Мотивация и характеристика на политическите назначения*

Автор: ИПИ / 05.04.2018
2 гласа, средно: 5.0 от 5

Често ни се иска политиката и публичната администрация да нямат пресечни точки по ред причини. Опитът на България с политическите назначения е горчив и с висока цена на лоши политики, неуспешно администриране на публичните системи и ограничаване на възможностите за просперитет с години.

Това се потвърждава като опит и в други страни, в които политическите назначения се разглеждат като пречка за развитието на икономиката, като източник на корупция и причина за по-ниския капацитет на администрацията, която трябва да провежда публичните политики. Нещо повече, счита се, че сред основните причини за неуспехите с реформите в определени страни са политическите назначения, особено когато са основен подход за попълване на администрацията с кадри.

Политическите назначения отдавна са обект на изследване. Наскоро публикуван анализ[1] изследва феномена на политическия патронаж в 22 страни, като се спира на неговия обхват, причините за съществуването му, както и критериите, въз основа на които се избират хората, назначавани от политическите партии в администрацията и държавните фирми.

Авторите на изследването посочват, че в Европа разликите могат да бъдат обяснени както с историческото наследство от комунизма, така и с клиентелисткия манталитет, ширещ се на юг в Европа. И обратно, отношението към бюрокрацията като добре работеща машина, която привлича подготвени хора и съответно политическите назначения са всъщност на хора, които са изявени експерти и професионалисти, е обяснението на високите стойности за Австрия и Германия.

 

Индекс на политическите назначения по страни (извадка за Европа)

Анализът представя  Индекс, съставен от отговорите на 947 експерти, които са попълвали въпросник, базиран на една и съща методология в периода 2006-2014 г. Въпросите покриват 179 области на публичната политика в 22 страни. Всяка област е допълнително разделена на три вида институции – министерства, изпълнителни агенции/комисии и държавни предприятия.

Графика 1: Индекс на политическите назначения по страни (извадка за Европа)

Интересна е разбивката по сектори и тълкуването на авторите на доклада. Политическите назначения в обществените медии са логични доколкото политическите партии са винаги фокусирани в стремежа да останат на власт, съответно да имат добър образ и медийна подкрепа. Икономическата политика и здравеопазването са области,  които са по-податливи на корупционен натиск и затова са по-привлекателни  за извличане на конкретни облаги под различна форма за политическите партии. Обратното, финансите, образованието и културата, както и отбраната/полицията имат най-ниска привлекателност – финансовата политика, защото е централна за макроикономическата стабилност и затова са необходими отявлени специалисти, т.е. партиите осъзнават важността ѝ, а образованието и полицията поради силната роля на професионалните групи/организации на учители и полицаи, които са по принцип деполитизирани.

Графика 2: Индекс на политическите назначения по институционален тип (извадка за Европа)

Мотивации за политическите назначения

Авторите посочват, че се идентифицират два основни мотива за партийните назначения:

  • Желание за контрол върху държавните институции с цел провеждане на желаните от партията политики;
  • Желание за възнаграждаване на поддръжниците на политическата партия и дори на приятелите и техните семействата.

Интересни тук са резултатите за Източна Европа, където с малък превес водеща мотивация при избора на конкретни хора е лоялността към партията и чак след това професионалните качества.

Графика 3: Мотивация за политическите назначения (извадка за Европа)

Характеристика на назначенията

Интересно е да се проследи и какви са качествата на хората, които биват избирани и назначавани от партиите на държавна служба. Докато в Западна Европа водещо качество са професионалните качества на кандидатите, то в Източна и Южна Европа превес вземат политическата лоялност и личните връзки. Разликите все пак са малки, което означава, че политическите партии вземат под внимание няколко критерия, когато назначават хора в публичния сектор. Това може и да е добра новина, тъй като шансът за добри професионалисти начело на администрацията е относително висок, но също така това означава, че добрите специалисти нямат шанс, ако не бъдат част от политическия живот, а това по-често не е налице, особено в България.

Графика 4: Характеристика на назначенията (извадка за Европа)

 


*Статията е резюме на изследването Kopecky P., Sahling J., Panizza F.,  Scherlis G., Schuster C. & M. Spirova, 2016, „Party patronage in contemporary democracies: Results from an expert survey in 22 countries from five regions”, European Journal of Political Research 55: 416–431

[1]Kopecky P., Sahling J., Panizza F.,  Scherlis G., Schuster C. & M. Spirova, 2016, „Party patronage in contemporary democracies: Results from an expert survey in 22 countries from five regions”, European Journal of Political Research 55: 416–431