Национални програми за действие по заетостта – прахосване на средства или ефективен инструмент на трудовия пазар

Институтът за пазарна икономика публикува изследване на Петър Пенев (стажант в ИПИ в периода ноември 2011 – януари 2012). Представяме ви резюме на изследването. Пълният текст на доклада е достъпен тук.

 

Резюме

Настоящето изследване проследява дейността на Агенцията по заетостта (АЗ) и оценява ефективността на политиката ѝ по отношение на трудовия пазар през периода 2008 – 2010 година. За тази цел се прави преглед на администрираните от Агенцията национални програми и проекти за заетост и обучение. В анализа са ползвани данни от документи, получени от АЗ по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Изследването не си поставя за цел да коментира концептуално дали би следвало българското или което и да е друго правителство да преследва такива програми или не. Тук се опитваме, приемайки че политически е решено да се отделят бюджетни средства за такива програми, да оценим на база наличната информация как тези програми работят и доколко са ефективни.

Дейността на АЗ през разглеждания период се характеризира с определени постижения, сред които попадат:

  • Идентифициране на уязвимите групи на пазара на труда (безработни младежи, хора с увреждания, неквалифицирани и нискоквалифицирани лица) и разработване на мерки за тяхната интеграция чрез повишаване на квалификацията им и осигуряване на заетост.
  • Следване  на целите заложени в Националния план за действие по заетостта (НПДЗ).
  • Интеграция на информационните технологии в работата на АЗ и предоставянето на електронни услуги както на търсещите работа, така и на работодателите.
  • Оптимизация на размера на направените разходи от агенцията в съответствие с влошаването на икономическата обстановка в страната.

Изследването разкрива на преден план и редица проблеми и слабости на националните програми за действие по заетостта, сред които могат да бъдат откроени:

  • Фокус на дейността на Агенцията върху намаляването на отчетената безработица, а не върху увеличаването на реалната и трайна заетост. Поради това, че програмите имат като резултат основно временното намаляване на отчетената безработица, а не трайното увеличаване на заетостта на българските граждани, е невъзможно устойчивото решение на проблема с относително по-ниската заетост на населението в трудоспособна възраст в България в сравнение с това на ЕС.
  • Прекалено усложнени процедури на администриране на отделните програми, създаващи прекомерна бюрократизация и излишни разходи. 
  • Неефективно планиране на разходите и обхвата на отделните програми. Това поражда практиката да се залага по-висок от необходимия за изпълнението на дейността бюджет и  намалява ефективността на АЗ.
  • Липса на комуникация (или прекомерна бюрократизация) между АЗ и други държавни структури, имащи отношение към дейностите по програмите. Този проблем увеличава разходите за администрирането на разглежданите програми и отклонява ресурси, които биха могли да бъдат използвани за дейности по реалните цели на АЗ, а именно увеличаване на заетостта и справяне с продължителната безработица.
  • Липса на ясно откроена цел на дейностите по определени програми или поставяне на две несъвместими цели пред една програма.

С оглед на тези проблеми се откроява необходимостта за реформиране на националните програми за действие по заетостта. Възможните промени в отделните програми са разгледани в детайли в изследването. Сред тях като най-належащи се откроявят следните:

  • Определяне на продължителността на минималния срок на сключените трудови договори по програма “Старт в кариерата” в зависимост от характера на правоотношението; намаляване или премахване на този срок в случаите, когато продължителността на договора няма отношение към изпълнението на дейността. Това ще повиши ефективността на програмата и ще засили интереса на работодателите от частния сектор към нея.     
  • Основната тежест по организацията на програмата “Лични асистенти” следва да се поеме от Агенцията за хората с увреждания (АХУ) и Агенцията за социално подпомагане (АСП), а не от АЗ, тъй като програмата на практика не създава нова заетост, а представлява плащане от страна на държавата за вече осъществявани грижи. Този компонент на програмата представлява форма на социално подпомагане, а не мярка за повишаване на реалната заетост.
  • Премахване на ограниченията по отношение на вида работни места, които се финансират по НП „От социални помощи към заетост“. Към момента могат да се наемат лица на позиции, свързани с „общополезни и социални дейности”, както и дейности „за подобряване на условията за труд и работната среда” и дейности от основното промишлено производство на предприятията. Така безработните лица не могат да бъдат наети на административни длъжности, а също така не могат да участват в строителството.
  • Активно включване на работодателите в процеса на подбор и квалификация на участващите в определени програми лица (например, проект за младежи, напуснали училище, НП „От социални помощи към заетост”).
  • Промяна в съществуващата регулативна рамка за постигането на целите по определени програми (НП „Помощ за пенсиониране”, НП за заетост и професионално обучение на хора с трайни увреждания). 

Свързани публикации.