Много закони, хилаво дете

Автор: Зорница Славова / 17.02.2012
17 гласа, средно: 5.0 от 5

Аз имам дете. Предполагам, повечето от всички Вие, които сте решили да прочете тази статия, също. Ако все още нямате, представете си за момент, че сте родител. Основната ни задача като родители е да осигурим най-доброто за нашите деца. По този начин се е развивало човечеството и това е идеята на продължаването на рода и формирането на обществото. Ние възпитаваме децата си като изпълняваме родителските си задължения по най-добрия според нас начин. Някои от нас прилагат хитрини, други - награди, трети използват заплахи и наказания, за да се справят с хлапетата. При всички положения това не е лесно начинание, но повечето родители дават всичко от себе си, за да направят детето човек. Това е наш дълг и наше право. Дори в Конституцията е записано, че “отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата”(чл. 47).

Не така мислят авторите на проектозакона за детето, който наскоро бе представен на българското общество.

Новият Закон за детето определя, задължава и принуждава родителите да изпълняват някаква измислена универсална визия за отглеждането и възпитаването на собствените си деца. Децата се разглеждат не като част от семейството, а като отделни субекти на държавна закрила. Като държавни деца. От Министерството на труда и социалната политика са решили, че са открили кой е най-подходящият начин за отглеждането на децата и са бомбардирали родителите с правила, стратегии, програми и инициативи. Мнението на родителите вече не е толкова важно – тяхната единствена задача става да отглеждат държавните деца според държавния план и по държавно определения начин. Това дори е казано в прав текст в законопроекта - “Родителите са длъжни да изпълняват предписанията на органите по този закон” (чл. 9, ал. 4).

Цялата философия на законопроекта приема родителите като хората, при които в момента е попаднало детето. В същото време законотворците са решили, че детето може от невръстна възраст да формира убежденията си и да участва дейно при определянето на начина на възпитанието на родителите си. Сега то може да отказва лечение (чл. 32), да решава кой ще му бъде личен лекар (чл. 10), да избира училището, в което ще учи (чл. 35), да решава къде ще живее (чл. 44), да избира религията си (чл. 20). И това не стига - “мнението и желанията на детето се вземат предвид от родителите при решаване на всички въпроси, които водят до промяна в обичайния му живот” (чл. 46), а при разногласие детето може да потърси съдействие от дирекция “Социална подкрепа” и съда, при по съществените случаи. Така например, ако решите да се преместите да живеете и работите в друг град, но детето ви не иска, то може да се обърне към социалните и дори да ви съди. Изглежда законът третира държавата като всезнаещ и всесилен закрилник с всички права над хората, родителите - като враг на децата си, който трябва да бъде озаптен, а децата като потърпевши от неуспешните и некомпетентните опити на родителите си да ги отглеждат.

Освен това, четейки законопроекта, се забелязва, че понятията и задълженията са толкова общи, че според различните им тълкувания дори и “най-примерните родители” могат да бъдат обвинени по поне няколко точки. Нямам специализирано правно образование, но юристите най-вероятно биха били доста затруднени да тълкуват закона.

Предполагам повечето от Вас ще се съгласят, че родителите, а не държавата трябва и могат да взимат решенията за децата си, тъй като в крайна сметка те носят отговорността за тяхното здраве и развитие. Неотдавна в САЩ Джери Браун беше отказал да подпише законопроект за въвеждане на наказание за родителите, които позволяват децата си да карат ски без каска. Мотивът на губернатора е, че “родителите имат способността и отговорността да вземат добри решения що се отнася за собствените им деца”.

Това разбиране е в основата на развитието на обществото, защото няма универсална формула за възпитанието на децата. Държавата не може да ни посочи подходящите методи, а депутатите също са нечии деца и са възпитавани според разбиранията на родителите си, защото всеки родител ще се опита да направи най-доброто.

Аз също се опитвам да отглеждам детето си по-добрия начин, на който съм способна и ще се противопоставя на всички правила, които някой се опитва насила да ми наложи. А Вие?