Най-добрата сделка ever

Всеки, който e разглеждал Twitter профила на Доналд Тръмп, e наясно, че мненията и позициите му се менят със скоростта на мартенско време. Затова и не е изненада, че след седмици на нападки срещу различни държави от ЕС на най-разнообразни теми – от износа на германски автомобили до спазването на ангажимента в рамките на НАТО за дял на разходите за отбрана в БВП, срещата му с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер тази седмица се увенча с успех и създаде възможности за чувствително подобряване на търговските и политическите отношения между САЩ и ЕС.

От търговска война към нулеви мита

От самото начало администрацията на републиканския президент носи вълни от лоши новини за световната търговия – оттеглянето от няколко подготвяни дълги години споразумения за свободна търговия, повишаването на митата върху основни суровини, насрещните мита с Китай, които заплашват да вредят все повече на американските потребители и бизнес, конфронтацията с традиционни съюзници като Канада и Южна Корея. Тазседмичните преговори с ЕС обаче носят надежда за по-спокойно бъдеще, в което търговските конфликти на администрацията на Тръмп са съсредоточени върху Източна Азия. Въпреки че на този етап разполагаме само с политическа декларация, а не с конкретно споразумение, изказването на двамата лидери дава достатъчно основания за коментар; тук ще се спрем на основните обсъждани мерки.

1) Договаряне на нулеви мита и премахване на нетарифните ограничения, както и липса на субсидии за индустриални стоки – това, за жалост, не включва автомобилите. Явно свиването на вноса на германски автомобили в САЩ е било сред основните изисквания на американския президент и той е успял да си го извоюва. Въпреки това премахването на митата върху останалото индустриално производство несъмнено ще е от полза и за двете страни: за европейските износители заради по-лесния достъп до американския пазар, а за американските – като потенциална посока за преориентиране след свиването на азиатските им пазари. Премахването на митата върху значителна част от търговския обмен дава надежда, че поне част от идеите на обсъжданото няколко години и после изоставено Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (TTIP) могат да видят бял свят. Освен индустриалното производство в преговорите става дума и за облекчаване на търговията с медикаменти, химическа и фармацевтична продукция, което отново насочва към обхватно споразумение в бъдеще.

2) Отказ от налагане на допълнителни мита между ЕС и САЩ – временна, но необходима мярка, която ще даде време за преговори и постигане на ново, постоянно споразумение. И двете страни печелят от това – ЕС си гарантира, че в хода на преговорите ще остане извън полето на ескалиращата търговска война на Тръмп с немалка част от останалия свят, а САЩ си осигурява сигурност и спокойствие по един от ключовите фронтове, където да може да води битките си с инструментите на дипломацията, а не на едностранните декларации. Бизнесът и от двете страни пък може да се радва на глътка въздух, че поне в една посока средата и условията, в която работи, няма да се променят кардинално в близко бъдеще. Трябва да отбележим, че тазседмичната среща беше последният момент, в който това можеше да се случи, тъй като и Тръмп, и Юнкер пристъпиха към нея с готови мита „в джоба си“, в случай че тя се провали.

3) Повишаване на износа на американски втечнен природен газ (LNG) за Европа – ръстът на вноса на американски втечнен природен газ за ЕС може да бъде единствено приветстван. По данни на Евростат, през 2017 г. Русия отговаря за 37% от вноса на природен газ в ЕС, докато САЩ падат под петпроцентовата бариера на групата „останал свят“.  LNG като цяло не играе голяма роля в общия внос на ЕС на природен газ, но новите обещания дават основания да смятаме, че това ще се промени в бъдеще на фона на повишаването на потреблението през последните години и допълнителния очакван ръст в бъдеще. Във всеки случай повече конкуренция на руския внос винаги е добре дошла, най-малкото от гледна точка на цените както за отделните страни членки, така и за крайното потребление. От значение обаче тук е и нуждата от подобряване на инфраструктурата, която ще бъде необходима при евентуално увеличаване на дела на вносния LNG на стария континент. Тъй като не са споменавани нито обеми, нито цени, то засега е прекалено трудно да се оценява ефектът от тази договорка.

4) Промяна на правилата на Световната търговска организация – Тръмп не крие, че смята правилата на СТО за вредни за САЩ и търговската им политика; заплашвал е дори да изтегли страната си от организацията. Планираните промени са в областта на защитата на интелектуалната собственост, субсидиите за индустрията и поведението на държавните фирми – все проблеми, които излизат на преден план при фирмите и държавите, които си имат вземане-даване с Китай и китайски бизнеси. В този смисъл тук има основания да говорим за формиране на атлантически фронт. Основният проблем пред анализа тук отново е липсата на конкретика. Можем обаче да сме сигурни, че ако президентът е успял да си осигури подкрепата на ЕС за желаните промени, то прокарването им ще е много по-лесно отколкото ако САЩ се бяха опитали да правят това едностранно.

5) Повишаване на вноса на американска соя в ЕС – тази мярка касае най-вече производителите на соя в САЩ, тъй като те бяха сред най-засегнатите от митата на Китай. Тази част от договорката най-вече демонстрира желанието на Тръмп да се бори за интересите на бизнеса (и избирателите) си, а ЕС да помага там, където това се налага.

Какво липсва?

Соята настрана, „слонът в стаята“ очевидно е земеделието. В публичните изказвания липсва обсъждане на сектора, който ЕС най-ревностно защитава и най-силно субсидира. Регулирането на търговията със земеделски стоки и субсидирането им няма как да не е сред ключовите точки на преговорите около бъдещо споразумение. Ако съдим по CETA и JEFTA, именно около правилата за внос на земеделска продукция най-вероятно ще се завърти значително обсъждане и търкания, като защитата на интересите на земеделските производители винаги е след ключовите позиции, от които ЕС не отстъпва при такива преговори.

Другото, което липсва, е ангажирането със срокове. Не е известно дали ново споразумение би било основано на изоставеното TTIP, но ако не е, то преговарянето на ново отначало би отнело години. В контекста на бурните развития на световната търговска сцена, до сключването му средата най-вероятно ще се е изменила коренно.

Пътят напред

Най-важният резултат от срещата е избегнатото въвличане на ЕС във все по-обхватната търговска война на САЩ, запазването на близките отношения между традиционни съюзници и успокояването на страховете на бизнеса от двете страни на Атлантика. Дори изпълнението на част от договорките между Юнкер и Тръмп би било голяма победа за свободната търговия. Следва само да се надяваме, че няма да паднат в жертва на изменчивите настроения на американския президент или на европейските групи за протекционистичен натиск.