Насърчава или пречи държавата като се намесва на пазара на кредити?

Развитието на сектора на малкия бизнес е един от основните моменти в действието на пазарната икономика. Той осигурява огромна част от заетостта и икономическия растеж на страната. Постепенно в България тази роля се осъзнава и се подкрепя от общността и държавата. В последните десет години са разработени и приложени няколко програми и са приети редица закони, включително Закон за малките и средните предприятия, целящи насърчаването на малкия бизнес в България. Тъй като кредитните пазари в страната все още не са много добре развити, в частност тези, обслужващи малкия бизнес, се е наложило мисленето, че е необходима държавна намеса.

Развиващите се фирми се нуждаят от много ресурси, но за много голяма част от малките фирми (особено микропредприятията, които представляват голям процент от тях) е трудно да получат кредит, защото са прекалено млади и най-често нямат никаква кредитна история. Кредиторите също така не са склонни да дават кредит на малки фирми, които се опитват да въведат иновационни продукти, тъй като понякога е трудно да се събере достатъчно надеждна информация за оценка на риска и като общо се приемат за рискови. Вярно е, че по този начин може да се пренебрегнат някои потенциално печеливши предприятия. От тук идва идеята, че ще е добре да се отстрани този „пазарен дефект" чрез правителствени програми, които да подпомогнат кредитирането на малкия бизнес.

Създадена със специалната цел да предоставя дългосрочно инвестиционно финансиране на българските малки и средни предприятия и да подкрепя българския експорт, на кредитния пазар се появява „Насърчителна банка" АД.  Тя е учредена на 15 януари 1999 г. като акционерно дружество с преобладаващо държавно участие. Мажоритарен собственик на дружеството е Министерство на финансите на Република България. „Насърчителна банка" АД заема важно място на българския кредитен пазар със собствен капитал на стойност 39 241 000 лева. В първите години от създаването си тя отчита около 83 хил. лв. финансов резултат, според класация „Индекс актив" на „Актив" ООД. Според същата класация за 2006г., финансовият резултат е 3023 хил. лв.

Таблица 1: Сума на собствения капитал на „Насърчителна банка" АД по години (в хил. лв.)

Източник: „Насърчителна банка" АД

Чрез множество инвестиционни програми, програми за оборотно финансиране и консултации, банката се опитва да намери оптималният вариант за опериране. Изглежда, обаче, че се фокусира главно върху финансирането на тези програми, а не отчита колко ще струва ползата от програмата на данъкоплатците или пък какъв е финансовият риск, свързан с нея.

Как работи „Насърчителна банка" АД?

Идеята е да се създаде банка, която да допринася за реализирането на икономическата политика в условията на пазарна икономика и да подпомага финансирането на българските малки и средни предприятия. Така „Насърчителна банка" АД е банка за развитие – развитие на предприятия, които не могат да си осигурят финансиране от българската банкова система. Този факт е в разрез с разбирането за пазарна икономика. От една страна, не е ясно как банката решава да даде кредит на фирми, на които другите банки са отказали и как така тези фирми могат да използват парите на данъкоплатците за сметка на други. От друга страна, предприемачите могат да разчитат на държавата за започване на бизнес, а не на собствените си усилия и предприемчивост. Въпреки това се смята, че ограниченият достъп до дългово финансиране на малки и средни предприятия в България спъва предприемачеството. Естествено това не важи за най-доброто и ефективно предприемачество, даващо резултати със собствени усилия, което е основният момент на пазарната икономика.

Основната цел на „Насърчителна банка" АД е да насърчава бизнеса и да създава благоприятна среда за създаването на нови и развитието на съществуващи малки и средни предприятия, които по презумпция са фактор за икономически растеж и конкурентоспособност. Това е така, но никъде не е доказано, че има връзка между размера на държавното инвестиране и икономическия растеж и че те са свързани правопропорционално. Пък и самата цел звучи размито и няма начин да се измери ползата и доколко е постигнато нещо. Друг е въпросът, че около ¾ от стартиращите малки и средни предприятия в България остават на пазара след първите пет години.

По-специално „Насърчителна банка" АД предоставя финансова подкрепа на икономически ефективни инициативи и бизнес проекти на малки и средни предприятия. Ако тези предприятия наистина са икономически ефективни и могат да го докажат, тогава защо някоя частна банка не ги подкрепя и не предприема рисковото финансиране на бизнеса, при което най-вероятно ще има печалба? Когато гаранцията е държавна, няма рисково финансиране, защото предприемачът не поема риск.

