На кого дължи пари българското правителство?

В началото на седмицата, МФ пусна в обращение нова правителствена бенчмаркова облигация с оригинален матуритет от 10 години и 6 месеца в обем от 45 млн. лв. Интерес към емисията отново не липсваше – общият номинал на заявените поръчки достигна 154 млн. лв., т.е. търсенето превиши предлагането три пъти и половина. Факт е, че България е една от малкото страни в ЕС с нисък държавен дълг – по последни данни за ноември 2010 той е 14.4% от БВП. Това равнище е далеч под референтното ниво от 60%, определено в Пакта за стабилност и растеж като максимално допустимо с оглед запазване финансовата стабилност на страните в ЕС.

Ниското ниво на дълга е повод за гордост за родните политици пред Брюксел и един от безусловно изпълнените критерии за приемането ни в еврозоната. Разбира се, още не е късно МФ да пристъпи към неговото „контролирано увеличаване” до 25% от БВП, каквато е и една от подцелите на стратегията за управление на държавния дълг 2009-2011 г. Не че е невъзможно, но засега по-скоро е малко вероятно. Графиката по долу представя кои всъщност са държателите на български държавен дълг[1] към момента.

 

 

 

От графиката е видно, че най-значимият източник за финансиране на правителството са ДЦК емисиите, които финансовото министерство пласира на вътрешния пазар. Техният обем през последните години значително се повиши, като едновременно с това приоритет се постави върху емитирането на средносрочни и дългосрочни ДЦК. По данни на МФ, средната продължителност в години на ДЦК емисиите в обращение към ноември 2010 е 8.73. Купувачи са местните банки и инвестиционните посредници (първични дилъри), които рядко препродават закупените от тях ДЦК на вторичния пазар.

 

Какви са плановете за 2011 г.?

През тази година МФ планира да изземе допълнително 430 млн. лв. от вътрешния пазар, с което брутният размер на емитираните ДЦК ще достигне около 1 млрд. лв. Сумата не е никак малка, като се има предвид колко ефективно харчи държавата. Предвижда се и бонус за банките, които видно от резултатите на проведения първи ДЦК аукцион за тази година, ще продължат да кредитират активно бюджета. Бонусът е подготвения от правителството Закон за ограничаване на плащанията в брой, който ще даде допълнителен бизнес за банките.

Всъщност, Борисов не би трябвало да се сърди на българските граждани, че не били предприемчиви и “държат парите си на депозит в банка понеже било най-лесно”, след като именно техните пари той използва за покриване на дефицитните си харчове. Поведението на гражданите е съвсем рационално като се има предвид, че възможностите за инвестиции и започване на бизнес в условия на все още несигурна икономическа среда са твърде ограничени и рискови.

 


[1] Държавният дълг не включва държавногарантираните заеми, които към ноември 2010 са 1.7% от БВП.


Свързани публикации.