„Начальство лучше знает“ или за недомислията в законопроекта за туризма
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
Комисията прие променени текстове от проектозакона за туризма преди второ четене в пленарна зала. Общият дух на закона е в руслото на известната руска поговорка, че началниците знаят по-добре от всички останали. Прецедентите и утвърдените окончателно гласуване в пленарна зала хипотези с дългосрочни въздействия върху тази промишленост засега са следните.
1/ Вече писахме, че основен мотив на законопроекта е съобразяването на вътрешното законодателство с Директива 314/1990 на ЕС. Стана дума и за това, че директивата регулира една материя и има една цел („да приближи законодателството и административната уредба на страните-членки по повод туристическите пакети, продавани на територията на общността“), а българският проект предполага намеса на правителството в една дузина стопански дейност и има не една, а пет цели.
2/ Правилото е, че на един разрешителен или регистрационен режим по правото на ЕС при хармонизирането му в България се получават три-четири режима. Регламентирането на туризма очевидно ще бъде крайно тежък случай на такава хармонизация. Тепърва ще стане закон и тогава ще се разбере окончателно с колко нови режима е натоварена администрацията.
3/ В досегашния вариант на проекта се казваше, че законът цели „да осигури условия за развитие на туризма като отрасъл с важно икономическо и социално значение“. Подчертаните думи сега са заменени с „приоритетно значение“. Смисълът на фразата не е по-точно определим, но това е първото приложение на идеята за „приоритетни“ (на български вероятно трябва да се каже „първостепенни“) отрасли, издигнати преди няколко месеца от програмата за управление на правителството. Изглежда вече е положено началото на традиция, според която правителството решава коя промишленост води икономиката. Както се опасявахме, това ще доведе на опашка пред министрите като представители на другите „приоритетни отрасли“, за да им направят закон, така и представители на други промишлености, които ще искат и те да бъдат обявени за „приоритетни“. Вероятно тази опашка ще бъде непосредственият практически резултат от закона.
4/ Друга интересна задача на проектозакона е да „определи правата и задълженията на „лицата, имащи отношение към туризма“. Същественото тук е фриволното боравене със законодателния език. Много хора „имат отношение“ към туризма. Затова и народните представители се опитват да добавят към закона и „културата“, „туристическата интерпретация на културни ценности“, „транспортните услуги с туристическа цел“, „предоставянето на … високопланински и други климатични ресурси“ и т.н. В крайна сметка комисията сметна, че част от тези предложения „се отнасят към други закони“, а други се включват в удобно широкото определение на туризъм.
5/ Проектозаконът е прецедент и с описанието на особена „стопанска дейност“. (Това понятие не е определено никъде в законодателството.) Туризмът е „съвкупност от специфични стопански дейности, осъществявани в туристически обекти и насочени към създаване, предлагане, реализация и потребление на стоки и услуги, които формират туристически продукт“. Казано е с изящна тавтология: туризмът е туристическа дейност, в туристически обект, с туристически продукт. Тайната на приемането на тази тавтологията е, че се търси законово основание на фактическата работа, която ще трябва да се върши след приемането на закона. А това ще бъде лицензиране на дейности, категоризиране на обекти и контрол върху услуги.
6/ След като има работа – някой трябва да я върши. И това са длъжностните лица от министъра на икономиката през областните управители до общинската администрация. Първоначалната идея за закона бе да има и междуведомствен съвет по туризма. Този замисъл претърпя известна промяна и вместо само министерски служители, сега в него половината членове ще са представители на бранша. Но съветът ще бъде председателстван от министъра на икономиката. Изобщо не е лошо да се знае, че в туризма сътрудничеството между мести власти и предоставящите услугата гостоприемство (не е спомената в нито едно от всеобхватните определения на законопроекта) е от ключово значение. Ако полицията не си върши работата, туристите ще идват само при желание да рискуват живот и имущество. Ако общината не изнася навреме боклука, може да се очаква, че посетителите ще стават по-малко. В момента не може да намерите пътя за Мелник, понеже няма табела на отклонението от път Е79. Списъкът може да бъде продължен. Не е ясно защо законът трябва да каже, че замислите на туристическата промишленост трябва да станат част от областните планове за развитие. „Отабеляването“ и работа на чистотата и полицията са достатъчно очевидно условия на гостоприемството. Обстоятелството, че те житейски не винаги се случват с нужното качество, още не означава, че бидейки част от някакви планове, положението ще се промени. Какво става, ако нещо е включено в план за развитие, но не се осъществи? Нищо.
7/ Покрай многото държавни длъжности и учреждения в обсъждането стана дума и ролята на гилдиите и камарите от туризма. Туристическата гилдия искаше да се занимава с категоризацията на „туристическите обекти“. А те биват: „средства за подслон“, „места за настаняване“, „заведения за хранене и развлечения“, „места за упражняване на туроператорска дейност“, „национални паркове музеи и пр.“ и „места за предлагане и потребление на допълнителни туристически услуги. Разбира се, гилдиите имат понятие най-вече от хотели и ресторанти. Затова и предложението беше те да се занимават с определянето дали те заслужават две или три звезди. (Четири и пет звезди са отговорна работа и минават на друг режим.). Някои народни представители искаха да тази работа на някоя от действащите организации. Идеята бе спряна от липсата на доверие у туроператорите спрямо собствениците на хотели и ресторанти.