Банката осъществява директна кредитна дейност и финансира банки-партньори за предоставяне на кредити на малките и средните предприятия.

Най-голямата програма е отпускането на дългосрочни инвестиционни кредити на малкия бизнес, който не може да намери финансиране (цялостно или частично) от частния сектор. Предимство, което изтъква банката, е облекченото изискване спрямо обезпечението, достигащо до 85% от размера на кредита. При такова облекчение кредитополучателите са по-склонни да предприемат по-голям риск при по-благоприятни срокове за погасяване, отколкото биха били в противен случай. Така, че това не е особено положителна страна. Всеки трябва да познава възможностите си и да действа според тях.

Как можем да оценим оперирането на „Насърчителна банка" АД?

Като всяка друга програма, програмите на „Насърчителна банка" АД трябва да постигат определени цели. Често целите на програмите са базирани на предположението, че все някъде има някаква трудност или пазарът не осигурява дадена стока или услуга, която обществото смята, че трябва да се осигури. И с тази идея за някакъв „дефект" на свободния пазар, държавата решава, че трябва да се намеси и да осигури „всичко необходимо за добруването на обществото". Като наблюдаваме работата на „Насърчителна банка", можем да си зададем няколко логични въпроса:

• Има ли „Насърчителна банка" АД ясна идея каква е основната и цел и как би могла да я постигне или поне да се приближи до нея?
• Наистина ли имаме нужда от кредитните програми на „Насърчителна банка" АД в условията на пазарна икономика, каквато се опитваме да бъдем?
• Дали „Насърчителна банка" АД изпълнява определените си цели или дори някои от тях?
• Ако съществува някакъв „пазарен дефект", който налага учредяването на подобна банка от държавата, какво го предизвиква и какви са реалните последствия за икономиката на страната?
• Каква е икономическата полза от съществуването на подобна институция при пазарни условия?
• Как можем да измерим тази полза?
• Не е ли тази полза за сметка на данъкоплатците?

Има ли „Насърчителна банка" АД ясна идея за целите си?

В САЩ правителството изисква от институциите изготвянето на стратегически планове, годишни планове за дейността и годишни отчети от 1993г.

През 1999г. група изследователи от центъра Меркатус към университета George Mason инициира създаването на класация, която да помогне представянето на по-достъпна и по-разбираема информация относно данните в годишните доклади на институциите. Процесът на оценяване изчислява:

• 1) до колко прозрачно институциите разкриват успехите и провалите си,
• 2) до колко институциите подкрепят с факти реалните обществени ползи, които би трябвало да пораждат
• 3) дали институциите имат ефективно ръководство, което спомага за постигането на поставените цели и е предпоставка за разработването на стратегии за развитие.

Експертна група прави оценката си по 12 критерии, по четири от всяка група за прозрачност, обществена полза и ръководство.

Едно от най-важните неща, които класацията може да покаже, е дали изследваната институция разбира достатъчно ясно целта си и дали въобще знае какъв резултат трябва да постигне.

В примера за „Насърчителна банка" АД има няколко дългосрочни стратегически цели. Главната цел е формулирана така: „насърчаване на бизнеса и създаване на благоприятна среда за създаването на нови и развитието на съществуващи малки и средни предприятия".

Частта за създаване на благоприятна среда за малките и средните предприятия, обаче, съвсем не зависи само от работата на „Насърчителна банка" АД, а от много други фактори. Имайки предвид този факт, като показател за действие и ефективност, няма начин да разберем дали установените условия в бизнес средата са провал или успех на „Насърчителна банка" АД. От тази гледна точка тя няма ясна цел, която да зависи от работата й. 

Банката няма ясно поставени годишни индикатори за успех, което прави невъзможно проследяването на резултатите от дейността й и нейния прогрес.

Икономически издържани ли са кредитните програми на „Насърчителна банка" АД?

Кредитните програми на „Насърчителна банка"АД са изградени върху предпоставката, че малкият и средният бизнес не могат да получат достатъчен за дейността кредит на свободния пазар. Доводът тук поддържа идеята за някакъв „дефект", а не за това, че фирмите не могат да докажат, че „заслужават" да им се даде кредит. Основното предположение е, че главната пречка пред новосъздадените предприятия е неспособността на „набедените" за предприемачи да съберат капитал, достатъчен за успешното започване на бизнес. Друго допускане в случая е, че кредиторите не кредитират голяма част от малкия бизнес, защото смятат, че поемат твърде голям риск. В условията на съвършена конкуренция кредитодателите ще увеличат цената на услугата, за да оправдаят по-големия риск и в равновесното положение всяко малко предприятие ще получи заема, от който се нуждае. Аргументът е, че пазарите не са перфектни и малкият и средният бизнес често не може да получи средствата, необходими за започването или разширяването на дейността. Когато банката гарантира известна част, тя поема и част от риска. По този начин „Насърчителна банка" АД дава на кредиторите стимул да предлагат на кредити на субекти, които в друг случай биха били доста рискови.

