На 27 май празнуваме ден на свободата от правителството!

 

27 май 2009 година е денят на свободата от правителствена намеса в България през тази година според изчисления на Институт за пазарна икономика. На тази дата ще отбележим  деня, в който гражданите символично спират да работят за правителството и започват да работят и печелят за себе си.

Необходими са средно 147 дни в годината на данъкоплатците да изработят и попълнят държавната хазна с предвидените приходи в държавния бюджет през тази година. На графика 1 е показано колко дни работи средно един гражданин за различните данъци и квазиданъци, които събира правителството. Най-много, 46  дни в годината работим за събирането на ДДС, 30 дни – за да платим социалните си и здравни осигуровки, 25 дни – за преки данъци (данък върху доходите и корпоративен данък), 21 дни – за акцизи и 25 дни – за други приходи под формата на местни данъци и такси, мита и др.

Графика 1: Дни, за които работим за различните приходи в бюджета

Източник: ИПИ

 

 

 

 

 

 

 

 

На макроикономически език датата 27 май се равнява на преразпределение на държавата в икономиката в размер на 40,2% от БВП. Като в този дял не влизат пропуснатите ползи и загубите за икономиката от регулаторната тежест върху бизнеса. В условията на глобална икономическа криза е задължително да се преосмисли ролята на държавата именно по линия на изземване на доходите на хората и бизнеса и намаляване на бюрократичния товар.

В свое изследване Данъчен стимул като отговор на кризата Симеон Дянков и Георги Ангелов показват, че намаляването на данъчната тежест и съответно намаление на размера на държавата като процент от БВП чрез рационализиране и премахване на излишни публични разходи би стимулирало икономиката и би дало глътка въздух на бизнеса и гражданите да се справят по-лесно с негативните последици от финансовата криза. Положителните ефекти от подобна политика са по-голяма заетост, повече производство и по-голям икономически растеж в сравнение с политиката, при която правителството приема пакет фискални мерки за раздаване на субсидии и помощи за избрани целеви групи[1]. Последното неминуемо води до по-голяма намеса в икономиката и по-малко свобода на гражданите, защото не трябва да забравяме, че няма безплатен обяд – всеки лев, който бюрократите разпределят по различни програми и направления, трябва първо да бъде изработен от нас, данъкоплатците.

 


[1] Коментар относно негативните ефекти от фискалните стимули, които се обсъждат в САЩ по повод кризата, може да прочетете в статията на Frank Shostak на страницата на института Мизес.


Свързани публикации.