На колко се осигуряват българите?

Темата за осигуряването на българите традиционно повдига интересни въпроси: Колко души са осигурени? На колко се осигуряват? Колко души се осигуряват на минимума и каква част от тях послъгват? Колко души се осигуряват на максимума? Има ли развитие през години и как се движат осигурените по доходни групи/интервали? Това са все теми, които отдавна ни вълнуват и ето, че сега вече разполагаме с официални данни от НОИ, които могат да хвърлят светлина върху някои от тези въпроси. В случая ще разгледаме движението на осигурените по доходни групи през последните пет години.

Данните, с които разполагаме, обхващат над 90% от осигурените лица[1] в страната – това са работещите при първа, втора и трета категория труд, както и самоосигурените лица, включително земеделските производители. На практика, това са почти всички осигуряващи се в частния сектор, тоест разпределението и движението им по доходните групи на осигуряване разкриват реалности за родната икономика, дори и имайки едно на ум за сивата икономика .

Данните представяме в четири основни доходни групи, като под доходи се разбира средномесечен осигурителен доход. Въпросните доходни групи на осигуряване са: до 300 лв., от 301 до 500 лв., от 501 до 1000 лв. и над 1000 лв. Данните могат да бъдат допълнително разбити, но ги представяме така, за да избегнем излишни обърквания от промяната на максималния осигурителен доход през годините, например. Броят лица във всяка една от тези доходни групи на осигуряване в периода 2007-2011 са представени по-долу.

Източник: НОИ & ИПИ

Данните могат да бъдат интерпретирани по много начини, но като че ли аргументът за средната класа се налага от само себе си. През 2007 г. над половината от всички осигурени в частния сектор са се осигурявали на месечна заплата под 300 лв. Като прибавим към тях и тези в групата от 301 до 500 лв., то 4 от всеки 5 осигуряващи се българи са го правили на месечна заплата под 500 лева (трима от тях са го правили на заплата до 300 лв.). Това, което имаме днес след бурния ръст през 2008 г. и последвалия тежък удар на кризата, е много по-различно. От тези тримата, които се осигуряваха на заплата до 300 лв. е останал само един. Другите двама вече го правят на по-висока заплата в рамките на 301-500 лв., а четвъртият вече категорично се осигурява на заплата над 501 лв.

Гледайки графиката не можем еднозначно да определим какво е средната класа – определение, което по принцип философски и икономически е трудно да бъде дадено. Въпреки това, можем да направим следното сравнително категорично твърдение – трябва ни повече зелено и по-малко синьо на тази графика. С други думи, хората, които се осигуряват на заплата близо до средната в страната да бъдат значително повече от тези, които се осигуряват на нива близки до минималната заплата. Това като че ли се случва през последните пет години, както заради икономическия растеж и ниските данъци, така и заради кризата и загубата на работни места.

Ефектът на кризата наистина се вижда на тази графика и потвърждава досегашните наблюдения – най-сериозен е ударът по нискоквалифицираните работници, които са се осигурявали на нива, близки до минималната заплата в страната. В периода 2008-2011 г. осигурените лица в частния сектор намаляват с поне 260 хил., като този ефект е почти изцяло за сметка на осигуряващи се на нива близки до минималната заплата – огромен срив през 2009 и 2010 г.

Накратко, данните за осигуряващите се по подоходни групи показват някакво утвърждаване на средната класа през последните години, което обаче е сериозно подкопано от срива в заетостта през 2009 и 2010 г. Данните за осигуряващите се на максимума (2000 лв.) за периода 2008-2011 г. също показват по-малко проблеми при висококвалифицираните кадри, както и раздвижване през 2011 г. – вече близо 100 хил. души се осигуряват на максимума.

 Източник: НОИ & ИПИ

[1] Липсват единствено осигурените от работодатели лица, които не попадат в трите категории труд (осигурените лица в специалните дейности, държавните служители, осигурените лица, работещи без трудови правоотношения и лицата, включени в Програмата от социални помощи към осигуряване на заетост и др.) – това са около 250 хил. лица