Митът за „онова време“

В продължение на темата от миналата седмица за това как и накъде се движи стандартът на живот на българите, предлагаме още един поглед. Този път сравняваме покупателната способност на средната заплата/надница за страната в избрани години – 1912, 1925, 1972, 2010, измерена спрямо някои основни хранителни продукти.

Периодите са избрани умишлено – 1912 г., защото е годината, в която приключва т.нар. „българското икономическо чудо“ от началото на ХХ век и започва периодът на войните, 1925 г., защото бележи върха на стопанския подем от следвоенните години и малко след това икономиката отново навлиза в рецесия, 1972 г. като приблизителна връхна точка на разцвета на социализма и 2010 – годината, в която икономическият бум от началото на ХХІ век е приключил и доходите на населението вече са пострадали от настоящата криза.

Използвани са данни на НСИ за средните за страната дневни надници на работниците за годините 1912 и 1925, които са приравнени към месечни на базата на 22 работни дни в месеца; средната за страната годишна работна заплата за 1972 година, разделена на 12 и средномесечната работна заплата за 2010 г.

Покупателната способност на заплатите е изчислена на база средните цени на четири основни вида хранителни стоки, като се приема, че цялата заплата отива за закупуването на една от съответните стоки.

Източници: Статистически годишници на Българското царство за 1912 и 1925 г., Статистически годишник на Народна република България за 1972 г., Средни цени и купени количества основни хранителни и нехранителни стоки от домакинствата за периода 2001 – 2010 г., НСИ

Данните показват, че който и измерител да използваме (вид хранителна стока), като цяло могат да се направят следните изводи:

• Ръстът на благосъстоянието в периода след Първата световна война не е достатъчен, за да навакса изоставането през периода на войните и през 1925 г. покупателната способност на населението все още е под тази от 1912 г.
• Социализмът успява да осигури доста по-добър стандарт на живот спрямо този в Царство България. Друг е въпросът на каква цена, но това не е предмет на настоящата статия.
• Данните категорично оборват мита, че през социализма стандартът на живот е бил по-висок, отколкото днес, дори сравнявайки силните му години, с период на криза и спадащи доходи, какъвто наблюдаваме днес. Дори ако изключим сиренето като измерител (което би отхвърлило и нападки от типа на „сега сиренето е от палмово масло, преди беше от истинско мляко) и използваме само хляба, млякото и прясното свинско месо, получаваме между 20% и 45% по-висока покупателна способност спрямо 1972 г.