Най-после – нов закон за образованието
След като през последните три-четири години няколко пъти се писаха версии на нов закон за образованието, правителствата се сменяха, а Европейската комисия продължаваше да настоява за приемане на закон, последното правителство се позадържа достатъчно, за да напише и приеме нов закон за образованието. След една година обсъждания и спорове и няколко поредни липси на кворум през тази седмица, в сряда депутатите най-после приеха окончателно новия Закон за училищното и предучилищното образование.
Още при публикуването на проекта за Закон изготвихме становище по основните промени, залегнали в него. Впоследствие някои текстове на проектозакона се промениха. В крайна сметка законът предвижда:
- възможност за държавна субсидия за частните училища. Проблемът тук е, че първоначалният замисъл държавата да субсидира децата, а не училищата ( независимо дали са частни или държавни), сериозно се изроди. В крайна сметка частните училища ще могат да получават субсидия от бюджета, но ще трябва да обучават 20% от учениците си безплатно и ще трябва да събират такси само за дейности извън покриваните от държавата. Тези условия предполагат дискриминация на частните училища и нов канал за корупция и злоупотреби с цел облагодетелстване от „безплатния обяд”. Предвид това частните училища вече заявиха, че надали биха се възползвали от държавната субсидия. За тези проблеми вече писахме тук.
- бюджетът за образование да има долна граница. В новия закон се предвижда бюджетът за образование да не е по-нисък като процент от БВП спрямо този за предходната година. Вече изчислихме, че ако се вземе прогнозата на министерството на финансите, разходите за образование за следващата година би трябвало да се увеличат автоматично с минимум 20 млн. лв., без нищо срещу това.
- училищата да имат малко повече автономност. Увеличаването на автономността на училищата многократно се описва в законопроекта, но навсякъде се предвижда автономността да се прилага в съответствие с държавните образователни стандарти. Първо, държавните обществени стандарти като цяло регулират целия процес на образованието. Второ, те все още не са разписани, въпреки че МОН се занимава с тях още от началото на годината.
- да се разреши домашното образование. Текстовете, позволяващи самостоятелно образование по желание на родителите, се запазиха във финалния вариант на закона. Въпреки всички положителни страни на домашното образование (вече коментирахме), все пак законът предвижда то да се осъществява изцяло по държавните образователни стандарти, което също опорочава замисъла за съществуването на такава алтернатива и ограничава нейното поле за действие.
- да се преструктурират съществуващи институции и да се създадат нови структури. Помощните училища се преобразуват с Центрове за подкрепа на личностното развитие, сформират се Специализирани обслужващи звена и Национален инспекторат по образованието. Функциите на новите структури звучат пожелателно и предвид неефективността на администрацията, трябва да мине време, за да се види дали реално ще вършат някаква работа или ще са поредното раздуване на бюрокрацията.
Ще продължаваме да коментираме всяка от промените и в следващите бюлетини. Като се има предвид, че толкова наглед логични теми и плахи промени се обсъждаха цяла година (след няколко години неуспешни опити), само можем да гадаем как изобщо би се случила истинска реформа към пълна автономия на училищата, финансиране на учениците, а не на училищата и по-качественото образование.
Проектът „Активно гражданство и добро управление в борба с бедността” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.
Страница на проекта: www.bednostbg.info
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.
