Насърчителната политика на правителството по отношение на инвестициите е противоречива

         Министерството или не е чело стратегията (което само е изготвило) или не си я спомня или не иска да си я спомня.

 

Към момента процедурата по получаването на сертификат за клас инвестиция изисква предоставянето на поне:1.      За юридически лица, регистрирани в България, еднолични търговци или клонове на чуждестранни лица – 8 документа и удостоверения2.      За чуждестранни юридически лица – 8 документа и удостоверения3.      За физически лица – 7 документа  Какво би трябвало да правят инвеститорите – да инвестират и да се грижат за собственото си благо и, дори без да го желаят, за това на обществото или да отделят повече време и средства за изпълняване на изисквания (които биха им донесли допълнителни облаги, но само на тях, за сметка на всички останали)?Кое е по-добре за обществото – инвестицията да бъде реализирана и да се “обръща” по-бързо или това да стане със забавяне и нормата на печалба на инвестирания капитал да е по-ниска и това да се компенсира с административни привилегии?От друга страна, дългосрочните инвеститори, които са и от най-голямо значение, не биха се “появили”, само защото някоя разпоредба им дава малко повече права към момента, тъй като тя може винаги да бъде променена, а когато цялостната ситуация се подобрява. В този смисъл министерството на икономиката трябва да обърне малко повече внимание на Стратегията за насърчаване на инвестициите 2005 – 2010 г. (което то самото е приело), която посочва конкретно съществуващите проблеми и предлага конкретни решения като:

  • Продължаване на изпълнението на програмата за облекчаване на лицензионните, разрешителните и регистрационни режими на национално ниво;
  • Осигуряване на правнорегламентирани възможности за делегиране или пряко издаване на различни актове от по-ниски нива в администрацията;
  • Проучване на регулативните режими на общинско ниво, на затрудненията, които създават на стопанските субекти, както и на трудностите, които общинските управи срещат в администрирането им;
  • Разширяване въвеждането на административното обслужване на едно гише на национално и местно ниво;
  • Изграждане на единен национален електронен търговски регистър;
  • Въвеждане на нови способи за разрешаване на търговски спорове (медиация);
  • Въвеждане на практиката за анализ и оценка на въздействието на законодателството;
  • Финансова децентрализация.

 

 

 

 

 

 

   


Свързани публикации.