Митът за успеха на скандинавската социална държава

Автор: Георги Вулджев* / 26.06.2015
5 гласа, средно: 3.8 от 5

Тази статия е превод на резюмето на книгата „Scandinavian Unexceptionalism” на Nima Sanandaji, публикувана от Institute for Economic Affairs, Лондон. Резюмето се публикува със съгласието на автора. Цялата книга можете да заредите безплатно тук: http://www.iea.org.uk/publications/research/scandinavian-unexceptionalism-culture-markets-and-the-failure-of-third-way-soc

 

Най-различни поп-звезди, политици, политически коментатори и журналисти с леви убеждения от дълго време насам възхваляват скандинавските страни за високите им нива на социално подпомагане, комбинирани със сериозни успехи в икономическо и социално отношение. Наистина, вярно е, че можем да смятаме скандинавските страни за успешни по повечето релевантни показатели. Това, което се пропуска обаче, е, че те са постигнали тези успехи още преди появата на социалната държава. Освен това, тези страни започват сериозно да изостават спрямо други от развития свят през 60-те години на XX век - именно когато започват да уголемяват държавния си апарат и разширяват обсега на услугите, предоставяни от него.

Между 1870 г. и 1936 г. Швеция е най-бързо растящата индустриална икономика. От 1936 г. до 2008 г. обаче, тя пада на 13-то място от 28 индустриални нации по ниво на икономически растеж, а от средата на 70-те до средата на 90-те години на миналия век, от 4-та най-богата страна в света става 13-та. Към 1960 г. приходите от данъци на скандинавските държави варират между 25% от БВП в Дания до 32% от БВП в Норвегия – подобно на други развити страни в периода. Към момента, нивата на държавни разходи и данъчно облагане в тези страни отново не са много по-различни от тези в други развити държави.

Радикалната социалдемократическа ера в Скандинавия, толкова много възхвалявана в лявото политическо пространство, трае от 1970-те до 1990-те. Степента на създаване на нови предприятия в този период е на изключително ниско ниво. През 2004 г. от 100-те фирми с най-високи приходи в Швеция само 38 са започнали като местни компании и само две от тях са били създадени след 1970 г. Освен това, от 100-те най големи фирми по брой служители нито една не е била създадена след 1970 година. Нещо повече, между 1950 г. и 2000 г. въпреки че населението на Швеция нараства от 7 до почти 9 милиона, нетното създаване на нови работни места в частния сектор е почти нулево.

Често се повтаря, че в скандинавските страни продължителността на живота е много висока, детската смъртност е много ниска и като цяло здравната система е изключително ефективна. Успехите в областта на здравеопазването обаче са от преди увеличаването на социалната държава. През 1960 г. Норвегия се радва на най-високата продължителност на живота в ОИСР, следвана от Швеция, Исландия и Дания. Към 2005 г. обаче, разликата между средната продължителност на живота в Скандинавия и в страни като САЩ и Обединеното кралство сериозно се стопява. Същевременно, Исландия, чиято социална държава в сравнение с другите скандинавски страни има значително по-малък размер, е изпреварила всички тях по същия показател.

Както може да видите на графиката долу, след сериозното нарастване на социалната държава всички скандинавски страни значително изостават в сравнение с други от развития свят по отношение на средната продължителност на живота. Най-забележително е изоставането на Норвегия и Дания, които от 1-во и 5-то място по продължителност на живота в света през 1960 г. падат респективно на 10-то и 22-ро през 2005 г.

Социалното равенство в Скандинавия също се развива преди огромното разширение на системите им за социално подпомагане. Неравенството в доходите значително се стопява през последните три десетилетия на 19-ти век и първата половина на 20-ти. Преходът към по-голямо равенство в годишните доходи на населението в по-голямата си част се случва именно преди въвеждането на високи данъци и увеличаването на публичния сектор.

Развитието на социалната държава в Скандинавия всъщност води до влошаване на социалния капитал. Въпреки характерното за скандинавското население добро здраве, само в Холандия се харчи повече за помощи за безработни поради физическа неспособност. Проучване от 2001 г. показва, че 44% от населението смята, че е оправдано да взимаш здравни помощи, ако не си доволен от условията на работа. Други проучвания посочват увеличаване на излизането в болнични за посещаване на спортни събития. Например, по време на световното първенство по футбол през 2002 г. при мъжете излизането в болнични нараства с 41%. Тези промени в трудовите норми са проследени и в World Values Survey. Според проучване на организацията в периода 1981-1984 г. 82% от шведите са били съгласни с твърдението „да взимаш помощи, които не ти се полагат никога не е оправдано“; през 2010-2014 г. обаче, това число пада до 55%.

Друга негативна черта на скандинавските държави в наши дни е изключително трудното асимилиране на имигранти. Нивата на безработица при ниско-образованите имигранти в англосаксонските държави са обикновено равни или близки до тези на местното население с подобни нива на квалификация, докато в скандинавските държави нивата на безработица при имигрантите винаги са много по-високи. В скандинавските пазари на труд дори имигрантите с високи квалификации срещат огромни трудности при намирането на подходяща работа. Високообразованите имигранти във Финландия и Швеция имат ниво на безработица над 8% по-високо от това за местното население със сходни нива на образование.

Същевременно, наследниците на скандинавски имигранти в Съединените щати комбинират високият стандарт на живот в САЩ с високите нива на доходно равенство в Скандинавия. Средните доходи на потомците на скандинавски имигранти в САЩ са 20% по-високи от средния доход за страната като цяло. Факт е, че в скандинавските страни като цяло бедността е по-ниска от тази в САЩ. Бедността сред американските граждани със скандинавски произход обаче, е с 50% по-ниска от средното ниво на бедност за останалите граждани на САЩ – и това е тенденция от десетилетия. Американците със скандинавско потекло всъщност имат по-ниски нива на бедност дори от своите събратя отвъд океана. Това ни навежда на мисълта, че ниските нива на бедност сред скандинавските народи се дължат по-скоро на културни фактори, отколкото на обхвата и размера на социалното подпомагане в техните страни.

На инфографиката долу са изобразени данните за БВП на шведи, датчани и финландци, живеещи в САЩ в сравнение с тези, живеещи в Скандинавия. Шведите, датчаните и финландците в САЩ имат съответно с 39%, 37% и 47% по-висок БВП от тези, живеещи в Швеция, Дания и Финландия, докато норвежците в САЩ имат само с 4% по-нисък БВП от тези в Норвегия, което също е впечатляващо като се има предвид голямото нефтено богатство на страната.

 

 

Много анализи, фокусиращи се върху Скандинавския модел често бъркат корелация с каузалност. От историческите данни става пределно ясно, че много от добрите черти на скандинавските страни като ниски нива на доходно неравенство и бедност от една страна и високите нива на икономически растеж, от друга, са се зародили и развили много преди създаването на щедрите им системи за социално подпомагане. Очевидно е и че високите нива на обществено доверие също се развиват преди настъпването на ерата на високите данъци и големите държавни харчове. В действителност, тези индикатори за високото ниво на развитие на скандинавските общества започват да се влошават след раздуване на социалните им системи и покачването на данъчната тежест, необходима за тяхното финансиране.

 

 

Резюмето е изготвено от Георги Вулджев, стажант в ИПИ.