Мита за внос на суровини

Темата за способността на българските фирми да се справят с конкуренцията от останалия свят става все по-актуална с напредването на интеграцията на страната в Европейския съюз и съпътстващото я либерализиране на търговията. В този процес е естествено някои фирми и отрасли да успяват да получат предимства, но някои други няма как да устоят на натиска. Тогава лесният начин за подобни фирми и отрасли е да потърсят спасение от държавата-майка, която изглежда е длъжна да се грижи за всички неуспели предприятия.

В тази насока е изказването на изпълнителния секретар на Българската минна камара (БМК). Според него евтин гранит от Китай залива българския пазар, подбива цените на родното производство и ако не се вземат спешни мерки за ограничаване на вноса добивът на гранит в страната ще бъде преустановен напълно. Решението на този проблем според БМК е да се въведе вносно мито. По същия начин трябвало да се подходи и към вноса на въглища, за да се повиши цената им.

За ползата от свободната търговия сме говорили нееднократно. Тя се изразява в това, че потребителите могат да си купят на най-ниската цена дадена стока при същото качество от чужбина, когато местните производители не им предлагат добри условия. Гранитът е суровина, която се използва в строителството и поскъпването му логично ще доведе до повишаване на общите разходи в този отрасъл. Това означава, че всички потребители ще трябва да плащат повече, за да се защитят интересите на определен кръг от фирми, които обаче са по-добре организирани (в браншова камара) и по тази причина могат да оказват натиск за въвеждането на мита върху вноса. Това е класически пример за използването на държавата в интерес на малка група хора за сметка на всички останали, тъй като по-високите цени на практика са загуба за всички потребители.

От самата БМК признават, че гранитът от Китай не само е по-евтин, но и по-качествен. Следователно загубата за потребителите би била двойна – те ще трябва да плащат по-скъпо за по-некачествена стока.

Друг негативен ефект от подобна мярка е изкривяването на стимулите за производителите на гранит. “Защитата” за тях от страна на държавата ще им даде основание да разчитат, че при подобно развитие в бъдеще ще бъдат предприети аналогични мерки. В момента себестойността на тяхното производство е над цената на вносния гранит от Китай. При такава ситуация те нямат причина да понижават тази себестойност, тъй като след евентуалното въвеждане на мито вносът значително ще поскъпне. Само че при нарастващата конкуренция на световните пазари вносът би могъл да стане дори още по-евтин. Тогава естествено българските производители ще лобират за още по-високи мита. По този начин отрасълът ще бъде напълно неконкурентен и ще зависи изцяло от волята на държавата.

Само че според изискванията на Европейския съюз и Световната търговска организация това не може да продължава вечно. Дори ако българските държавници се поддадат еднократно на исканията на местните производители, то подписаните от страната споразумения за свободна търговия няма да позволят накърняване интересите на българските потребители чрез подобни вредни действия в по-дълъг период.

Другият проблем на БМК е свързан с вноса на въглища най-вече от Украйна, който също трябва да бъде обложен с мита. Причините за това според БМК са както технологични, така и икономически, а качеството на вноса значително превишава това на “родното” производство. Основният мотив за намесата на държавата тук е запазването на енергийната независимост на страната. Това обаче, не може да бъде основателна причина, тъй като и в момента страната изобщо не е енергийно независима. Когато течните горива и ядреното гориво изцяло се внасят, а производството на въглища очевидно е нерентабилно, не може да се говори за енергийна независимост. Така че това основание е опит за прикриване на действителните причини за исканията – а именно създаването на предимство на местния пазар за определен кръг фирми чрез използването на държавата като средство за това.

Пътят пред фирмите от тези отрасли е или да намаляват разходите си и да стават по-ефикасни, или да загубят конкурентната битка с чуждестранните производители и да фалират. Това, което държавата може и трябва да направи, за да подпомогне този, а и всички останали отрасли, е да създаде възможно най-благоприятната среда за бизнес в страната. Това трябва да стане без да се определят приоритетни отрасли, а чрез даване на равни възможности за всички. Основните инструменти в тази насока са ниските данъци и осигуровки(1) и следователно намаляването на разходите за труд за работодателите (но без това да означава намаление на заплатите) и премахването на пречките пред започването и правенето на бизнес – тоест намаляването на разходите на време и пари за съобразяване със законодателството и за взаимодействие с администрацията. Освен това е необходима по-солидна защита на правото на собственост и на изпълнението на договорите. Само по този начин ще се осигурят условия за повече инвестиции, тъй като ще се гарантира на инвеститорите, че ще могат да се възползват в най-голяма степен от продуктите от своите вложения и ще бъдат възнаградени за поетия риск. Именно тези мерки са основа за създаването и натрупването на капитал, който е наистина необходим на българската икономика, а това от своя страна ще създаде и повече работни места и ще повиши доходите на българите.

 

 

–––––––––––––––––

(1) Наличието на огромен по размер излишък в държавния бюджет от почти 1 млрд. лв. само за първите пет месеца на 2005 г. означава, че държавата в момента отнема много повече пари от данъкоплатците отколкото е необходимо. Тоест приходите на държавата надвишават дори сегашното равнище на публичните разходи, което е твърде високо поради неефективното използване на средствата от бюджета и ниското качество на публичните услуги.

 

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).


Свързани публикации.