Гаранциите на „Насърчителна банка" АД са оправдани като начин за коригиране на неефективния финансов пазар. Стои въпросът дали наистина малкият бизнес има затруднения с получаване на кредит от банките.

Пазарен „дефект"?

Както по-горе в текста беше споменато, кредитните програми на „Насърчителна банка" АД са основани на предположението, че на свободният пазар има някакъв „дефект" в ефективността, който не може да удовлетвори искането на малките фирми на кредит. Главен източник за това е асиметричната информация между кредитодателите и кредитополучателите – потенциалните кредитополучатели познават своето собствено финансово състояние и възможности за изплащане по-добре от кредитодателите.

Джоузеф Стиглиц и Андрю Вайс изследват ефекта от асиметрията на информацията между кредитодателите и кредитополучателите върху капиталовите пазари и търговските кредитори в „Рационално кредитиране на пазари с несъвършенство на информацията" (1981). Според тях заради неспособността на банките да разграничат високо- и нискорисковите кредитополучатели, търсенето на кредити може да превиши предлагането. За да реагират на тази ситуация, банките ще увеличат цената на заема като повишат процентната ставка. По-голямата ставка ще намали търсенето на кредити и така ще се достигне до някаква равновесна точка. При наличие на неефективност на капиталовите пазари, банките най-вероятно няма да постъпят по този начин. Вместо да увеличат процентната ставка, те ще „рационализират" отпускането на кредити, отхвърляйки някои.

Застъпниците на идеята за държавната намеса в тази сфера казват, че чрез гаранцията, държавата поема част от риска на кредита. Намалявайки риска по този начин, ще стимулира кредиторите да отпускат кредити на бизнеса, които в противен случай биха им се сторили много рискови. Така държавата може да оправдава държавната гаранция за кредитирането на малкия бизнес като начин за коригиране на неефективността на финансовия пазар, за да намали големи загуби, свързани с липсата на възможности и насърчаване на печеливши проекти за започване или развиване на бизнес.

„Нерационалният" кредитен пазар

В САЩ е направено изследване, според което по-малко от 10% от малките фирми не успяват да просъществуват поради липсата на кредит, а 71.7%  – поради малък оборот и ниски продажби. От друга страна, банковият кредит е само един от начините за финансирането на малкия бизнес.

Това достатъчно ясно показва, че „нерационалният" кредитен пазар не е главна причина за недостатъчното развитие на малките и средните предприятия. От една страна, банките имат стимул да дават кредити на малкия бизнес: печалбата. Банките дори имат отдели, които се занимават специално с кредитирането на малки и средни предприятия. Фактът, че подобно нещо съществува, означава, че е печелившо. За разлика от това, никой не е направил дружество специално за рисково финансиране, каквото е „Насърчителна банка", явно защото не е печелившо и може би няма нужда от него. Икономическата теория ни казва, че ако на даден пазар има печалба, други фирми ще бъдат привлечени и ще навлязат в отрасъла като чрез конкурентните закони това ще доведе до намаляване на печалбата до положение, в което всяка фирма ще получава само нормална печалба.

Прави ли това, което казва, че прави, „Насърчителна банка" АД?

Икономическото оправдание на всяка спонсорирана или гарантирана от държавата програма, трябва да е основано на наличието на някакъв твърдо установен „дефект" в частния сектор по отношение на способността му да разпределя ресурсите ефективно. При липса на такъв проблем, работата на дружество като „Насърчителна банка" АД е само прахосване на средства, политически мотивирана субсидия за сектора на малките и средните предприятия. Както беше показано по-горе, частният сектор изглежда не страда от някакъв пазарен „дефект", което само по себе си предполага, че „Насърчителна банка" АД няма реална икономическа обосновка за съществуването си.

Трябва да се вземат предвид и многобройните примери от България и света, които ясно показват, че е малко вероятно държавните средства да се използват ефективно за поставените цели. Може да се споменат и големите нива на корупция, установени в държавните учреждения.

