираното изискване за оценка.
Трето, законът не определя какво ще рече, че има проекти, проекти, планове и програми „от по-висока степан", но се подразбира, че това са програми, разработени от държавната администрация. При това някои такива програми са изключени от проверката за съответствие.

„Кой ще яде круши?"

Има една стара приказка за Баба Меца. Попита ли я: „Бабо, ще има ли наесен круши?". „Да, бабиното, ще има, ще има", – отвърнала Мецана. „А защо така смяташ, бабо?" „Защото ми се ядат вече круши, бабиното."

Кой в крайна сметка иска да яде и ще яде круши, т.е. има полза от този законопроект, става ясно от неговото съдържание.
Както стана дума, всички административни програми, с които – предполага се – собствениците и инвеститорите би трябвало да са се съобразили, са изведени от необходимостта за преценка. Такива са самите „планове за управление на защитени зони", такива „свързани с поддържащи, регулиращи или възстановителни мерки за местообитания и видове", противопожарни планове", „административни сгради, посетителски, информационни центрове и др.", изградени с тази цел и „политически и финансови планове и програми".

Всички тези неща се управляват от министъра на околната среда според реда на съответния закон.

Ако собственикът иска все пак да използва земята или гората си, той или тя ще трябва да намерят начин да вкарат своите намерения в някой от освободените планове. За това ще трябва да се говори с министъра и неговите наместници. Те ще имат средства и влияние и да ядат круши, и да не ядат круши, независимо дали изобщо е имало реколта от круши в България.

Съдържанието на проектозакона обяснява и други стечения на обстоятелствата.

Ясно е, че става дума за произвол, затова и засегнатите преминаха към опити за пряка защита на своята собственост и не се занимаваха с обсъждане на проектозакона.

Второ, освен крушеядците от правителствената и неправителствената защита на околната среда, от проектозакона имат полза и всички посредници между администрацията и собствениците, и инвеститорите.

Трето, за никакви „по-високи" критерии не става дума, а за доста очевидно желание да се граби чуждото. Просто „Натура 2000" дава много удобно извинение за това желание. Затова към проектозакона няма и най-елементарен опит за предвиждане какви ще са икономическите и обществени последици от неговото приемане