05-09-2013

Напредваме в класацията за конкурентоспособност, но заради изоставане на другите

Индексът за глобална конкурентоспособност е част от доклада за глобална конкурентоспособност на Световния икономически форум и се изготвя ежегодно от 2007 г. , когато заменя Индекса за растеж и конкурентоспособност. Той оценява способността на държавите да създадат условия, в които гражданите им могат да постигнат висок просперитет. Индексът се основава на 12 показателя, групирани в 3 категории. Всяка от тези категории има различна тежест за общата крайна оценка на държавата – Основните изисквания имат 40% тежест, Спомагателните фактори за ефективност – 50%, а Факторите за иновации и усъвършенстване – само 10%.

Позицията на България в класацията за конкурентоспособност

България се намира на 57-мо място в годишния доклад за глобална конкуретноспособност за 2013-2014[1], представен на Световния икономически форум. Страната се покачва с 5 места от миналата година, когато е поставена на 62-ро място. Въпреки това покачването в оценката на страната е незначително – от 4,27 миналата до 4,31 тази година. Непосредствено преди България в класацията се нареждат Коста Рика, Мексико и Бразилия, а след нея – Кипър, Филипините и Индия.

Таблица 1. Стойност на основните показатели

Оценка на показателите

В категорията „Основни изисквания” България се намира на 58-мо място спрямо 65-то миналата година, но точковото оценяване се подобрява само с 0,1. Това означава, че подобрената позиция не е резултат от реформи през последната година, а на влошаването на представянето на други страни. По показателя „Институции” страната отбелязва покачване с едно място, но остава близо до дъното на 107-мо място. Това се дължи главно на лошата оценка на ефективността на съдебната система, влиянието на организираната престъпност, бюрокрацията и липсата на прозрачност в държавната политика.

Инфраструктурата също отбелязва напредък с едно място до 75-то. В класацията обаче са отчетени резултатите от инфраструктурните проекти през изминалата година. Напредналото магистрално строителство изтегля страната по под-показателя „Качество на пътищата”, по който България бележи най-негативно представяне в показателя „Инфраструктура” със 17 места спрямо миналата година до 112-то място.

България се представя най-добре по отношение на макроикономическата стабилност, където достига 30-то място в класацията. Това се дължи на високата оценка за състоянието на държавния бюджет, ниските нива на инфлация и бюджетен дефицит. Страната се нарежда сред първите 50 и по показателя „Здраве и основно образование”, като бележи подобрение с четири места и достига 45-то място. Добрата оценка на България по този показател се дължи на слабото разпространение на болести като малария, туберкулоза и СПИН и високия дял на записване на децата в началното образование.

В категорията „Спомагателни фактори за ефективност” се отбелязва отстъпване с едно място и страната достига 60-то място. В три от шестте показателя има подобрение: „Ефективност на пазара на стоки” – понижение с две места до 81-во; „Степен на развитие на финансовите пазари” – понижение със седем места до 73-то; „Технологична готовност” – понижение с осем места до 44-то. Повишаването на ефективността на пазара на стоки се дължи на повишаване на износа, намалението на митническа тежест и намаляване на пречките пред външната търговия. По-добрата оценка на развитието на финансовите пазари се дължи на повишаване достъпа до заеми и по-висока оценка за защитата на правата. Добрата оценка на технологичната готовност традиционно се дължи на широкото разпространение и относително доброто качество на интернет в страната.

В останалите не само липсва подобрение, но и се наблюдава влошаване, което е най-значително в показателя „Ефективност на пазара на труда” – с цели дванадесет места назад до 61-во. Това се дължи на включването на нови под-индикатори към показателя – „Възможност за задържане на талант” и „Възможност за привличане на талант”. По тези два нови под-индикатора България се нарежда на 142-ро и 144-то място, оставайки след държави като Бурунди, Алжир, Бангладеш и Иран.

Влошаване има и в показателите „Висше образование и обучение” и „Обем на пазара”. Традиционно един от проблемите по отношение на образованието е качеството на управление на училищата. Другият основен проблем е недостатъчната квалификация на персонала, който също върви в негативна посока – влошава се с девет места до 127. В показателя „Обем на пазара” изоставането на България с една позиция може да се обвърже отново с промяната в начина на отчитане и включването на два нови под-индикатора – размера на БВП и износа като % от БВП.

Страната изостава значително в категорията „Фактори за иновации и усъвършенстване” – от 97-мо място през 2012 до 108-то през 2013 г. Това изоставане е вследствие изоставането на по двата показателя – „Степен на развитие на бизнеса” – с девет места до 106-то, и „Иновации” – с тринадесет места до 105-то, което пък се дължи на влошаване на конкурентните предимства, липсата на делегиране на власт и намаление на разходите на фирмите за иновации.

Графика 1. Стойност на основните показатели на индекса на конкурентоспособност на България

Мястото на България в Европа

Както е видимо от Графика 2, България се намира във долната част на класацията на европейските страни по показателя за конкурентоспособност. Все пак страната се покачва с 3 места спрямо миналата година до 24-то място.

Поради малката промяна в точките на България може да се направи изводът, че покачването в класацията се дължи по-скоро на изоставане на други държави, а не на положителни промени в страната. В настоящата класация Унгария и Словения намаляват оценката си по индекса до 4,25, а Кипър до 4,30, което в комбинация с минималното увеличение на оценката на България води до изпреварването им.

Графика 2. Мястото на България в Европа