Намаляване на данъците – единствен начин да компенсираме евентуалното отлагане на членството в ЕС

Европейската перспектива и евентуалното отлагане на присъединяването на България е един от малкото обединяващи мотиви за реформи в страната от дълго време. И това не е изненадващо – изглежда политическата воля за реални промени не достига в много случаи и често сме свидетели на непазарни методи и политика на намеса на държавата.

В миналия брой на Прегледа посочихме евентуалните икономически ефекти от отлагане на присъединяването на България в ЕС с една година.

Според ИПИ положителните ефекти от отлагането могат да бъдат подсилени, а отрицателните напълно компенсирани само по един начин – въвеждане на единна ставка от 10% за данък върху доходите на физическите лица, данък печалба и социалните осигуровки. Ето как това е възможно да се случи.

1) Ефект: Отлагане на пълна конкуренция на пазара на труд

Въпреки наложените от почти всички европейски страни преходни периоди за пълно допускане на граждани от новите страни – членки до пазара на труд, няколко страни вече изцяло приемат работници (Великобритания например). Независимо, че това е малка част от европейския трудов пазар, те все пак предоставят легална възможност на много българи, които в момента работят нелегално там да имат почти всички права на трудещи се и така да отпадне несигурността и големия разход на неформалната заетост. От гледна точка на България като изпращаща страна не малко значение имат парите, които се изпращат от работещите в чужбина и които се използват за издръжката на значителна част от населението в страната.

Решение : Единна ставка от 10% на социалните осигуровки ще има почти веднага следните положителни ефекти в страната – нарастване на събираемоста на вноските; излизане на светло на голяма част от хората, които в момента не плащат изобщо осигуровки; намаляване на разходите за труд на работодателите, което означава по-големи възможности за инвестиции и разширение на бизнеса. В допълнение към подобрената бизнес среда ще се наблюдава и ефект на отлагане на евентуална емиграция на български граждани и в по-късен етап дори завръщане на емигранти в страната.

2) Ефект: Фирмите ще имат повече време за съобразяване с изискванията на ЕС

Присъединяването на България към ЕС е съпроводено с прилагането и въвеждането на множество стандарти и регулации за бизнеса. Удължаването на срока за съобразяване ще предостави възможност за по-плавно протичане на този процес и разпределение на тази разходи във времето.

Решение : Всеизвестно е, че множеството регулации и стандарти на ЕС представляват огромно бреме за всички страни, които се опитват да отговорят на изискванията преди присъединяването си. Това е огромен товар за бизнеса, свързан с разход на средства, време за проучване, организация по въвеждане и обучение за прилагането на регулациите. Наред с обременяващите практики и процедури в страната, които имат нужда от опростяване и/или напълно премахване, данъчната тежест е основно бреме за бизнеса. Ако бъде въведен плосък данък от 10% за данъка върху печалбата и се намалят осигуровките до същото ниво, то ще е възможно този процес да бъде значително улеснен. Увеличаване на разполагаемите средства на фирмите ще насърчи предприемачеството и нормата на реинвестиране, ще улесни закупуването на нови машини и въвеждането на нови технологии. В резултат българските фирми ще са конкурентноспособни при пълното отваряне на страната ни за европейския пазар без това да става с цената на непосилни разходи.

3) Ефект: Отлагане на фалита на неефективните фирми

Големите разходи за съобразяване с европейските изисквания ще са причина за фалити на немалка част от българските компании и то предимно в по-малките райони на страната, където инвестициите са на по-ниско ниво, а безработицата е по-висока от средната за страната. Отлагане на членството ще измести с една година тези фалити във времето и ще продължат да съществуват неефективни, ниско производителни работни места.

Решение : Ниските данъци биха могли да предотвратят фалита на много компании и да създадат дори нови работни места. Когато по-голямата част от печалбата остава във фирмата, то тя може да си позволи обучение на персонала, с което да повиши производителността на труда. Тя може да закупи нови машини, с което ще повиши ефективността на дейността си. И не на последно място, фирмите ще излязат на светло тъй като разходите за укриване ще бъдат по-големи от това да се плащат всички данъци.

4) Ефект: По-малко неефективни средства, изхарчени за определени групи

Предвидените средства за страната ни след присъединяването са основно за продължаване на структурните реформи и подпомагане на селското стопанство. Наред с нарастване на администрацията, която ще управлява, контролира и администрира тези средства, можем да посочим и други негативни ефекти – стимулите за развиване на определени дейности ще се променят – целта ще е получаване на европейски помощи; една четвърт от тези субсидии трябва да бъдат финансирани от държавния бюджет – налагат се допълнителни разходи, които ще се финансират от всички данъкоплатци; част от получаващите субсидии няма да създават нови работни места и добавена стойност, а единствено ще се възползват от средствата. Отлагане на момента, в който европейските фондове ще се харчат по този начин, ще осигури повече време на фирмите, които реално създават заетост и допълнителна стойност в икономиката да повишат конкурентноспособността си. Също така ще има по-малко изкривяване на цените, което е резултат от субсидиите.

Решение : Незабавното въвеждане на плосък данък за доходите на физическите лица, данък печалба и социалните осигуровки ще стимулира бизнес активността на всички субекти в икономиката – от най-малките фирми до големите компании; наред с всички, заети в частния сектор, част от държавните служители ще видят възможност за развитие на собствен бизнес и ще предпочетат този вариант. По този начин няма да се случи ситуация, подобна на Гърция, където общата данъчна тежест е висока, земеделските стопани получават субсидии от ЕС и липсват реални стимули за нови инвестиции, растежът е малък, делът на сивата икономика е на едно относително стабилно ниво, а доходите са едни от най-ниските в Европа.

5) Ефект: Възможност за нарастване на инвестициите

Причината за по-голямата част от чуждестранните инвеститори да изберат България е сравнително високата доходност, която постигат (като се отчете рисковият фактор) в сравнение със Стара Европа. Вариант отлагане на присъединяването към ЕС и запазване на политическа стабилност в страната ще означава още една година на засилен интерес от страна на по-рискови инвеститори. Това ще стане обаче единствено ако страната успее да гарантира сигурността на направените инвестиции.

Решение : Най-сигурният начин за привличане на инвестиции в страната е осигуряване на максимално благоприятни условия за инвеститорите. Намаляването на данъците играе ролята на магнит за всеки инвеститор и за всеки, който иска да започне нов бизнес. От друга страна данъчната реформа ще позволи осъществяването и на другите промени, без които страната ни не може дългосрочно да постигне стабилен икономически растеж – развитие на инфраструктурата, инвестиции в нови технологии и повишаване на квалификацията на работната сила и т.н.

Вместо заключение

Проявяването на посочените ефекти зависят значително от политическата стабилност в страната. Волята на управляващите да подобрят бизнес средата и да приключат по-скоро с важни реформи (съдебната реформа, борба с корупцията и т.н.) е основната причина за повишаване на благосъстоянието на хората. В тази връзка най-важната стъпка към подобряване на условията за правене на бизнес е намаляване на общата данъчна тежест в страната. Това би имало най-голям и всеобхватен ефект върху икономиката и би компенсирало в значителна степен евентуално негативни ефекти от отлагане на членството на страната в ЕС. И всички положителни ефекти от намаляването на данъците ще бъдаткато резултат от усилията на гражданите, а не на активните мерки на държавата.