Мотиви срещу проектозакона за гилдиите на проектантите*

Още в самото начало на американската автомобилна индустрия, една групафирми правят опит да монополизират надпреварата в техния сектор. През 1903г. 11 производители на коли учредяват Асоциацията на лицензираните авто-производителипод предлог, че ще предпазват обществото от “ненадеждни нови предприятия”.Авто-производителите нямат право да присъстват на пазара, ако не станатчленове на Асоциацията и не плащат като членски внос процент от продажбитеси. Асоциацията от своя страна има право да решава на кой да бъде предоставентакъв лиценз и на кой не. Един от първите отхвърлени кандидати е Хенри Форд.Неговата Ford Motor Company, създадена на 16 юни 1903 г., изглежда е точнотова, което Асоциацията нарича “ненадеждно ново предприятие”. Въпреки отказаХенри Форд остава в бизнеса и започва да преследва целта си да “превърнеавтомобила от лукс в необходимост”…. През първите 15 месеца в бизнесаФорд успява да продаде 1 700 автомобила, а след 10 години неговата компанияпроизвежда 300 000 возила годишно, което е половината от производствотона коли в САЩ, като до 1911 г. неговото производство е”нелегално” споредгилдията**.

Основният мотив срещу закон за картелизацията на даден сектор е това, чене можем да предвидим дали той няма да попречи на хора като Хенри Форд давлязат в бизнеса. Невъзможно е да околичествим потенциалната загуба от възпрепятстванатаконкуренция. Все пак за хората, които все още вярват в легитимността наподобен закон, представяме следния коментар.

Бъдещият Закон за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционнотопроектиране продължава традицията на монополизирането на отделни секторичрез държавна принуда и доотъпква пътеката за подобни регулации в другиотрасли на икономиката. Въпреки че законопроектът е абсолютно несъвместимс основните принципи на отношенията в свободното общество (защото правителствотоограничава свободата на договаряне и въвежда привилегирована позиция загрупа граждани), ще се опитаме накратко да посочим и няколко конкретни мотивисрещу него. Считаме, че е важно да обърнем внимание на някои конкретни ипреки ефекти от законопроекта, както и да напомним как подобен сигнал променястимулите на всички участници в икономиката.

1. Законът създава две квази-държавни гилдии, като на тях се падат изключителнитеправа да решават кой има право и кой не да участва на пазара на проектантскиуслуги. Разбира се с официалния мотив, че така се защитават “общественитеинтререси”, гилдиите придобиват статут на картелна структура от възможнонай-негативен за конкуренцията вид: създадена и подкрепяна от държавата,без възможност независими играчи да влязат на пазара или да сформират независимагилдия. Преките ефекти от принудителната монополизация на двата секторасъдържат най-малкото следното:

§ натиск нагоре върху цените на проектантските услуги; нещо повече, гилдиитеще “определят и актуализират” минималните цени на проектантските услуги(чл. 6, т. 7)
§ ограничено предлагането на тези услуги, както и стимули за създаване начерен пазар на проектантските услуги;
§ по-малко стимули за подобряване на качеството на тези услуги;
§ повече стимули за неформално практикуване на тези професии със всичкитефискални ефекти от това;
§ липса на механизъм на пазарен подбор и следователно среда за динамичноповишаване на производителността в тези сектори.

2. Законопроектът съдържа имплицитно признание за слабостта на съдебнатасистема и неефикасността на защитата на правата на собственост и изпълнениетона договорите в българската среда за правене на бизнес. Така например споредчл. 5 гилдиите “оказват съдействие за защита на авторските права на архитектаи инженера”, а пък според чл. 6 (т.6) те “спомагат за разрешаване на споровемежду техни членове и между членовете им и трети лица”. Законодателнотопризнание за недобра съдебна система е сигнал за предпазливост при инвестициив България.

3. Държавата продължава да произвежда позитивни права, като в конкретнияслучай става дума за право да работиш като архитект или проектант.(За друга група позитивни права вж. линк към “Илюзията на социалната приватизация”).Освен тоталната им нелегитимност, те представляват нонсенс в контекста наотношенията между рационални хора, които участват в доброволна размяна.

4. Разходите по прилагането на закона (включително създаването и поддържанетона регистри, провеждане на процедури по издаване на лицензи и др.) ще бъдатпрехвърлени върху потребителите на проектантските услуги. Въпреки че е труднода оценим какъв ще е обемът на тези разходи, вероятно ще има тенденция къмтяхното увеличаване поради липсата на мотивация за ефективно харчене начуждите ресурси.

5. Накрая, но не и по-важност, това е още един пример, с който могат дасе аргументират представителите на други професии, когато решат да лобиратза принудителна картелизация на техните сектори. Припомняме, че в икономика,която се състои от принудително монополизирани сектори, не могат да бъдатрегистрирани плодовете на конкуренцията, между които са покачваща се производителности доходи, повече и по-различни възможности за заетост, повече добавена стойностза потребителите, т.е. икономически просперитет.

–––––––––

* Коментарът е публикуван в Прегледа на стопанската политика през 2002г. Препечатваме го защото събитията от последните седмици доказват нашитетвърдения.

** Откъс от статията “How Henry Ford Zapped a Licensing Monopoly” in Ideason Liberty, December 2001.