Кредитен профил на „Насърчителна банка" АД

Можем да разгледаме потока от кредити на „Насърчителна банка" АД, за да се опитаме да разберем доколко се изпълняват целите й като насърчаване започването на нов бизнес, помощ на малките предприятия да се борят с големия бизнес, стимулиране на икономическия растеж и увеличаване на заетостта в икономиката.

Според отрасловата структура на разрешените кредити, най-много кредити са отпуснати за малките и средните предприятия, заети в сферите на преработващата промишленост, хотели и ресторанти и търговия. Това е обяснимо като се има предвид, че от всички малки и средни предприятия, основната част се занимават с тази дейност.

Отпуснатите кредити от банката могат да се разделят на три групи според срочността на кредита: до 12 месеца, от 12 месеца до 5 години и такива над 5 години. По данни на банката над 50% попадат в третата група. Все пак банката се е специализирала в дългосрочните кредити и прави най-много програми, насочени към тази група.

Ако разгледаме географски кредитирането, най-голям брой кредити са отпуснати в района на София, следван от Югоизточния и Южноцентралния район. Тази картина е обоснована от разпределението на малките и средните предприятия в страната.

За първите пет години от създаването си „Насърчителна банка" АД е финансирала 341 кредита за около 59 млн. лв. По проста сметка това прави по около 70 кредита годишно, което е нищожен дял от отпуснатите кредити за малки и средни предприятия. Така погледнато, „Насърчителна банка" АД не може да разреши какъвто и да било проблем на кредитния пазар. Освен това, малка част от малкия бизнес би „пострадал" от липсата й.

В България бизнесът се развива все повече и на пазара няма „недостиг" на фирми (съществуващи), липса на започващи нови фирми или предоставяне на услуги. Позовавайки се на данните, няма установена причина да се смята, че нов бизнес не би започнал да оперира без кредитните програми на „Насърчителна банка" АД (за 2006 г. според баланса на банката сумата на предоставените кредити и аванси на клиенти е 67 205 хил. лв., а за 2005г. – 69 066 хил. лв.). Единствено би пострадал, като се има предвид отпускането на средства на определени фирми, което „опорочава" конкуренцията на малкия бизнес както в страната, така и на международните пазари.

Таблица 1: Предоставени кредити и аванси на клиенти от „Насърчителна банка" АД по години (в хил.лв.)

Източник: „Насърчителна банка" АД

В отговор на дългосрочните програми на „Насърчителна банка" АД

Банката се е ориентирала в сферата на дългосрочното кредитиране, но не всяка малка фирма има нужда от дългосрочен кредит. Естествено, всеки разбира ценната възможност да се получи дългосрочен кредит и има причина банките да не са склонни да предоставят подобни кредити на малките фирми. Това не означава, че така те ощетяват или искат да спъват малкия бизнес. Просто и логично се опитват да намалят риска от отпускането на кредити.

Кредити, искани от малки предприятия, предприятия с нисък рейтинг и такива с малко капитал за покриване на задължения, е по-вероятно да са за малка сума пари, при допълнителни гаранции и/или с малък срок на договорения падеж. По-големите и печеливши фирми могат да получат кредит при по-опростени такива неценови спецификации. Както паричните, така и непаричните характеристики на процеса на кредитирането помагат за справяне с проблемите, свързани с недостатъчна информация, определяне срока на падежа и на допълнителните гаранции и размера на кредита като действат като допълващи се инструменти в работата с рисковото кредитиране.

Банките държат по-малките, по-непечелившите и по-непознати за тях фирми „изкъсо". Тези кредитополучатели трябва да предоставят информация доста по-често от големите, установили се на пазара фирми, за да доказват перспективите си. Това не означава непременно, че малкият бизнес няма достъп до дългосрочни кредити, а че трябва да „ходи" до банката по-често, за да удължи кредита си, например. Такава е цената на достъпа до капитал при по-благоприятни условия, в сравнение с липсата на такъв или при много високи лихвени проценти. Простият теоретичен резултат е, че най-строгите мерки се взимат, когато се отнася за фирми с по-висок кредитен риск.

В дългосрочен план срокът на кредита няма значение. Малките фирми, които искат и се нуждаят от дългосрочен кредит, но са определени като рискови и имат проблем с достъпа до капитали, могат да вземат кредит с по-малък падеж и после да преговарят за удължаване. Така фирма с условен кратък кредит и фирма с дългосрочен кредит от „Насърчителна банка" АД могат да предприемат еднакви дългосрочни проекти. Ако и двата варианта могат да предизвикат един и същ резултат – финансиране на предприятието – какво значение има дали кредитите са приети за кратки и тези с дълъг период. Няма. Още повече, че дори при дългосрочните кредити, частният сектор осигурява по-голямата част без държавна гаранция.

