Настъпи времето за мълчаливо съгласие

Дебатът за мълчаливото съгласие е отново на дневен ред. Две поредни правителства взеха отношение по въпроса (дебати и законодателни промени през 2003 и 2006 г.) и ето че сега дебатът отново се задава. Правителството е решено да прави промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), а това едва ли може да стане без да се засегне административното мълчание. Миналата година мълчаливото съгласие беше подкрепено и от председателя на Висшия административен съд (ВАС) Константин Пенчев (виж тук). По всичко личи, че дебатът за мълчаливото съгласие ще се случи, а изходните позиции изглеждат обещаващи.

В българското право традиционно (още от 70-те години на 20 век) се предписва „процедурата” на мълчаливия отказ. Преди в Закона за административното производство, а от 2006 г. и в новия АПК се регламентира, че  „непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акта” (чл. 58 от АПК). Наред с това, през 2003 г. бе приет Законът за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (Закон за режимите), който въведе частично принципа на мълчаливото съгласие в отношенията между бизнеса и администрацията. Според чл.28 от Закона за режимите „при издаването на разрешение и на удостоверение за извършване на еднократни сделки или действия се прилага мълчаливо съгласие, ако в закон не е предвидено друго”. Казано по-просто, в родното право продължава да бъде водещ „принципът“ на мълчаливия отказ, като в някои случаи (конкретни отношения между бизнеса и администрацията) се прилага мълчаливото съгласие.

Изборът между мълчаливо съгласие или мълчалив отказ се прави на 9 март 2006 г. (виж тук. В пленарната зала се гласува новият АПК, а предложението да се въведе мълчаливо съгласие идва от група народни представители и не се подкрепя от Комисията по правни въпроси. Комисията подкрепя предложението на вносителя (МС), което предвижда и досега действащия текст на мълчаливия отказ. Дебатите са разгорещени. Мълчаливото съгласие се подлага на две гласувания (след молба за прегласуване), като и при двете има повече депутати „за” мълчаливото съгласие спрямо тези, които са „против” (63-41, 67-32). Въпреки това, народните представители масово гласуват „въздържали се” (64, 76), което означава, че текстът не се приема. Донякъде иронично, мълчаливото съгласие продължава да не е в сила в България, поради мълчанието на голяма част от народните представители и невъзможността (или желанието) им да изразят ясна позиция по въпроса.

В следващите месеци ИПИ ще направи всичко възможно дебатът за мълчаливото съгласие наистина да се състои и да доведе до реални промени в родното законодателство. На мълчаливото съгласие ще бъде посветен и специален текст в новото издание на книжката „България в международните класации – мерки за повишаване на благосъстоянието“ (виж тук), която ще излезе през есента и ще бъде изпратена до всички народни представители. 


Свързани публикации.