Възниква въпрос. Ако дългосрочните кредити са толкова важен фактор за успеха на малките фирми, тогава защо някои от тях успяват да го усвоят и да извлекат полза, а други – не? И в частност, защо малки фирми, които не са способни да вземат кредит по традиционния начин и не могат да предизвикат доверие от страна на частните банки, могат да ползват привилегии, непредоставени на повечето малки предприятия.

Измерване на ефекта от програмите на „Насърчителна банка" АД

Действителността показва, че „Насърчителна банка" АД не се отразява положително на пазара, въпреки че никога няма да чуем това от собствените оценки на банката за изпълнението на собствените й програми. „Насърчителна банка" не представя информация за оценка на поставените цели (икономически или социални). Единствената информация е относно добре реализираните средства, отразяващи колко кредити са гарантирани от държавата през годината и каква е похарчената сума за малкия бизнес, а не оценка на ефекта от тези усилия.

„Насърчителна банка" АД не събира информация за състоянието на фирмата след получаване на кредита. По този начин няма начин да разберем дали банката изпълнява стратегическата си цел „да насърчава бизнеса и да създава благоприятна среда за създаването на нови и развитието на вече съществуващити малки и средни предприятия". Също така не се дава оценка на отражението върху икономическия растеж и устойчиво развитие в страната.

Подпомагането на бизнеса от гледна точка на създаването на нови работни места не е подходящ измерител на резултата.

Грешка, която се прави от много учреждения, е сметката на работните места, които са създали и запълнили. Простото създаване на работни места не е уместен предмет на икономическата политика. Може заетостта да се повиши значително без това да има конкретна икономическа полза. Тук може да дадем примера за наемането на някой да изкопава дупка всяка сутрин и друг, който да я запълва на обяд: създаваме две работни места, но никаква икономическа полза. Конкретен пример от реалността е факта, че в случая на бившия Съветски съюз безработицата е била много малка заради политиката на осигуряване работа на всеки и въпреки това икономиката е била в стагнация.

Няма причина да се мисли, че с новосъздадените работни места се постигат по-добри икономически резултати, отколкото със старите съществуващи вече такива или пък, че заетостта в сектора на малките и средните предприятия създава по-голяма стойност от тази в сектора на големите.

Държавна политика, насочена в пряко субсидиране, данъчен кредит или държавни гаранции, често се оказава лоша политика. Ето три основни причини:

• 1) Специалното третиране създава групи със специални интереси, което не е в съответствие с критериите за икономичека ефективност. Преференциалните държавни политики подтикват малките фирми да се „съюзят", за да защитят настоящите си ползи и да лобират за още повече. Заедно те биха искали политика, която да удоволетворява и осигурява целия сектор, което ще алокира ресурси в незаслужили фирми.
• 2) Специалното третиране е гаранция за неефективност. Много трудно се премахват такива условия дори при промяна в икономическата и политическата обстановка, а държавните власти нямат склонността да признават политическия си провал.
• 3) Специалното третиране на малкия бизнес предизвиква странични ефекти. Ако регулацията и данъчните закони облагодетелстват малките фирми за сметка на големите, ще е по-добре за малките фирми да си останат такива. Това ще доведе до неефективно разпределение на ресурсите според тяхното най-продуктивно използване и ще попречи на естественият растеж и развитието на фирмите.

Има ли полза от кредитната дейност на „Насърчителна банка" АД

„Насърчителна банка" АД може да няма голям ефект върху макроикономическото състояние, но има някакво влияние в микроикономически мащаб. Икономиката на България няма да се подобри заради съществуването на банката и нейните насърчителни кредитни програми. Единствено индивидуални приематели са подпомогнати, а и след това повечето от тях си остават малки фирми.

Ясно е, че „Насърчителна банка" АД не дава кредит на всеки, който поиска. Тя отхвърля много искания. Досега все още банката не е представила модела, по който се определят „победителите" сред „губещите". Кредитните програми трябва да са оправдани със способността да се откриват тези инициативи, които наистина имат потенциал, но са отхвърлени от частния сектор. Естествено дори „Насърчителна банка" АД да има „дарбата" да идентифицира победителите, за разлика от частния сектор, все още стои въпросът, че тези единици ще струват разходи на данъкоплатците и ще ощетят останалите фирми в отрасъла. &